Решение № 4876 от 14.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 12585/2022
- Вид
- Решение № 4876
- Подписан
- 14.07.2026
- Състав
- Мария Милкова Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.212 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.519 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 557, ал. 1 или ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.557, ал.1, т.2, б.а · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1 или ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал.7 · Кодекс за застраховането
- чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4876 гр. София, 14.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20221100112585 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът Гаранционен фонд, гр. София, ул.
********, и ответникът О. Н. М. с ЕГН **********, с. Мировяне, ул.
Спортист №32.
Ищецът е предявил регресен осъдителен иск по чл. 558, ал.7 КЗ, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.а КЗ за сумата 44 027,22 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 28.11.2022г. до плащането, представляваща изплатено обезщетение по гр.д. №15848/2018г. по описа на СГС, което било присъдено по посоченото дело в полза на Д. Л. И. - велосипедист, пострадал при ПТП, настъпило на 30.04.2018г. в с. Мировяне, причинено от ответника О.
М., докато управлявал мотоциклет „Кумко Пипъл“ /без регистрационен номер/ без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищецът твърди, че по молба на пострадалия било образувано изп.д. № 2039/2020г. на ЧСИ М. Б., по което била изплатена исковата сума.
В срока по чл.131 ГПК ответникът О. М., чрез адв. Ж., е представил отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва да му е връчена регресна покана, тъй като била сбъркана фамилията на адресата.
Оспорва констативния протокол и вината си за настъпване на ПТП.
Предявява инцидентен установителен иск по чл.212 ГПК, вр. чл.270 ГПК срещу Гаранционен фонд и Д. Л. И. с ЕГН **********, гр. Тетевен, Ловешка област, ул. ********. С разпореждане от 05.06.2025г. съдът е приел, че е сезиран с един инцидентен установителен иск по чл.270 ГПК, по който страната излага различни доводи за нищожност. С определение от същата дата съдът е конституирал като страни по инцидентния установителен иск 1 страните по съдебното решение по гр.д. №15848/2018г. по описа на СГС Гаранционен фонд и Д. Л. И..
С инцидентния установителен иск О. М. моли съда да прогласи, че решение по гр.д. №15848/2018г. по описа на СГС е нищожно: 1/. поради липса на законен състав – липсва посочване, че съдия С.С. е председател на състава и не е посочен секретар на състава, 2/. невлизане в сила на решението, поради обстоятелството, че решението е връчено на Гаранционен фонд чрез лице без представителна власт, 3/. решението е постановено по симулативен процес без участие на ищец и ответник и ищецът е водил зле делото, защото не е обжалвал решението.
Ответникът по инцидентния установителен иск Гаранционен фонд е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.
Ответникът по инцидентния установителен иск Д. Л. И. също е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.
В доказателствена тежест на ищеца Гаранционен фонд е да установи, че е платил обезщетение по чл. 557, ал. 1 или. ал.2, лихви, както и разходи за определяне и изплащане на обезщетението в претендирания размер.
В доказателствена тежест на ищеца по инцидентния установителен иск О. М. е да докаже, че решение по гр.д. №15848/2018г. по описа на СГС страда от пороци, водещи до нищожност /решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването/.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени писмени доказателства, от които е видно, че по гр.д. №15848/2018г. по описа на СГС в полза на пострадалия Д. Л. И. са присъдени сумите 31 995 лева – обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.08.2018г. до плащането, 1195,94 лева – разноски за адвокатско възнаграждения на адвоката на ищеца – адв. С.В.Б., 1279, 80 лева и 159, 98 лева – разноски в полза на СГС.
Издаден е изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 2039/2020г. на ЧСИ М. Б..
По изпълнителното дело ЧСИ е приел с две постановления разноски от 266 лева и 1097,62 лева
- за такси по ТТЗЧСИ и за адвокатско възнаграждение.
Представени са 3 бр. платежни нареждания, с които Гаранционен фонд е платил доброволно по изпълнителното дело сумите 41 930, 12 лева, 1619,95 лева и 1439, 78 лева, или сума в общ размер 44 989,85 лева. С две уточняващи молби ищецът е посочил по пера изплатените суми за главници, законна лихва и разноски.
2
С платежно нареждане от 08.06.2021г. ЧСИ М. Б. възстановил на Гаранционен фонд надвнесена сума от 962,63 лева. Разликата между 44 989,85 лева и 962,63 лева представлява исковата претенция от 44 027,22 лева.
Представена е регресна покана от 21.07.2022г. до О. М. за плащане на сумата в общ размер 44 027,22лева, която е върната от постоянния адрес на ответника като непотърсена.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че Гаранционен фонд е извършил плащане на 05.06.2020 г. към ЧСИ М. Б. по изп. д. № 20208380402040 в размер на 41 930,12 лв., както и плащане на 26.08.2020 г. към същия съдебен изпълнител по изп. д. № 20208380402039 в размер на 1 619,95 лв. Установено е и постъпване по сметката на Гаранционен фонд на възстановена от ЧСИ М. Б. сума от 962,63 лв. на 08.06.2021 г. На 13.09.2021 г.
Гаранционен фонд е извършил плащане към Софийски градски съд в размер на 1 439,78 лв., от които 1 279,80 лв. държавна такса и 159,98 лв. разноски.
Общият брутен размер на извършените от Гаранционен фонд плащания възлиза на 44 989,85 лв., а след приспадане на възстановената сума от 962,63 лв. нетният размер на установените процесни плащания е 44 027,22 лв.
По инцидентния установителен иск:
Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в съдебната практика се приема, че е налице, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването.
Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици, ето защо това е единственият порок, който, освен по пътя на обжалването, може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно - чл. 270, ал. 2 ГПК.
В случая не е налице нито един от посочените пороци – атакуваното решение е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, от законен състав, в писмена форма и е подписано от съдията, който го е постановил. Непосочването на името на секретаря е пропуск, който е отстраним по реда на чл.247 ГПК, но не е съществен до степен да обоснове прогласяване на нищожност на решението. Волята на съда е ясна – частично е уважен искът по чл.519 ГПК за претърпени имуществени и неимуществени вреди от процесното ПТП. В решението е посочено, че е постановено при участието на подпомагаща страна на ответника О. Н. М., а в мотивите е посочено, че същият не е взел отношение по предявения иск. Оплакванията в предявения инцидентен установителен иск по чл.270 ГПК всъщност касаят правилността и пълнотата на решението, а не неговата валидност.
Невлизането в сила на решението, респективно твърдяното нередовно връчване на препис от него, не е порок на валидността. То би било относимо към началния момент и изтичането на срока за обжалване, но не и към съществуването на постановения съдебен акт. Неоснователно е и позоваването 3 на симулативен процес. Такива факти не се установяват от доказателствата по делото, а процесуалното поведение на страните по приключилото производство, включително необжалването на решението от Гаранционен фонд, не води до извод за липса на действително упражнена правораздавателна дейност. Участието на О. Н. М. като подпомагаща страна в производството по гр.д. № 15848/2018 г. по описа на СГС също изключва възможността в настоящия процес, под формата на иск за нищожност, да се пререшават въпросите за механизма на произшествието, вината, вредите, причинната връзка и липсата на задължителна застраховка Гражданска отговорност. Тези възражения са относими към правилността на решението, а не към неговата валидност. Поради това инцидентният установителен иск за прогласяване нищожността на решението по гр.д. № 15848/2018 г. по описа на СГС следва да бъде отхвърлен.
По иска на Гаранционен фонд съдът приема следното : Правото по чл.
558, ал. 7 КЗ възниква след изплащане на обезщетение по чл. 557, ал. 1 или ал.
2 КЗ, като Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
В случая, видно от обсъдените по-горе доказателства, п редпоставките за ангажиране на отговорността на ответника са доказани. С решението по гр.д. № 15848/2018 г. по описа на СГС е признато вземането на пострадалия Д.
Л. И. срещу Гаранционен фонд за вреди от пътнотранспортното произшествие от 30.04.2018 г. в с. Мировяне, причинено от О. Н. М. при управление на мотоциклет без сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 2039/2020 г. на ЧСИ М. Б., по което Гаранционен фонд е извършил плащанията, предмет на регресната претенция.
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и съответстващо на платежните документи, банковите извлечения и справката на ЧСИ М. Б., се установява, че на 05.06.2020 г. Гаранционен фонд е платил по изп.д. № 20208380402040 сумата 41 930,12 лева, а на 26.08.2020 г. по изп.д. № 20208380402039 сумата 1 619,95 лева. На 13.09.2021 г. е извършено и плащане към Софийски градски съд в размер на 1 439,78 лева, включващо държавна такса 1 279,80 лева и разноски 159,98 лева. Общият брутен размер на плащанията е 44 989,85 лева.
На 08.06.2021 г. ЧСИ М. Б. е възстановил на Гаранционен фонд сумата 962,63 лева, поради което нетният размер на извършените плащания е 44 027,22 лева.
Именно тази сума е предмет на предявения иск и е доказана както по основание, така и по размер.
Възражението за липса на редовно връчена регресна покана не изключва възникналото регресно право на Гаранционния фонд. Поканата не е елемент от фактическия състав на иска по чл. 558, ал. 7 КЗ, а би имала 4 значение за настъпването на забава преди съдебното предявяване на претенцията. В случая законната лихва е претендирана от датата на исковата молба, 28.11.2022 г., поради което подаването има значение на покана за изпълнение и ответникът дължи лихва от тази дата до окончателното плащане.
При този изход на спора разноски се дължат на Гаранционен фонд.
Гаранционен фонд е представил списък с разноски по чл.80 ГПК и доказателства за плащането им: 276 евро – юрисконсултско възнаграждение, 900,43 евро – държавна такса, 250 евро – депозит за ССчЕ, или общо 1426,43 евро.
Направено е възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. В случая се прилага чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл.25 НЗПП, въз основа на които норми юрисконсултското възнаграждение следва да е в размер на 675 лева. Претендира се възнаграждение в по-нисък размер, поради което възражението е неоснователно.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от О. Н. М. с ЕГН **********, с. Мировяне, ул. ********, срещу Гаранционен фонд, гр. София, ул. ********, и Д. Л. И. с ЕГН **********, гр. Тетевен, Ловешка област, ул. ********, инцидентен установителен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на решение №1145/12.02.2020г. по гр.д. № 15848/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА О. Н. М. с ЕГН **********, с. Мировяне, ул. ********, да заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ул. ********, на основание чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. а КЗ сумите:
- 22 510,76 евро /44 027,22 лева/, представляваща изплатено обезщетение, лихви и разноски във връзка с вредите, присъдени по гр.д. № 15848/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ведно със законната лихва върху сумата от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане.
Разпечатката съдържа 54 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6a7fd84-c6c0-44c1-908f-7c29171e435c