Решение № 4874 от 20.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4874 гр. София, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20221100106883 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 29.06.2022 г. "Е.З.К." ООД (Е.З.) е заявил, че на 28.02.2017 г. З.А. и ответницата Д. Я. са сключили спогодба. С нея Д. Я.-П. е признала, че е дължала на З.А. 60 000,00 лева, които се е задължила да заплати на З.А. до 01.07.2017 г. Ако Д. Я. не е направила това, тя е следвало да върне сумата на вноски с първа вноска от 300,00 лева и падеж 31.07.2017 г., но при неплащане на вноски, цялата сума е ставала изискуема.

[2] До 31.07.2017 г. Д. Я. не е заплатила на З.А. 60 000,00 лева. Тя не е заплащала сумата и на вноски.

[3] На 28.02.2022 г. З.А. е прехвърлила на Е.З. вземането си към Д. Я..

З.А. е уведомила Д. Я. за цесията, но тя не е платила. Ето защо Е.З. моли съда да осъди Д. Я. да заплати:

1

- 60 000,00 лева дължими по договора за спогодба от 28.02.2017 г.;

- 30 400,02 лева законна лихва от 01.07.2017 г. до 29.06.2022 г., когато е била подадена исковата молба (исковата молба, л. 2-3) 2. На ответника

[4] Д. Я. е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че:

1. договорът няма основание и е нищожен;

2. ако той има основание, З.А. я е била въвела в заблуждение, че е погасила задълженията на Д. Я. към НАП, а това не е било направено, и договорът е бил унищожаем;

3. договорът е бил сключен под условието, че Д. Я.-П. дължи сумата, но, ако тя е получила заем за рефинансиране на неин заем към "Ю.И ЕД.Б.“ АД (ЮРОБАНК), което не е станало;

4. Д. Я. не се е съгласявала с погасителния план към договора;

5. З.А. не е уведомила Д. Я. за цесията към Е.З.;

6. правото на иск е погасено по давност, която е започнала да тече на 01.07.2017 г. и е изтекла на 01.07.2022 г.;

7. със споразумение от 25.01.2018 г. е бил предоговорен на 4 300,00 лева размерът на вземането по спогодбата от 28.02.2017 г., което Д. Я. е заплатила. Затова Д. Я. моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор л.

14-21; уточнителната молба, л. 64-66; стр. 2 от протокола от съдебно заседание на 21.04.2023 г., л. 92-96).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

1. Обстоятелства, които съдът приема за установени

[5] Съпругът на Д. Я. е притежавал дружеството „Изкуството утре“.

След неговата смърт през 2005 г. дружеството е започнало да губи клиенти и да трупа загуби, а Д. Я. е имала проблеми със сестрата на съпруга си, която е чувствала дружеството като свое.

2

[6] Тогава Д. Я. се е запознала със З.А.. Те са се договорили З.А. да създаде дружеството „И. 21“ и да бъде негов управител, като упълномощи Д.

Я. да извършва всички действия на управител и да продължи работата с клиентите на „Изкуството утре“ чрез „И. 21“ (отговорите на З.А. на въпросите по чл. 176, л. 135-137; заявеното от Д. Я. в съдебно заседание на 07.07.2023 г., л. 137-138).

[7] Не се спори, че З.А. е учредила дружеството „И. 21“ ЕООД. Тя е била негов управител и едноличен собственик на капитала (вж. и Търговския регистър към

28.02.2017 г.

<https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult? uic=201770116&entryDate=2017-02-28T21%3A59%3A59.999Z>).

[8] През 2011 г. З.А. е упълномощила Д. Я. да представлява „И. 21“ ЕООД и да извършва всички действия на управител (пълномощното, л. 74). Д.

Я. е извършвала търговска дейност чрез „И. 21“ ЕООД (показанията на свидетелите Ж. и С., л. 139-140; електронната кореспонденция, л. 76-89).

[9] Част от служителите на „Изкуството утре“ са преминали на работа към „И. 21“ ЕООД (показанията на свидетелката С., л. 140-141; заявеното от Д. Я., л. 137-138). Заплатите на служителите е плащала Д. Я. (показанията на свидетелката С., л. 140-141). Осигуровките и задълженията към НАП е заплащал „И. 21“ ЕООД чрез средства, предоставени от З.А. (заявеното от Д.

Я., л. 138-гръб; показанията на свидетелката С., л. 141).

[10] На 09.02.2017 г. Д. Я. е сключила споразумение със З.А.. По него Д. Я. се е съгласила, че дължи на З.А. 5 190,00 лева, които е следвало да заплати на 10 месечни вноски по 519,00 лева до 28.02.2018 г.

(споразумението, л. 23).

[11] На 28.02.2017 г. Д. Я. и З.А. са сключили второ споразумение. В него те са уговорили, че желаят доброволно да уредят отношенията си, като са удостоверили, че Д. Я. е дължала на З.А. 60 000,00 лева (чл. 2 от 3 споразумението, л. 90).

[12] Д. Я. се е задължила да заплати на З.А. тези 60 000,00 лева до 01.07.2017 г., а З.А. да помогне да получи заем за рефинансиране на кредит към „Ю.И ЕД.Б.“ АД (ЮРОБАНК) (чл. 3, ал. 1 и ал. 3 от споразумението). До 01.07.2017 г. Д. Я. не е дължала лихва (чл. 4, ал. 1, връзка с чл. 3, ал. 3 от споразумението).

[13] Ако до 01.07.2017 г. Д. Я. не е заплатила на З.А. сумата, тогава Д.

Я. е следвало да я заплати по погасителен план към договора, според който последните две вноски от по 10 000,00 лева са били с падежи 31.12.2022 г. и 31.12.2023 г. (чл. 4, ал. 2 от споразумението; погасителния план, л. 91). Тя е дължала и законната лихва върху 60 000,00 лева от 01.07.2017 г. (чл. 4, ал. 3 от споразумението). Те също са уговорили, че, ако Д. Я. не е заплатила някоя от вноските по погасителния план, тя е дължала цялата сума (чл. 5 от споразумението).

[14] На 25.01.2018 г. Д. Я. и З.А. са сключили трето споразумение. С него те са се съгласили, че Д. Я. е дължала на З.А. 4 300,00 лева, платими до 31.03.2018 г. Не се спори, че Д. Я. е заплатила на З.А. сумите, дължими по споразуменията от 09.02.2017 г. и 25.01.2018 г. (вж. и вносните бележки, л.

41-45).

[15] На 02.07.2018 г. Д. Я. е сключила с „ИНВЕСТБАНК“ АД договор за потребителски кредит за рефинансиране на кредит към ЮРОБАНК (договора, л. 32-34). Не се спори, че Д. Я. е усвоила кредита.

[ 1 6 ] На 28.02.2022г. З.А. е прехвърлила на Е.З. вземането си по споразумението с Д. Я. от 28.02.2017 г. (договора за цесия, л. 6). Липсват доказателства преди подаването на исковата молба З.А. да е уведомила Д. Я. за цесията. Затова съдът приема, че З.А. не е направила това. С исковата молба Е.З. е представил уведомление от З.А. до Д. Я. за цесията, което на 31.08.2022 г. съдът е връчил на Д. Я. (уведомлението, л. 7; съобщението, л.

13).

4

[17] Е.З. е заплатил: 3 616,00 лева държавна такса (л. 10); 1 600,00 лева на адвокат (л. 146); 150,00 лева за вещо лице (л. 145). Д. Я. е заплатила: 150,00 лева за вещо лице (л. 111); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 112). Тя е била представлявана от адвокат, но липсват доказателства да е заплатила договореното възнаграждение от 4 000,00 лева плюс 120,00 лева за всяко съдебно заседание. Затова съдът приема, е Д. Я. не е заплатила адвокатско възнаграждение.

2. Спорни обстоятелства

[18] По делото се е спорило дали Д. Я. се е съгласявала с погасителния план към споразумението от 28.02.2017 г., по-точно, дали той е бил подписан от Д. Я. и текстът в лявата му част е бил изписан от нея. Вещото лице Х. е категорична, че и подписът, и текстът вляво на погасителния план са били изписани от Д. Я. (заключението на вещото лице Х., л. 147-152). Затова съдът приема, че Д. Я. се е съгласила с погасителния план.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[19] Е.З. е предявил иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 365, ал. 1 връзка с чл. 99, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждането на Д. Я. да му заплати главница и лихви по спогодба от 28.02.2017г.

1. По иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 365, ал. 1, връзка с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД