Решение № 20 от 17.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000482 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция „ЛИМАР 97” ЕООД чрез пълномощника му адв.А. К. против решение №345 от 04.04.2022 г. на СГС, ТО, VI-9 състав, постановено по т.д.№ 936/2021г., с което са отхвърлени предявените от него против Л. С. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.116, ал.1, т.1 от ЗМГО за установяване факта на извършено от нея нарушение, изразяващо се в недобросъвестната регистрация на домейн ***; с правно основание чл.116, ал.1, т.2 от ЗМГО за осъждане на ответницата да преустанови нарушението и да му прехвърли собствеността на домейна *** и иск с правно основание чл.116, ал.1, т.3 от ЗМГО, във вр. с чл.118, ал.1 и ал.3 от ЗМГО, във вр. с чл.119, ал.1, т.1 от ЗМГО за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи под формата на неполучени лицензионни възнаграждения от ищеца по отношение на марката "L1MAR" per. № 58053 в размер на 2 000 лв., предявен като частичен иск от 10 000 лв., за периода 07.10.2008 г. - 25.05.2021 г., както и в частта, с която в полза на ответницата са присъдени разноски в размер на 1 000 лева.

Жалбоподателят излага подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Жалбата е подробно мотивирана.Твърди, че е незаконосъобразен изводът на съда, че домейн името не е и не може да бъде търговска марка.Незаконосъобразен бил и изводът, че след петгодишна непрекъсната регистрация и подръжка незащитените домейни стават защитени, който извод бил направен във връзка с Общите условия на фирмата „Регистър.бг“-ЕООД, а не от нормативната рамка. Твърди, че пред първоинстанционният съд е 1 безспорно доказано от заключението на съдебно-марковата експертиза, че регистрирания без правно основание домейн на ответницата *** е идентичен като словен елемент на по-рано регистрираната търговска марка на ищеца „LIMAR" per. №58053, както и е сходен от висока степен на търговското наименование на ищеца „Лимар 97“-ЕООД.

Жалбоподателят твърди, че съдът не е взел предвид времевото възникване на марката на ищеца „LIMAR" с per. №58053 – 14.02.2007г. и съответно домейна на ответницата – 27.08.2008г. Поради това и с оглед заключението на СМЕ, ищецът имал правен интерес и годно правно основание да иска да придобие собствеността върху домейна *** поради поранни права на индустриална собственост върху търговската марка „LIMAR“ с per. №58053 и фирменото си наименование.

Твърди, че съдът не е обсъдил умишленото поведение на ответницата към увреждане на ищеца чрез недобросъвестно регистриране на домейна без предоставяне на документи за ползване на името и използването на домейна с цел заблуда на потребителя, имитиращ при сходство от висока степен неговата търговска марка. В жалбата е изразено становището на жалбоподателя по същество на предявените искове, смятайки ги за напълно доказани и основателни. Прави оплакване също така, че съдът при решаването на спора не е взел предвид прякото действие на Регламент (ЕО) №847/2004г. на ЕП и на Съвета. Поради това моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата в първата инстанция Л. С. М. чрез пълномощника й адв.Г. К. , в който излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди решението като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалваното решение във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно – законосъобразно и обосновано, поради което оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. Същото е постановено при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка, при установяване на релевантните за спора факти, правните изводи кореспондират с тях и с разпоредбите на материалния закон, поради което въззивната инстанция изцяло ги споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към тези изводи. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати в исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден отговор.

2

Независимо от това, във връзка с оплакванията в жалбата, въззивният следва да добави и следното:

От събраните в производството писмени доказателства и служебно извършена справка в ТР се установява, че ищецът „Лимар 97“ ЕООД притежава това търговско наименование от 2003 г ., като през целия този период и до настоящия момент оперира в търговския оборот с него.

На 21.03.2005 г. „Лимар 97“-ЕООД е заявило в Патентното ведомство на РБ комбинирана национална търговска марка "LIMAR" с вх. № 0777635.

На 14.02.2007 г. , марката "LIMAR" е регистрирана под per.

№58053 за следните стоки и услуги:

В клас 25: облекло, обувки, шапки и други принадлежности за глава;

В клас 36: застрахователна дейност; финансови сделки; парични сделки; сделки с недвижимо имущество;

В клас 39: транспорт; опаковане и съхраняване на стоки; организиране на пътувания.

На 10.03.2021г. от страна на ищеца били предприети действия за придобиване на идентичния национален домейн от първо ниво-***.

След извършен мониторинг е установено, че национален домейн от първо ниво ***. е собственост на физическото лице Л. С. М.. Домейнът е регистриран от ответницата на 07.10.2008 г. със заявка за регистрация пред „Регистър.бг“ № 31827/27.08.2008г.

Според Удостоверение изх.№ 327366/10.08.2021 г. на

Регистър.бг., домейнът ***. е регистриран и поддържан от ответницата непрекъснато повече от пет години и е придобил статут на защитен, като неговата поддръжка е заплатена до 27.08.2022 г.

Пред националния регистратор на домейни от първо ниво - фирма „Регистър.бг“-ЕООД, на

10.03.2021г, е било инициирано от ищеца производство по арбитриране на спор между търговска марка и домейн в съответната фирма.

С решение от 27.04.2021 г. по арбитражно дело 355/2021 г., арбитражната комисия при националния регистратор на домейни от първо ниво „РЕГИСТЪР.БГ” ЕООД е оставено без уважение искането на „Лимар 97“ ЕООД за прекратяване на регистрацията на домейна ***. в полза на Л. С. М..

На 21.05.2021 г. ищцовото дружество „Лимар 97" ЕООД е заявило в българското Патентно ведомство словна марка *** с вх.№ 162826 за Класове №№ 35, 36 и 42.

Видно от представеното по делото Решение № 5055/1993 г. на 3

Окръжен съд Пловдив, на 09.04.1993 г. е бил регистриран Едноличен търговец „КОНСУЛТАНТСКА АГЕНЦИЯ - ЛИМАР- Л. М.“.

Според извлечение от Търговския регистър към АВ, търговецът е пререгистриран в ТРРЮЛНЦ на 26.09.2009 г. и е продължил дейността си.

На 19.01.2012 г. е било вписано в ТР прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „КОНСУЛТАНТСКА АГЕНЦИЯ - ЛИМАР- Л. М.“ на „ЛИМАР-М“ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е Л. С. М..

Пред първата инстанция е прието заключение на съдебно - маркова експертиза, според която, домейнът *** и комбинирана търговска марка „LIMAR“ per. №58053 са сходни във висока степен. Словна търговска марка *** вх.№ 162826 и домейнът *** са идентични. Според експертното заключение, визираните две марки и домейнът *** (в качеството му на нерегистрирана марка по чл.12, ал.4 от ЗМГО) могат да се отнасят до едни и същи услуги по Ницската международна класификация на стоките и услугите и в този контекст това би довело до заблуда на потребителите при неговото използване. С оглед поставените й задачи, експертизата е посочила още, че размера на лицензионното възнаграждение върху комбинирана търговската марка „LIMAR" рег.№58053, ако беше лицензирана спрямо ответника, от регистрацията й до момента на завеждане на исковата молба възлиза на 6 250 лв.

На база на коментираните доказателства първоинстанционният съд е отхвърлил исковете приемайки, че процесният домейн с наименование *** е бил регистриран от ответницата Л. М., в качеството й на физическо лице още на 27.08.2008г., като с оглед данните по делото същият е придобил статут на защитен, в хипотезата на непрекъснатото му използване (поддържане) в продължение на петгодишен период.Приел е, че домейна с това наименование не е случайно, а е с оглед регистрираните от ответницата през 1993, респ. през 2012 г. фирми на ЕТ и ЕООД. С оглед заключението на съдебно - марковата експертиза за сходство на процесният домейн *** във висока степен с комбинираната търговска марка на ищеца „LIMAR" рег.

№58053 и идентичност със словната търговска марка *** вх. №162826, съдът е приел, че регистрацията на домейн с определено наименование, идентично или сходно с вече регистрирана търговска марка, не съставлява търговска дейност, съответно неправомерно използване на търговска марка. Освен това е взел предвид, че в производството изобщо липсват твърдения, а в този смисъл и релевантни доказателства, установяващи изискуемото по смисъла на чл.13, ал.2 вр. с чл.13, ал.1,т.2 ЗМГО ползване. Неоснователността на главния иск, а оттам и на останалите обективно съединени с него искове съдът е мотивирал с липсата на доказателства, че ищецът е рекламирал, популяризирал и налагал фирменото си име, което представлява транслитерация на защитените негови марки, респ. че ответникът се е облагодетелствал нелоялно от механичното пренасяне на чуждата марка 4 върху собствения му домейн, защото привлича потребителите към предлаганите чрез него услуги.

Тези изводи се споделят напълно от въззивния съд, което го мотивира на основание чл.272 ГПК да препрати към мотивите на първата инстанция. В решението съдът подробно и изчерпателно е изяснил същността на понятието домейн - част от йерархическото пространство на глобалната интернет мрежа, която има собствено уникално име (име на домейн), което трябва да отговаря на определени изисквания. Разгледал е приликите и различията на домейн името с търговската марка и фирменото наименование.

Разгледал е подробно и регистрационната процедура, при която се получава право върху домейн име, респ. правата върху търговска марка и фирмено наименование. Всички тези теоретични постановки, преценени във връзка с относимите към установените факти разпоредби на ЗМГО и ЗЗК, са мотивирали съда да отхвърли предявените искове.

По оплакванията в жалбата и становището на процесуалния представител, поддържано пред въззивната инстанция по съществото на спора:

Посочения от жалбоподателя Регламент (ЕО) №847/2004г. касае и урежда правила на обществената политика за въвеждането и функциите на .еu домейн от най-високо ниво и принципите, които ръководят регистрирането.

Дори и да приемем, че разпоредбите на този регламент следва да се приложат по аналогия за национални домейни от първо ниво - “.bg”, то пак остава недоказано и неоснователно твърдението на жалбоподателя, че ответницата неправомерно и недобросъвестно е придобила собствеността върху процесния домейн „limar.bg” и следва да бъде лишена принудително от правото на собственост върху него.

Съгласно разпоредбата на чл.10 от Регламент (ЕО) №847/2004г., за да може да бъде регистриран домейн от високо ниво “. еu ”, същият следва да бъде заявен от лице, притежаващо „предходни права“, изчерпателно изброени в горната разпоредба, включващи и фирмено име. В тази връзка по делото е безспорно установено, че през 1993г. в Окръжен съд- Пловдив е регистриран ЕТ „К. А. - Л. - Л. М.“. Същият ЕТ на 26.09.2009г. е пререгистриран в ТРРЮЛНЦ и е продължил дейността си. На 19.01.2012г. в ТР е вписано прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „К. А. - Л. - Л. М.“ на „ЛИМАР- М“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е отново ответницата Л. С. М.. Горното сочи на извод, че ответницата съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) №847/2004г. има пълно право да регистрира домейн от високо ниво - “.еu”, съответно и домейн от първо ниво - „.bg”.