Решение № 2338 от 09.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2338 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100513028 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №20149933 от 01.07.2021 г. по гр.д. №41731/20 г., СРС, ГО, 69 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ТПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Н. К. с ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. *******, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 27.04.2020 г. по ч. гр. д. № 10077/2020 г. на СРС, 69 състав:1502,89 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия в периода от м.

03.2017г. до 30.04.2019 г. в имот с адрес гр. София, ж.к. ******* аб. № 253319, ведно със законната лихва от 24.02.2020 г. до окончателното заплащане на вземането;- 156,99 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 18.02.2020 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове на осн. чл. 422,ТПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ******* срещу В. Н. К. с ЕГН ********** за цена на топлинна енергия за разликата над

89. лв. до пълния предявен размер от 2032,68лв. и за периода от м. 05.2016г. до м.

02.2017г. , за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над 156,99лева до пълния предявен размер от 265,05 лв. , за цена на услугата дялово разпределение в размер на 28,15лева главница за периода м. 06.2017г.- м. 04.2019г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от 24.02.20г. до окончателното й 1 изплащане, както и за сумата от 4,70лева, представляваща лихва за забава върху главница за дялово разпределение за периода 31.07.17г. до 18.02.20г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б.

К. С. с ЕГН **********, действащ чрез законния си представител и родител В. Н. К. с ЕГН **********/негова майка/ , дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 27.04.2020 г. по ч. гр. д. № 10077/2020 г. на СРС, 69 състав:89. лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия в периода от м. 03.2017г. до 30.04.2019 г. в имот с адрес гр. София, ж.к. ******* аб. № 253319, ведно със законната лихва от 24.02.2020 г. до окончателното заплащане на вземането;156,99лв.,представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 18.02.2020 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове на осн. чл. 422,ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Б. К. С. с ЕГН **********, действащ чрез законния си представител и родител В. Н. К. с ЕГН **********/негова майка/ за цена на топлинна енергия за разликата над 1502,89 лв. до пълния предявен размер от 2032,68лв. и за периода от м. 05.2016г. до м. 02.2017г. , за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над 156,99лева до пълния предявен размер от 265,05 лв., за цена на услугата дялово разпределение в размер на 28,15лева главница за периода м.

06.2017г.-м. 04.2019г„ ведно със законната лихва за забава върху тази сума от 24.02.20г.до окончателното й изплащане, както и за сумата от 4,70лева, представляваща лихва за забава върху главница за дялово разпределение за периода 31.07.17г. до 18.02.20г.

Постъпили са въззивни жалби от ответниците срещу решението в частта,с която е признато за установено,че дължат главница по 1502.89 лв.за ТЕ,мораторна лихва в размер на по 159.99 лв. като се твърди,че е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и процесуалния .Не ставало ясно на база какви доказателства съдът приема,че ответникът е собственик или вещен полвател на имота,респективно потребител на топлинна енергия,не е установена облигационна връзка ; неправилно съдът приел,че се дължи мораторна лихва.

Молят да се отмени решението и да се отхвърли цялата претенция.Претендират се разноски. искова

Не е постъпил отговор по жалбите .

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими, следва да бъдат разгледани по същество .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

2

Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК .

Ищецът „Топлофикация София" ЕАД твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатил дължимата цена.

Ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката .

Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., съгласно което физическо лице е собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в новата редакция, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира същият е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установява се също така, че ответниците са собственици на процесния имот,видно то представен Договор за продажба на недвижим имот и Дарение на идеална част. По делото няма данни за погасяване на правото на собственост на ответниците, поради което въззивният съд намира, че правилно е било прието от първостепенния съд, че именно ответниците, като носители на правото на собственост са потребители на топлинна енергия за топлоснабдявания имот и съответно е страна по облигационното отношение с ищеца, съгласно § 1, т. 42 ДР ЗЕ.

В отношенията между страните са действали Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 12.07.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно чл. 33, ал. 4 от същите условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.

32, ал. 2 и ал. 3, ако те не са заплатени в посочения 45-дневен срок.Забавата не е обвързана с публикуване на фактурите .Правилно е приет от първоинстанционния съд периода, от който тече лихвата за забава.

Въззивните жалби като неоснователни следва да се оставят без уважение.

Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение №20149933 от 01.07.2021 г. по гр.д. №41731/20 г., СРС, ГО, 69 с-в в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4