Решение № 1865 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1865 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100504926 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 14311/19.07.2024 г., постановено по гр.д. № 6855/2024 г. на Софийски районен съд, 73 състав, съдът е признал за незаконно и е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Е. Й., ЛНЧ ****, извършено със Заповед № 02012024/02.01.2024 г. на законния представител на работодателя „СевексФарма” ООД, ЕИК 121307345. На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата Е. Й., ЛНЧ ****, е възстановена на предишната си работа в предприятието на „Севекс-Фарма” ООД, ЕИК 121307345 – „експерт – регулаторна дейност”, код по НКПД 24226056. На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ „Севекс-Фарма” ООД, ЕИК 121307345, е осъдено да заплати на Е. Й., ЛНЧ ****, сумата от 15 000 лева, представляващи обезщетение за незаконно оставане без работа за периода 02.01.2024 г.

– 02.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 07.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил „Севекс-Фарма” ООД, ЕИК 121307345, да заплати на Е. Й., ЛНЧ ****, сумата от 2000 лева, представляващи сторени по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК съдът е осъдил „СевексФарма” ООД, ЕИК 121307345, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 600 лева, представляващи дължима държавна такса за първоинстанционното производство.

С Определение № 43986/22.10.2025 г. по гр.д. № 6855/2024 г. на СРС, 73 състав, съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на „Севекс-Фарма” ООД, ЕИК 121307345, за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

1

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от „СевексФарма” ООД. Поддържа се, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че с отговора на исковата молба е признат искът за обявяване на заповедта за уволнение за незаконна, поради което производството е следвало да приключи поради това максимално бързо. Сочи се, че неоправданото бездействие на първоинстанционния съд е довело до вреди както за ищцата, така и за ответника.

Поддържа се, че първоинстанционното решение би влязло в сила, ако решението не беше обжалвано и ако ищцата не е придобила право на пенсия за трудов стаж и възраст. Сочи се, че ищцата няма правен интерес за това да бъде възстановявана на работа. Твърди се, че признание на иска е направено само за иска за отмяна на уволнението и за възстановяване на ищцата на работа. Твърди се, че в останалата част претенциите на ищцата не са признати, като в съдебното заседание пред СРС е заявено, че се поддържа отговорът на исковата молба. Сочи се, че по делото няма доказателства за това ищцата да е оставала без работа през целия процесен период, като присъденото обезщетение е завишено спрямо представената като доказателство по делото справка за възнаграждение за месец ноември и месец декември 2023 г.

Предвид изложеното се моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разноски.

В установения за това срок е постъпил отговор от ищцата Е. Й., с който се оспорва жалбата. Твърди се, че изложените в жалбата твърдения, касаещи придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищцата, са неотносими към предмета на делото и не следва да се обсъждат от съда. Поддържа се, че са неоснователни твърденията за липса на правен интерес на ищцата за възстановяване на заеманата от нея длъжност преди уволнението. Сочи се, че с отговора на исковата молба са признати от ответника искът за отмяна на незаконното уволнението и искът за възстановяване на ищцата на длъжността й преди уволнението. Поддържа се, че по делото са представени доказателства (заверен препис от трудовата книжка), от които се установява, че ищцата е останала без работа за периода от 02.01.2024 г. – 02.07.2024 г. поради незаконното прекратяване на трудовия й договор. Твърди се, че за процесния период ищцата не е започнала нова работа, а ако ответникът твърди друго, то в неговата доказателствена тежест е да докаже тези обстоятелства. Поддържа се, че в исковата молба е посочено, че размерът на трудовото възнаграждение, получени от ищцата през последния пълно отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение, се равнява на 2500 лева. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение.

Срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е постъпила частна жалба от „Севекс-Фарма” ООД. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно. Сочи се, че разпоредбата на чл. 7 НВАР предвижда, че процесуалното представителство по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 е в размер не по-малък от минималната работна заплата, когато искът е предявен самостоятелно. Твърди се, че когато искът е предявен с друг оценяем иск, адвокатското възнаграждение трябва да е определено с оглед материалния интерес. Поддържа се, че делото е с ниска правна и фактическа сложност, като е проведено едно съдебно заседание. Сочи се, че процесуалният представител на ищцата е депозирал само искова молба, в която са изложени доказателствени искания, но по-нататъшни действия не са извършвани.

Твърди се, че размерите на адвокатските възнаграждения в НВАР могат да служат само като ориентир. Предвид изложеното се можи да се уважи жалбата и да се редуцира адвокатското възнаграждение на ищцата.

В установения за това срок е постъпил отговор от Е. Й., с който се оспорва частната жалба. Твърди се, че адвокатското възнаграждение е съобразено с НВАР и с правната и фактическа сложност на делото. Предвид изложеното се моли да се остави 2 без уважение частната жалба.

По въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа страна следното:

СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Срещу частта от първоинстанционното решение, с която е уважен искът за отмяна на заповедта за уволнение, не е подадена въззивна жалба и първоинстанционното решение е влязло в сила. Тоест предмет на въззивна проверка са само частите, в които са разгледани исковете за възстановяване на работа на Е. Й. в предприятието на „Севкс-Фарма“ ООД, както и за присъждане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение.

В обжалваната част първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност въззивният съд приема следното:

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания срещу извода на първоинстанционния съд, че ответникът „Севекс-Фарма” ООД чрез упълномощения си процесуален представител /л. 54, гръб от делото на СРС/ е признал иска на Е. Й. за възстановяването на ищцата на заеманата от нея длъжност в предприятието на „Севекс-Фарма“ ООД. Поддържа се обаче, че правният интерес на ищцата от иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е отпаднал в хода на процеса поради това, че е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Във връзка с тези си твърдения работодателят е представил пред въззивната инстанция следните писмени доказателства, неоспорени от Е. Й.:

- покана от 23.08.2024 г. от „Севекс-Фарма“ за това Е. Й. да се яви на 27.08.2024 г. в офиса на „Севкс-Фарма“ ООД и да получи предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение помежду им поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

- протокол от 27.08.2024 г., удостоверяващ, че Е. Й. не се е явила да получи предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение със „Севекс-Фарма“ ООД;

- заповед № 30092024/30.09.2024 г. на управителя на „Севекс-Фарма“ ООД за прекратяване от 30.09.2024 г. на трудовото правоотношение с Е. Й. поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

- протокол от 30.09.2024 г. за връчване при отказ на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Е. Й..

На първо място следва да се посочи, че признанието на иска не може да бъде оттегляно по арг. от чл. 237, ал. 4 ГПК. От друга страна, горепосочените писмени доказателства не водят до извода, че е отпаднал интересът на Е. Й. от иска за възстановяване на заеманата от нея длъжност преди незаконното уволнение. Искът по 3 чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е конститутивен. С него се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Това право на работника или служителя възниква от незаконното уволнение и е обусловено от признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната се извършва с влизане в сила на съдебното решение. Като последица от съдебния акт се възражда същото трудово правоотношение, съществувало между страните преди незаконното уволнение. В изложения смисъл е Тълкувателно решение от 23.10.2012 г. по тълк.д. № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС. Възстановяването на трудовото правоотношение има действие занапред, като за в бъдеще ще се изпълняват трудовите задължения при условията на трудовия договор, сключен преди незаконното уволнение – така мотивите на Тълкувателно решение от 25.06.2015 г. по тълк.д. № 6/2014 г. на ОСГК на ВКС.

Следователно до възстановяване на работа на незаконно уволнения работник или служителят с влязло в сила съдебно решение работодателят не може да уволни работника или служителя на друго основание. Към този момент трудовото правоотношение все още не е възродило съществуването си.

В случая първоинстанционното решение е влязло в сила на 09.09.2024 г. в частта, с която е отменена на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК заповедта от 02.01.2024 г. на управителя на „Севекс-Фарма“ ООД за уволнение на Е. Й.. Въззивна жалба срещу тази част от решението на СРС не е подавана. Въпреки това трудовото правоотношение между Е. Й. и „Севекс-Фарма“ ООД не е възстановено, защото срещу уважения от първата инстанция иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 ГПК за възстановяване на работа е постъпила на 09.09.2024 г. въззивна жалба от работодателя. Трудовото правоотношение не се възражда, след като е уважен иск за отмяна на уволнението като незаконно. Възраждането на трудовоправната връзка е последица от уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.

След като в случая спорът за възстановяването на трудовото правоотношение между страните по делото продължава да е висящ, то „Севекс-Фарма“ ООД няма работодателски правомощия спрямо Е. Й.. Последната не е встъпила към настоящия момент на длъжност в предприятието на „Севекс-Фарма“ ООД, за да бъде уволнена от него. Следователно представената по делото заповед от 30.09.2024 г. на управителя на „Севекс-Фарма“ ООД за прекратяване на трудовото правоотношение с Е. Й., считано от 30.09.2024 г., не е произвела действие. Тази заповед не следва да се взима предвид от въззивния съд. Затова същата не е пречка за уважаване на иска на Е. Й. за възстановяването на заеманата от нея длъжност преди незаконното й уволнение в предприятието на „Севекс-Фарма“ ООД.