Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 17.12.2018, Административен съд - Монтана

Съд
Административен съд - Монтана
Дело
616/2018
Подписан
17.12.2018

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 653/17.12.2018 г.

Административен съд - Монтана, в публичното съдебно заседание на четиринадесети декември ,през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

Членове:СОНЯ

КАМАРАШКА

БИСЕРКА

БОЙЧЕВА при секретаря……...П*** В*** и с участието на прокурора……...Галя Александрова ………като разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№616/2018г. по описа на Административен съд-Монтана............................. взе предвид следното:

Производството е по чл.208 и сл. от АПК ,във вр.с чл.63 ,ал.1 от ЗАНН.

С решение№400 от 01.11.2018г., постановено по АНД №1199/2018г.по описа на РС-Монтана е изменено наказателно постановление №12-001027/ 27.07.2018г.на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, с което на „М*** “ АД ,гр .С*** , представлявано от П.Х.П., в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.на основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.414,ал.1 от КТ ,за нарушение на чл.152 от КТ,като санкцията е намалена от 2500лв. на 2000лв.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора „М*** “ АД ,гр. С*** ,представлявано от П.Х.П., чрез адв. В.Д.,с искане да се отмени решението на съда,като неправилно и незаконосъобразно.В съдебно заседание не се явява, но в писмена молба-становище моли да се отмени първоинстанционното решение,като неправилно.

Ответникът по жалбата- Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, чрез юрк. К*** излага доводи по същество в посока на потвърждаване на решението на съда , като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна.

Административен съд Монтана,като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК и е допустима,а разгледана по същество се явява неоснователна,по изложените по-долу съображения.

Решението на въззивният съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение №12-001027/04.07.2018г.и наказателно постановление№12-001027/27.07.2018г. за това,че при извършена проверка на място на 25.06.2018г. по спазване на трудовото законодателство от контролните органи на „ИТ”-Монтана в обект на търговеца в гр. М*** , ул. “И*** “ №* е установено, че дружеството в качеството си на работодател,представлявано от П.Х.П. е издал заповед№49/21.06.2018г. ,поради производствена необходимост да се работи на 23.06.2018г. от 6,00ч. до 13,00ч. ,като не е осигурил непрекъсната междудневна почивка на лицата А*** И*** С*** , Т*** К*** К*** и Р*** Т*** В*** ,които са работили на 22.06.2018г. втора смяна до 22,00ч.с което е нарушил чл.152 от КТ ,за което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500лв. ,намалена от съда на 2000лв.Нарушението е констатирано с протокол от проверка на 02.07.2018г.

Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Решението на РС-Монтана е правилно и законосъобразно.За да измени ,респ.потвърди НП ,съдът е приел,че факта на нарушение е доказан ,на база представени писмени и събрани в хода на делото гласни доказателства, при което правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на дружеството.Този негов извод се споделя от настоящата касационна инстанция.Видно от протокола от извършена проверка на 02.07.2018г./т.1-л.9 от въззивното дело/е, че работодателя не е осигурил непрекъсната междудневна почивка на тримата работници във фирмата от 12ч.,представляващо нарушение по чл.152 КТ ,за което е санкционирано дружеството,при което факта на нарушение е безспорно доказан.Видно от графика за работа ,същите са били на работа втора смяна на 22.06.2018г.,приключила в 22,00ч.на 22.06.2018г. и е следвало да бъдат първа смяна на основание заповедта за извънреден труд на 23.06.2018г. от 6,00ч. до 13,00ч.,при което не им е осигурена непрекъсната междудневна почивка от 12ч.

,съгласно нормата на чл.152 от КТ.Като е достигнал до същите правни изводи ,съдът е постановил правилно решение.Не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон при постановяване на решението ,както не са допуснати съществени такива при издаване на АУАН и НП от административно-наказващия орган ,при което решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.Не се споделят от настоящата касационна инстанция възраженията в жалбата ,че чл.152 от КТ е неприложим при извънреден труд поради производствена необходимост ,доколкото не са предвидени от законодателя изключения ,както правилно е заключил в решението си и първоинстанционния съд ,при което решението му ,като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.Съображенията на съда досежно преценката за размера на административната санкция се споделят ,при което като е изменил същата от 2500лв. на 2000лв. същият е постановил правилно решение ,което следва да се потвърди.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221,ал.2 от АПК Административният съд

Р

Е Ш И :

ОСТАВЯ

В СИЛА решение№400 от 01.11.2018г., постановено по АНД №1199/2018г.по описа на РС-Монтана.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.