Решение № 163 от 24.02.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. гр. Хасково, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20255640102111 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. А. А., ЕГН **********, ***************, със съдебен адрес – ********** – адвокат П.

П., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146А, ет.4, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“Витоша“ № 146А, ет.4, Бизнес център „България“, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД, вр. 143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищецът сключил Договор за паричен заем № 2983174/30.05.2024г. с ответното дружество „Кредисимо" ЕАД.

Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1 400 лева, а размерът на погасителния план 11 месечни вноски. Размерът на годишната лихва бил посочен в размер на 40%, а размерът на годишния процент на разходите – 48.23%. Съгласно чл.4 от договора за заем, заемателят се задължавал в срок от броени часове, считано от датата на подаденото заявление за кредит, да представи на заемодателя едно от трите обезпечения, подробно описани в три точки. От същата дата се появявал и договор за поръчителство, сключен с втория ответник чрез първия ответник и ищцата.

Съгласно договора за поръчителство потребителят дължал възнаграждение на нарочно създаденото поръчителство в размер на 538.14 лв., платимо 1 разсрочено на вноски. Вноските били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния Договор за паричен заем. Ищецът усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал плащането на допълнително оскъпяване, тъй като клаузите от договорите били нищожни, поради следните съображения: За да заобиколят материалноправните изисквания, регламентирани в чл.19 ал.4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не можели да отговорят: осигуряване на поръчителство за обезпечаване изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия или предоставянето на реални обезпечения. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнението на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не можели да удовлетворят, те включили в договора за потребителски кредит санкции или услуги - заплащането на допълнително оскъпяване. Клаузите в договорите, предвиждащи такива санкции или услуги, били разпознати от трайно наложилата се съдебна практика и обявени за неравноправни. За да избегнат това разпознаване след 2020г. някои от финансовите институции оставили в договорите създадените предпоставки за неизпълнението на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не можели да удовлетворят, но трансформирали и прикрили неустойката, като тя изчезнала от потребителския контракт и прозирайки се появил нарочно създаден Договор за предоставяне на гаранция, сключен с очевидно паралелно юридическо лице, което се явявало гарант. На практика обаче, отново потребителите били задължени от по - силната икономически страна по заемния контракт да сключват неизгодни и допълнително икономически обременяващи за тях клаузи като изпълнят поставеното им задължение по чл.

4, т. 3 и така да дължат трансформирана неустойка във вече „Възнаграждение на Поръчител“ по чл.3 от сключения по принуда Договор за поръчителство. Според Договора за предоставяне на поръчителство трансформираната неустойка обаче останала от преди трансформацията и пак си стояла включена в погасителния план, който пък бил неразделна част от сключения със Заемодателя Договор за паричен заем. Чрез тази порочна практика финансови институции правели опит отново да си осигурят допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно се пробвали да преодолеят законовото изискване по чл.19, ал.4 от ЗПК за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.Преценката за действителността на клаузата на чл. 4 от договора за заем във връзка с чл. 3 от договора за поръчителство и трансформирането на практика на неустойката във „възнаграждение на Поръчителя“ и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението при 2 спазване на критериите, заложени в т.3 от TP на ОСТК на ВКС по г.д. № 1/2009г., с което било дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.

Преценката за нищожност на трансформираната неустойка във „възнаграждение на Поръчителя“ поради накърняването на добрите нрави следвало да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като можели да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии - естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът можел да съобрази и други релевантни факти и доводи, наведени в производството.На плоскостта на настоящия случай трансформираната неустойка във „възнаграждение на поръчителя“ за неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечение била загубила присъщата на неустойката обезпечителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили евентуално при възникнала неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.Преценката за обоснования размер на трансформираната неустойка следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди, тъй като съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката представлявала предварително определено обезпечение за вреди от неизпълнението. Максимално тежките вреди, които един кредитор можел да претърпи, били от виновното пълно неизпълнение.

Чл.33 от ЗПК предвиждал, че при забавено изпълнение на задълженията по договор за потребителски кредит размерът на обезщетението е законната лихва върху свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринасяло за постигането на целта на Директива 2008/48, което се състояло, както ставало ясно от съображение 7 и 9, в предвиждането в областта на Потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приемала като необходима, за да се осигури на всички в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити, а не услужливо да му предоставяло нарочно създадена финансова институция за поръчител, с което да увеличава задълженията му като потребител. В този смисъл бил параграф 40-43 от решение от 27.03.2014г. по 3 дело С- 565/12 на четвърти състав на СЕС. В този смисъл клаузата, която предвиждала, че се дължи финансова санкция при неосигуряване на обезпечение, била в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такива клаузи прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водели до допълнително увеличение на размера на задължението. По този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение, след като кредитът бил отпуснат, като, ако не го осъществи, дългът му нараствал, т.е. - опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала. Съдът имал задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следвало да се тълкува изцяло въз връзка и с оглед целите на Директива (Решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 VonColson) именно и според това националното законодателство, вменило на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители.Кредиторът в настоящия случай бил приел риск да отпусне реално необезпечен и само евентуално обезпечен кредит, поради това неблагоприятните последици за кредитодателя били самопричинени, тъй като той не спазил своето задължение по чл.16 от ЗПК за предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, поради което финансовата институция не можела да черпи права за себе си от собственото си противоправно поведение, колкото и свързани финансови институции да си създава, за да изведял легитимен интерес да претендира описаните допълнителни оскъпявания.Трансформираната неустойка във „възнаграждение на Поръчителя“ намерила място в Договора за поръчителство, която била във връзка с чл. 4 от Договора за заем, била нищожна като нарушаваща добрите нрави и като неравноправна по смисъла на чл. 143 т.5 от ЗЗП, във връзка с чл.19, ал.1 от ЗПК, във връзка с чл.10, ал. 2 и чл.10а, ал.4 от ЗПК.В Приложение № 1 към процесния договор кредиторът се бил задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48.23%/. Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които били пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай яснота досежно обстоятелствата по Приложение № 1 липсвала. Посоченият годишен лихвен процент по заема 40 %, не изяснявал как тези стойности се съотнасяли към ГПР по договора. Съгласно чл.10, ал. 2 и чл. 10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни трябвало да бъдат 4 ясно и точно определени в договора и кредиторът не можел да изисква и събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не били предвидени в него. Освен уговорената възнаградителна лихва в кредитния контракт страните не били уговорили други разходи, следователно кредиторът нямал право да включва в обхвата на обявения в договора ГПР от 48.23% други разходи освен договорната лихва.

ГПР се определял по точно определена методика, регламентирана в чл.19, ал.1 и по силата на ал.2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение № 1 към закона и само възоснова на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл.10, ал. 2 и чл.10, ал.4 от ЗПК/. Законодателят задължавал кредитодателите да включат в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР, тъй като от него потребителите можели да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможности да го обслужват. С оглед засилената защита на правата на потребителя и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които били по-силната икономически страна в гражданския оборот, законът предвиждал при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор (чл.22 от ЗПК).В пряко нарушение на чл.19, ал.1 от ЗПК кредиторът следвало да включи в ГПР скритите договорни лихви, уговорени като възнаграждение на поръчителя по Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 28.05.2024г., неразделна част от Договор за паричен заем № 2983174 от същата дата, но след като я оповести на потребителя като възнаградителна лихва, която намерила място само в колона четири, озаглавена „Лихва“ в погасителния план на кредитния контракт.