Решение № 115 от 20.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Пазарджик, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20225200900180 по описа за 2022 година

Предявен е иск от Н. С. Б., ЕГН **********, с адрес: с. М. К., ул. „**“ **, чрез адв. Г. Х. от **, срещу „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за заплащане на сума в размер на 7 5 000 лева, представляващи част от обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 150 000 лева, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП/ от **** г., причинено виновно от Д. С. Б., като водач на л. а. ***, рег. № ***, при което почива синът на ищцата В. Г. Б., ведно със законната лихва от 26.01.2022 г. до окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Предявения иск се основава на следните фактически твърдения:

На ***** г., около 6:10 ч., в гр. П., по път І-8, с посока на движение към центъра на града се движи л. а. ***, с рег. № ***, управляван от Д. С. Б., като в района на ул. „П.“ № **, в близост до бензиностанция „**“, поради недостатъчно внимание блъска намиращия се отляво на пътното платно пешеходец В. Г. Б., който загинал намясто. Бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** г. по описа на ОДМВР - П., образувано било и ДП № *** г. на ОД на МВР - П., пр. преписка № *** г. на ОП - П.. Излага се, че ищцата е майка на починалия, който е бил по-малкия от синовете ѝ, и с който живеели в едно домакинство. След смъртта му ищцата изпаднала в тежка депресия, постоянно плачела, не искала да общува с никого. Излага се, че вина за инцидента има водачът на лекия автомобил, 1 чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.

Предявена е претенция до застрахователя с молба вх. № 785 от 26.01.2022 г. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като същият е отказал плащане. Моли за уважаване на иска с присъждане на разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗК Лев инс“ АД, чрез юрисконсулт К. А. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л. а. ***, с рег. № ***, управлявано от Д. Б.. Твърди се, че вина за ПТП няма водачът на МПС.

Излага се, че не са търпени твърдяните неимуществени вреди от ищцата.

Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалия поради несъобразяване на нормите на чл. 108, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 114, т. 1 и 2 от същия закон, подробно аргументирани. Относно лихвата се приема, че не се дължи на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, тъй като са изискани допълнителни документи, които не са представени.

В допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, се поддържа изложеното в исковата и се оспорват възраженията на ответника.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ. Подържа се изложеното в отговора.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на иска за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищеца е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като на 26.01.2022 г. го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент, респ. същият е отказал плащане. Искът е предявен на 26.10.2022 г.

Съдът служебно е изискал информация за етапа на развитие на Досъдебното производство № *** г. на ОДМВР - П., пр. преписка № *** г. на Окръжна прокуратура - П., като с писмо вх. № 2543/14.03.2023 г. от ОП - П. е отговорено, че към момента няма повдигнато обвинение на конкретно лице за процесното ПТП (л. 78 от делото). Ето защо, не са били налице основанията за спиране на производството нито по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, нито по чл.

229, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като във висящото наказателно производство не е 2 повдигнато обвинение на конкретно лице, което да е идентично на лицето, чиято гражданска отговорност се изследва, като обуславяща отговорността на ответника.

По допустимостта на изменението в размера на предявения иск:

В последното открито съдебно заседание съдът допусна изменение в размера на иска за неимуществени вреди от 30 000 лева на 75 000 лева, частично от 150 000 лева. Изменението на иска по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК е допустимо, тъй като не се навежда ново основание, нито се претендира друг способ за защита, а преклузията в чл. 372, ал. 2 от ГПК не се отнася за искане за изменение на размера на иска (в този смисъл Определение № 715/10.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3160/2015 г., II т. о.).

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че между ответното дружество и водача Д. С. Б., управлявал л. а. ***, с рег. № ***, е сключена застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към датата на процесния инцидент; че ищцата е отправила претенция до застрахователя, като са го е сезирала с искане на 26.01.2022 г. за заплащане на обезщетения досежно процесния инцидент, но същият е отказал плащане.

Не е спорно, видно и от приетите доказателства, че ищцата Н. Б. е майка на починалия В. Б..

По делото са приложени материали от образуваното досъдебно производство ДП № *** г. на ОДМВР - П., пр. преписка № *** г. на ОП - П. .

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:

Свидетелят Д. С. Б. дава показания, че е участвал в пътния инцидент от **** г., като водач на л. а. ***, ударил смъртоносно В. Б.. Излага, че се е прибирал към гр. П., когато в 6.10 часа сутринта, изведнъж пред автомобила изскочил човек с тъмни друхи, който се хвърлил на предното стъкло от лявата страна. Не разбрал откъде е изскочил човека, тъй като в насрещната лента е имало колона от автомобили. На мястото на инцидента нямало пешеходна пътека. Поддържа, че пострадалият се хвърлил направо на предното му стъкло, тъй като нямало поражения по капака на автомобила. При удара лицето на пострадалия гледало напред, а свидетелят му виждал само гърба.

Твърди, че се е движел в дясната лента. Всички автомобили били с включени къси светлини на фаровете. Между двете ленти имало малко очертано с маркировка островче. Излага, че толкова рано сутринта все още било тъмно и не видял човека. Твърди, че не е местил автомобила след удара. Звъннал на сина си, а той от своя страна позвънял на 112.

3

Свидетелят Н. Д. И. дава показания, че в деня на инцидента пътувал от гр. П. за гр. П., когато забелязъл спрял автомобил на аварийни светлини, а удареният човек бил пред автомобила. Зад автомобила видял обувка.

Предното стъкло било счупено. Имало следи от гуми, като че ли били минали през кръв. Докато свидетелят бил на мястото, автомобилът не е местен.

Пострадалият бил със скъсани тъмни дрехи.

Свидетелят Г. И. Б., зълва на ищцата (сестра на нейния съпруг), дава показания, че я познава от **. Мъжът на Н. починал *** г. Имала двама сина И. и пострадалия В.. В. имал проблеми с очите. Много й помагал в двора, бил спокоен човек. Работил на надник, а със заработеното помагал в домакинството. Поддържа, че Н. трудно приела смъртта на В.. Била много разстроена, постоянно плачела. Усещала липсата на В.. Сега нямало кой да й помага, тъй като другият й син работел в **** и често бил ****. Поддържа, че В. нямал психични проблеми. От време на време се почерпвал с алкохол, но не всеки ден. Въпреки това заявява, че знае от Н., че за един месец В. се лекувал ********

Свидетелят И. С. К., брат на ищцата, дава показания, че семейството на Н. били задружни. Един месец преди инцидента починал съпругът й.

Единият й син работел в *** и два пъти в годината се прибирал при майка си в с. М. К.. Не било вярно, че В. не бил добре с ъкъла. Напротив, дори имал много добра зрителна памет, само като видел телефонния номер, знаел кой го търси. Един месец лежал в *** След това, около една година, не е употребявал и капка, но впоследствие отново започнал да пие. Н. му е споделяла, че В. й липсва, тъй като много й помагал в тежката работа.

Свидетелят твърди, че процесната сутрин В. е тръгнал, за да се види с него.

От изслушаното заключение по допуснатата САвТЕ, изготвена от вещо лице - автоексперт инж. В. Ф., прието от съда като пълно, обосновано и компетентно изготвено, се установява следното:

Процесното пътно платно е двулентово и двупосочно, респ. по една лента за всяка посока, като лентите са разделени с остров, очертан с пътна маркировка. Налична е хоризонтална маркировка от единична непрекъсната линия в добро състояние. По автомобила са установени счупено и отделено ляво странично огледало, счупена горна част на ляв фар, деформация на горната част на капака на двигателя надолу и счупено челно стъкло.

Произшествието е настъпило на около 200 метра след указателната табела за гр. П.. В този участък няма пешеходни пътеки, пътят е прав и с дължина над 350 метра, в зоната на бензиностанция „**“ и базата на ***. В лявата зона на ПТП има разделителна хоризонтална маркировка /островчето/. Установява се, че скоростта на л. а. ** е била около 62 км/ч, а в момента на удара не помалко от 45 км/ч, при допустима максимална скоростта в населеното място от 4

50 км/ч. „Опасната зона за спиране“ се дефинира, като минимално необходимата зона /път, изминат от превозното средство/, който е необходим за водача да преустанови движението на превозното средство от момента на възприемане на опасността за първи път до окончателното спиране. Опасната зона за спиране на процесния лек автомобил при установената скорост на движение се определя на 60.07 метра. В случая, автомобилът е изминал 48.50 метра от първия момент, в който водачът е възприел опасността до мястото на удара. От посочените изчисления се стига до извода, че водачът е нямал техническата възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез екстрено спиране (60.07 > 48.5). За да може да спре автомобила и да избегне удара, същият е следвало да се движи със скорост от 52.5 км/ч или по-малка.

Отделно от това се прави извод, че водачът на л. а. *** - Д. Б., на ** години, би следвало да забележи пешеходеца на разстояние от 35 до 55 метра, при движение на къси светлини и наличие на насрещен автомобил. И в двата случая опасната зона е по-голяма от тази дистанция (60.07 > 35 - 60.07 > 55). Това означава, че същият е нямал техническата възможност да избегне произшествието независимо дали би реагирал от минималното (35 метра) или максималното възможно разстояние на забелязване на пешеходеца (55 метра).

След подробен анализ на осветяването на зоната от светлините на фаровете е направен извод, че разстоянието, от което водачът реално може да забележи пешеходеца е дори по-малко от посоченото (35-55 м.), а именно от 20 до 40 метра, тъй като около средата на платното и в лявата лента осветяването е дори по-лошо (снимка л. 146 от делото).

Технически съобразената скорост с далечина на видимост е тази скорост, която осигурява техническата възможност водачът след като забележи препятствие, намиращо се пред ППС, своевременно да предприеме действия за предотвратяване на удар в него. От техническа гледна точка опасната ситуация на пътя възниква, когато пешеходецът попада в осветената зона от фаровете на автомобила. В случая технически съобразената скорост с далечината на видимост на къси светлини е около 57.7 км/ч.

Относно движението на пешеходеца няма никакви данни - нито посока на движение (отдясно - наляво или отляво - надясно), нито темп на движение. Контактът с автомобила е бил при изправен странично или обърнат с лява част срещу автомобила човек. Ударът е настъпил върху дясната лента по посоката на движение на автомобила, на около 1.8 - 1.9 метра южно от дясната ограничителна линия (северен край на пътя).

Разпечатката съдържа 45 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6a70072-606a-481f-ad3a-6a985d2960ba