Решение № 1404 от 02.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1404 гр. Пловдив, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20265330204929 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Обжалвано е наказателно постановление №002267/28.07.2026г. издадено от Началник „Контрол и правоприлагане“в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“гр.София срещу Ф. Н. М.

ЕГН ********** ,с което е наложено административно наказание - глоба в размер на 153,39 евро равностойност 300 лева ,за нарушение по чл.179ал.3 от ЗДвП и преддставлява неизпълнение на задължение по чл.139 ал.6 от ЗдВП.

В жалбата и в допълнителна писмена молба се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш. Моли се електронният фиш да бъде отменен. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юрск.М.. Моли постановлението да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Н а 27.02.2026г в 15.20ч. н а път II-37 на км. 123+520 от страна на контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство с рег.

№*** –лек автомобил ,марка и модел БМВ 840 И с обща техническа допустима максимална маса 2480 кг.,било управлявано от М..

В хода на проверката е установено,че на 28.09.2025г. в 19.15ч посоченото пътно превозно средство ,за което е дължима ,но не е заплатена такса по чл.10 ал.1т.1 от ЗДвП.Като пътното превозно средство е засечено на данта 28.09.2025г в 19.15ч по път ІІ-64 ,км48+850 ,включен в обхвата на платена пътна мрежа ,като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса ,съгласно чл.10 ал.1т.1 от ЗП-винетна такса .

Извършеното нарушение е установено чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси с идентификатор №10681.За това бил съставен АУАН, а впоследствие и НП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства. От доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него статични изображения във вид на снимки се установява, че на дата както и от гласните докадателства ,съдържащи се в показанията на св.Б.. Установява се още, че причината за отчитане на движението на превозното средство като нарушение е, че за преминаването му няма валидна винетка.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на посочените в електронния фиш време и място е било установено движение на процесното МПС без за него да е заплатена такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса.

2

Датата и мястото на извършването му се установяват от доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП , който служи като доказателство за тези обстоятелства съгласно законовата разпоредба.

Въпреки това съдът приема, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен поради непропорционалност на наложеното наказание.

Според трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.

С Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС изрично е прието, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер, като решаващите аргументи са, че българското право не допуска при определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени фактори, каквито са причините за допуснатото нарушение, изминатото разстояние без заплатена такса, степента на вината умисъл или непредпазливост, и значението на смекчаващите обстоятелства.

Настоящият състав намира, че следва да се съобрази с формираната последователна съдебна практика на касационната инстанция, съгласно която случаите на нарушения, изразяващи се в незаплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, са съществено сходни с разгледания материалноправен въпрос в цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС, поради което формираните с него разрешения намират приложение и досежно начина, по който е определено имущественото наказание "глоба" за нарушенията по използване на платената пътна мрежа без заплатена винетна такса. В този смисъл е Решение № 2551 от 18.03.2025 г. по к. а. н. д. № 93/2025 г. по описа на XXII състава на Административен съд - Пловдив, съгласно което: "Като 3 неоснователни следва да се приемат възраженията на касатора, че цитираното по-горе решение на СЕС касае незаплащането на тол такси, а не на винетни такива и не следва да намери приложение в случая, доколкото в своето решение СЕС изрично в т. 48 коментира и предвидената в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП глоба в размер на 300 лв., каквато в случая е наложена на ответника по касация, която също, доколкото е с фиксиран размер, се приема, че е непропорционална с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.

Това е самостоятелно основание да се приеме, че ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен... ".

Цитираните съображения изцяло се възприемат и от настоящия съдебен състав. Непропорционалността на наказанието конкретно по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП също е коментирана в Решението от 21.11.2024 г. по дело C61/23 на СЕС (т. 48 и сл.). Същевременно съгласно трайната съдебна практика наложеното на дееца административно наказание в нарушение на принципа за пропорционалност е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт така Решение № 11264 от 20.12.2024 г. по к. а. н. д. № 2473/2024 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив; Решение № 3950 от 28.04.2025 г. по к. а. н. д. № 109/2025 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив;

Решение № 541 от 16.01.2025 г. по к. а. н. д. № 2406/2024 г. по описа на XXVI състав на Административен съд - Пловдив; Решение № 4547 от 19.05.2025 г. по к. а. н. д. № 844/2025 г. по описа на XIX състав на Административен съд Пловдив; Решение № 3444 от 11.04.2025 г. по к. а. н. д. № 143/2025 г. по описа на XXIII състав на Административен съд - Пловдив и др.

Накрая, следва да се отбележи, че съдът не би могъл да отстрани последиците от непропорционалността на санкцията в рамките на настоящото производство предвид действието на принципите за законоустановеност на наказанието и забраната по чл. 27, ал. 5 от ЗАНН за определяне на наказанието глоба под предвидения му най-нисък размер. В този смисъл е както цитираното по-горе решение на СЕС - т. 49 от него, така и Решение № 2551 от 18.03.2025 г. по к. а. н. д. № 93/2025 г. по описа на XXII състава на Административен съд - Пловдив.

По тези съображения съдът приема, че обжалваното наказателно постановлеине е незаконосъобразно и като такова трябва да бъде отменено.

Предвид горното безпредметно се явява обсъждането на останалите 4 релевирани с жалбата и допълнителната писмена молба възражения.

По разноските:

С оглед изхода на делото, разноски се дължат на жалбоподателя от въззиваемата страна. Същият е направил искане за присъждане и е представил договор за правна защита и съдействие, видно от който е договорена и заплатена сумата от 205 евро . Възнаграждението не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, осъществените от адвоката действия и обстоятелството, че не надвишава минимално предвиденото в чл.

7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размер на адвокатските възнаграждения, поради което и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати същите.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №002267/28.07.2026г. издадено от Началник „Контрол и правоприлагане“в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“гр.София срещу Ф. Н. М. ЕГН ********** ,с което е наложено административно наказание - глоба в размер на 153,39 евро равностойност 300 лева ,за нарушение по чл.179ал.3 от ЗДвП и преддставлява неизпълнение на задължение по чл.139 ал.6 от ЗдВП.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" да заплати на Ф. Н. М. ЕГН ********** сумата от 205 евро , представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5