Решение № 5427 от 21.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5427 гр. София, 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110130167 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

К. Н. Г. е предявила срещу „*** осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал.

2, вр. ал. 3 изр. 2 КТ (в редакцията преди изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 1.06.2025 г.) за сумата 18 216,00 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата й книжка за периода от 15.02.2025 г. до 15.05.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

Ищцата твърди, че въз основа на трудов договор от 26.07.2024 г. е изпълнявала при ответника длъжността ***“, с месторабота *******, с брутно трудово възнаграждение в размер на 6072,31 лв.; че трудовият договор е прекратен едностранно от ответника на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 15.02.2025 г.

Поддържа, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не й е предал трудовата книжка, поради което тя му е отправила изрична покана за връщането й, получена от ответника на 14.05.2025 г. Твърди, че към момента на сезиране на съда трудовата книжка не й е върната, с което е била възпрепятствана да постъпи на нова работа и не е могла да получава обезщетение за безработица. Поради това се претендира обезщетение по чл. чл. 226, ал. 2, ал. 3 КТ за периода 15.02.2025 г. до 15.05.2025 г. в размер на брутното трудово възнаграждение за този период.

Претендират се разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „*** оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено на основание чл. 71 КТ, считано от 15.02.2025 г. Оспорва трудовата книжка на ищцата да е била незаконно задължана в процесния период, тъй като ответникът е предприел необходимите действия, за да не изпадне в забава за изпълнение на задълженията си по чл. 350 КТ. Твърди се, че след прекратяване на 1 трудовия договор ответникът е уведомил неколкократно ищцата, по имейл на 07.03.2025 г. и по телефона на 13.03.2025 г., че следва да се яви в офисите на дружеството, за да получи издадената й и надлежно оформена трудова книжка.

Излагат се съображения, че по време на действието на трудовото правоотношение между страните, а и след това, комуникация между тях се осъществявала по електронна поща. Електронните изявления на работодателя били изпращани от служебния имейл на управителя - **** до личния имейл на ищцата - *** Сочи се, че в телефонен разговор на 13.03.2025 г. със служител на дружеството Г. е потвърдила, че ще вземе трудовата си книжка, без да сочи конкретна дата и час, и не е дала съгласие същата да бъде получена от друго лице или да й бъде изпратена по пощата. Въпреки това ищцата не се явила в офисите на дружеството, до които има достъп през всеки работен ден. Едва на 14.05.2025 г. ответникът получил писмена покана, с която ищцата изразява изрично съгласие трудовата книжка да бъде изпратена на определен от нея адрес. Изложени са подробни съображения, че отправянето на уведомления чрез електронна поща не противоречи на действащото законодателство, тъй като в чл. 6, ал.

3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж не е предвидено ограничение относно формата, в която следва да се извърши уведомяването, а ЗЕДЕУУ съдържа оборима презумпция за момента на получаване на електронното изявление. В конкретния случай електронното изявление, съдържащо информация за издадената и оформената трудова книжка от работодателя, било получено от ищцата с постъпването му в нейната електронна поща на 07.03.2025 г., когато работодателят я е уведомил, че трудовата книжка може да бъде получена на следващия работен ден - 10.03.2025 г., от офисите на дружеството. Поради това се счита, че не е налице незаконно задържане на трудовата книжка. На следващо място, ответникът оспорва ищцата да е претърпяла вреди, тъй като не се установява тя да е отговаряла на изискванията за получаване на обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. Сочи се, че по делото липсват данни за претърпени от ищцата вреди от невъзможността да постъпи на нова работа. По тези съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Евентуално, при уважаване на исковете, ответникът прави възражение за съдебно прихващане със сума в размер на 240,09 лв. - служебен аванс, предоставен на ищцата за покриване на ежедневни служебни разходи във връзка с изпълнение на трудовите й задължения.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че между страните е бил сключен трудов договор от 26.07.2024 г., въз основа на който ищцата е заемала длъжността ***“, считано от 15.08.2024 г., при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 6072,31 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година признат от работодателя трудов стаж, какъвто към момента на сключване на договора не е бил налице.

Видно от представената от ответното дружество длъжностна характеристика, подписана от ищцата, част от основните задължения за длъжността ***“ са: да отговаря за оперативните и административните дейности; да извършва администрация на помещенията, оборудването и съоръженията в тях; да управлява отношенията с ръководството на сградата; да следи и управлява здравословните и безопасни условия на труд, както и правилата и изискванията, свързани с дейността на дружеството; да 2 наблюдава и управлява ежедневните дейности; да управлява чистотата и поддръжката на центъра; да управлява съоръженията и процесите, сигурността и достъпа; да управлява комуникацията c доставчици и снабдители, води преговори за договори, подновявания и актуализации; да управлява въвеждането на клиентите за ползване на услугата; да извършва контрол на бюджетите и оптимизира разходите; да управлява инвентара; да подготвя материали и методи за обучение;управлява фактурирането и разпределянето на фактури, управлява входящите фактури и координира плащанията; наблюдава и следи постъпленията по сметките и други.

Не се спори, че трудовият договор е бил сключен при уговорен 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя, както и че със заповед на работодателя от 14.02.2025 г. същото е било прекратено, на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 15.02.2025 г. Видно от отбелязването върху заповедта, същата е връчена на служителката на 14.02.2025 г., като върху заповедта липсва отбелязване да й е била връчена трудовата книжка.

Установява се, че К. Г. е отправила покана до работодателя, връчена му на 14.05.2025 г., да й бъде върната трудовата книжка чрез куриерска пратка с обратна разписка на посочен от нея адрес.

Като доказателство по делото е приет протокол от 17.03.2025 г. на управителя на „*** за проверка на фактите и обстоятелствата около прекратяването на трудов договор, сключен на 26.07.2024 г. между дружеството и К. Н. Г. (*). Посочено е, че „*** е първият български работодател на ищцата, поради което тя няма издадена трудова книжка, с оглед на което било договорено със служителката, че след издаването и подписването на трудовата книжка, тя ще я получи лично от дружеството; че трудовата книжка е била издадена, оформена и на разположението на ищцата в офиса на дружеството, за което тя е уведомена по имейл на 07.03.2025 г. и поканена да се яви в офиса на дружеството и да получи трудовата си книжка на следващия работен ден – 10.03.2025 г. Посочено е, че на към 13.03.2025 г. трудовата книжка все още не е била взета от служителката, поради което ***, заемаща длъжността*** е провела телефонен разговор с Г. във връзка с възстановяването на сума в размер на 240,08 лв., представляваща налични средства от каса, държани от нея, като в хода на разговора ищцата е изразила съгласие да върне сумата в брой при посещението си на адреса на дружеството за получаване на оформената й трудова книжка, но без да е посочила ден и час, в който ще го направи, като не е посочила адрес, на който желае трудовата книжка да бъде изпратена.

Представена е разпечатка от имейл с дата 07.03.2025 г. от **** до *****.

Въз основа на справки от ТД на НАП – София за актуалното състояние на единния електронен трудов запис на К. Г. към 04.12.2025 г., липсват данни след прекратяването на трудовото правоотношение с ответника тя да е постъпила на работа при друг работодател.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Е. Ж., последния пълен отработен месец на ищцата преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение е м. декември 2024 г., през който брутното й трудово възнаграждение е било 6072,31 лв. При тези данни вещото лице изчислява, че размерът на обезщетението по чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 КТ за периода от 15.02.2025 г. до 15.05.2025 г. възлиза на сумата от 18 216,93 лв. Въз основа на представен от ответното дружество аналитичен журнал от сметка 422100 03 „Подоотчетни лица - К. Г.“ вещото лице установява, че по същата са осчетоводени служебно предоставени авансови 3 средства на лицето, получени суми от същото от клиенти на дружеството и за направени разходи, като последните са отчитани след представяне на фактура. Въз основа на представените документи вещото лице установява, че към 28.02.2025 г. К. Г. не е представила разходо-оправдателни документи за сумата от 240,09 лв. С оглед на това вещото лице дава заключение, че ищцата не е възстановила на работодателя предоставените й средства в размер на 240,09 лв.

При тези данни, съдът намира следното от правна страна:

Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ (в редакцията преди изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 1.06.2025 г.) предвижда, че работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, според ал. 3 обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.

Съгласно задължителните указания в ТР № 1/02.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ВКС, ОСГК, задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. За да се освободи от последиците на забавата си, работодателят следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал.

3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (ДВ бр. 2 от 3.01.2018 г.).