Решение № 161 от 11.06.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. гр. Лом, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Александрова

Миронова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова Гражданско дело № 20231620100233 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявени са искове от «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ» ЕАД, ЕИК ********, гр. София, чрез пълномощника, ю.к. Ц. П., срещу И. М.

М., ЕГН **********, от гр. Лом, за установяване дължимост на суми, за които има издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК.

Твърди се в исковата молба, че между ответника и третото лице ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК ********, гр. София е сключен Договор за потребителски кредит № 4000883062 от 13.06.2018 год., за сумата от 1862,40 лв. Добавена е еднократна такса за оценка на риска и застраховки, включени в размера на задължението по искане на ответника, което по този начин е достигнало размер от 2164,14 лв.

Сумата по кредита е послужила за закупуване на избрана от ответника стока: пералня, м. LG; плот за вграждане м. ELEKTOLUX и фурна за вграждане м. ВЕКО .

Договорено е задължението, ведно договорените лихви да бъдат погасени съгласно погасителен план на 9 месечни погасителни вноски, всяка от които по 240,46 лв., от 15.07.2018 год. до 15.03.2019 год.

1

Поради неизпълнение от страна на ответника на задължението да погасява в срок анюитетните вноски, са начислени и лихви върху главницата.

На 31.08.2021 г. е подписано Приложение № 1 от 31.08.2021 г. на осн. чл. 1.3 от сключения на 31.08.2018 г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между “Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК ******** /Банката/ и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ******** /АСВ/, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит с № 4000883062, сключен между Банката и И. М. М., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 31.08.2021 г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 год.

За извършената цесия ответника е уведомен с уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ТБИ/4000883062 от дата 31.08.2021г., съгласно правилото на чл.99, ал.3 ЗЗД от цесионера.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, като кредитополучател по Договор за потребителски кредит 4000883062 от 13.06.2018 год., дължи на ищеца /в качеството на цесионер/ сумата от 2164,42 лева, от които: 1770,76 лв. главница, 152,92 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2018 – 15.03.2019 год., както и 240,74 лв. – обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 15.08.2018 – 18.11.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК /26.11.2019 год./ до изплащане на задължението, Претендират се и направените в исковото и в заповедното производство разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника чрез назначеният му при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Ц. П., МАК.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните няма спорни фактически твърдения

В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба пълномощникът на ищеца не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като прави искане по чл. 237, ал. 1 ГПК в случай, че са налице предпоставките за това. Претендира разноски, като НЕ представя списък по чл. 80 ГПК, доколкото представеният, озаглавен такъв не съдържа суми.

Ответникът И. М. М. се представлява от назначеният си на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Ц. П., МАК, който признава исковете.

Няма оспорени фактически твърдения.

Доказателствата са писмени.

Към делото и прието приобщено като доказателство ч.гр.д. № 2109/2019 г. по описа на РС – Лом.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на 2 страните и признанието на иска, направено от ответника непосредствено в откритото съдебно заседание, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК приема следното:

Исковете са допустими, доколкото е налице активна и пасивна процесуална легитимация и са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, указан от съда с Разпореждане № 260931/16.12.2022 год., след като издадените по ч.гр.д. № 2109/2019 г. по описа на РС – Лом Заповед № 1377/16.12.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 16.12.2019 год., са връчени на длъжника/ответника по реда на чл. 47 ГПК.

Направено е от страна на ищеца искане за признаване за установено съществуването на вземане към минал момент – след проведено от страна на ищеца успешно заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК. Ответникът е направил признание на иска по основание и размер, не е оспорил, че дължи плащане.

Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност за ищеца да поиска постановяване на решение при признание на иска, както и, че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото се постановява при признание на иска.

В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.

Поради изложеното и с оглед заявеното признание на иска съдът намира предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за основателни. Наред с това, исковете са подкрепени и от ангажираните от ищцовата страна доказателства, поради което следва да бъдат уважени.

Тъй като признанието на исковете е направено след депозиране на искането по чл. 417 ГПК, както и след образуването на исковото производство – едва в откритото съдебно заседание, следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото.

Предвид изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по делото – в заповедното и в исковото производство, които се претендират изрично – в общ размер на 834,44 лв., от които 193,00 лв. за заповедното производство и 641,44 лв. за исковото производство, за които не се представя списък по чл.

80 ГПК.

При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. М. М., ЕГН **********, от гр.

Лом, като кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 4000883062 от 13.06.2018 год., сключен с третото лице ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК ********, гр. София, ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА 3

ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК ********, гр. София /в качеството на цесионер/, следните суми, в общ размер от 2164,42 лева, за които са издадени Заповед № 1377/16.12.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 16.12.2019 год. по ч.гр.д. № 2109/2019 г. по описа на РС – Лом: - 1770,76 лв. главница, - 152,92 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2018 – 15.03.2019 год., както и - 240,74 лв. – обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 15.08.2018 – 18.11.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК /26.11.2019 год./ до изплащане на задължението.

ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН **********, от гр. Лом, ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК ********, гр. София, направените във връзка с делото разноски за тази инстанция в общ размер на 834,44 лв., от които 193,00 лв. за заповедното производство /ч.гр.д. № 2109/2019 г. по описа на РС – Лом/ и 641,44 лв. за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4