Решение № 2042 от 29.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2042 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Магдалена Г. Танева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330113520 по описа за 2024 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „****** № , против И. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*****“ № *****, ет. *, ап. **, с която са предявени следните искове: 1) иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 300,00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически и социален дискомфорт, неудобство, чувство на унижение, обида, засягане на частта и достойнството на ищеца, претърпени в резултат на непозволено увреждане, осъществено на 11.07.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането – 11.07.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и 2) иск с правно основание чл.

45 от ЗЗД вр. чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответнцата да заплати на ищеца сумата в размер на 700,00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически и социален дискомфорт, неудобство и безпокойство, чувство на унижение, засягане на частта и достойнството на ищеца, претърпени в резултат на непозволено увреждане, осъществено на 1

17.07.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането – 17.07.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба, уточнена с молба от 13.08.2024 г., се твърди, че ищецът Д. П. С. заедно със семейството си живее в гр. П., квартал *****, комплекс „*****“, представляващ затворен комплекс с бариера, в който бил разположен един хранителен магазин. Сочи се, че в комплекса ежедневно влизат множество превозни средства с цел разтоварване на стоки в магазина, които заемат паркоместа, препречват пътя и пречат на движението на автомобили. В резултат на движението на тези превозни средства на територията на комплекса, служебният автомобил на ищеца бил с причинена щета. Поддържа се, че ищецът молил учтиво, а впоследствие и правил забележка на персонала на магазина, както и на собственика на същия за създаваната ситуация.

Ищецът твърди, че на 11.07.2024 г. се стигнало до лични пререкания с ответницата, която работи в магазина, като същата крещяла срещу ищеца и го наричала „олигофрен“ и „малоумник“ пред съпругата и детето му, както и пред преминаващи в този момент съседи. Сочи, че на 17.07.2024 г. с негов познат посетили магазина, като ответницата отказала да ги обслужи, нарекла ищеца „олигофрен“ и „малоумник“ и го призовала да напусне магазина, използвайки думите „напусни магазина“ и „изчезни“, като това се случило в присъствието на жената, детето и съседите на ищеца. На 17.07.2024 г. ответницата не само отказала да обслужи ищеца и го изгонила от сградата на магазина, в който тя работи, но и му заявила, че му забранява да влиза и пазарува в магазина за в бъдеще.

Ищецът излага, че създадените ситуации го накарали да се почувства унизен, обиден и безсилен, претърпял психически и социален дискомфорт, изпитвал чувство на неудобство, засегнати били честта и достойнството му пред детето му, семейството му и съседите. Сочи, че му е забранено да пазарува в магазина, а при всеки опит да закупи стоки оттам, ответницата крещяла и го гонела, като заплашвала, че ще активира СОТ. Всеки опит на ищеца да влезе в магазина бил придружен с обиди и викове да напусне обекта от страна на ответницата. Поради това чувството на неудобство, унижение и обида у ищеца продължавали и до днес.

2

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата И. Х. Ц., с който оспорва иска. Сочи, че работи като продавач-консултатнт към фирма „****“ ООД. Твърди, че от създаването на магазина ищецът създава проблеми на клиенти и доставчици, като създава затруднения за разтоварване на доставяната стока и паркира леките си автомобили на обособените паркоместа, въпреки че бил собственик на гаражи. Поддържа, че на дата 11.07.2024 г. приемала стока, като доставчикът спрял встрани от магазина. Докато носела кашони със стока, ищецът приближил ответницата и започнал да й крещи, като я обиждал, че е „проста продавачка“, „дърта при това“ и я заплашвал, че „ще я съсипе“, ще пуска жалби и ще затвори магазина. Ответницата се почувствала зле от това и помолила ищеца да напусне магазина. Ответницата твърди, че не е изричала думите „олигофрен“ и „малоумник“, както и че не счита тези думи за обидни.

По отношение на случилото се на 17.07.2024 г. ответницата твърди, че когато ищецът и мъжът, който живее на семейни начала със сестрата на съпругата на ищеца, посетили магазина, ответницата обслужвала клиенти, а ищецът твърдял, че не иска да го обслужи. При влизането му в магазина ищецът започнал да снима с телефона си, като след това клипът бил качен във Фейсбук страницата на комплекса и всички живущи го видели и се запознали със съдържанието му. Ответницата сочи, че на предишния ден отказала да продаде цигари на детето на ищеца, тъй като същото било непълнолетно, а законът забранявал продажбата на тютюневи изделия на непълнолетни.

Твърди, че не тя, а ищецът се отнасял зле с нея и я обиждал, демонстрирал арогантно поведение на публично място пред неограничен кръг от хора и изпълнил заканите си към ответницата като подал жалби срещу нея до РЗИ – Пловдив, Главна дирекция „Контрол на пазара“ и Комисия за защита от дискриминация.

Предвид гореизложеното ответницата моли за отхвърляне на предявените искове. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява 3 от адв. В. И., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмена защита, в която излага съображения за основателност на предявените искове.

Ответницата се явява лично в открито съдебно заседание и се представлява от адв. Л. Г., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковата претенция. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмена защита, в която излага доводи за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и се запозна с материалите по делото, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 52 от ЗЗД.

Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, следните юридически факти (материалноправни предпоставки): деяние – посочените в исковата молба действия на ответницата на 11.07.2024 г. и 17.07.2024 г. с твърдяното в исковата молба съдържание; противоправността на деянията; че е претърпял сочените в исковата молба неимуществени вреди; фактите, относими към определяне на интензитета и продължителността на душевните болки и страдания, които е изпитал в резултат на деликта; причинно-следствена връзка между противоправното и виновно поведение на ответницата и настъпилите неимуществени вреди.

Деянията следва да са осъществени от делинквента – ответницата виновно, но съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, поради което в тежест на ответницата е да проведе пълно обратно доказване за оборване на установената законова презумпция.

При установяване на всички елементи от деликтната отговорност от страна на ищеца, в тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила търсената сума.

За изясняване на фактическата обстановка по делото в хода на съдебното 4 дирене са събрани гласни доказателства - разпитани са свидетелите С. Е.Л., М.

В. В., М. К. Я. и Х. С. Б..

От показанията на свид. С. Л. се установява, че същата живее на семейни начала с ищеца, че двамата имат общо дете Д., както и че живеят в гр.

П., кв.*****, комплекс „****, в който има един магазин, където ответницата работи като продавачка. До този магазин бил долепен гаража на ищеца, който последният приспособил като фитнес, където да тренират със свид. С. Л.

Последната сочи, че на 11.07.2024 г. имало паркиран бус напречно пред въпросния магазин, който зареждал магазина със стока. По този начин било възпрепятствано свободното преминаване на автомобилите на живущите в комплекса към сградите в него. Няколко автомобила се били наредили пред бариерата в комплекса и шофьорите започнали да свирят с клаксоните, тъй като заради буса не можели да се придвижат до сградите в комплекса. Тогава ответницата започнала да се разправя с едно от момичетата, което управлявало един от чакащите автомобили и свирело с клаксона. В този момент ответникът излязъл от гаража и направил опит да защити въпросното момиче, като казал на ответницата: „Вижте, какво се случва заради Вас, защото вие допускате тези автомобили да зареждат стока и да запушват движението, препречват улицата. Ето заради Вас пак се случва това нещо.

Помолили сме ви сто пъти това нещо да не се случва“, а ответницата му отговорила: „Точно ти ли ще ми казваш, бе олигофрен, малоумник, какво да правя. Магазинът си е мой. Това е единственият магазин в този комплекс. Ти откъде си купуваш всичко нужно? Ние сме единственият магазин в комплекса и ще се съобразите с нас“. Започнал спор на по-висок тон между страните.

Там на място били и детето на ищеца, и свид. С. Л., но ищецът не си позволил да отправя обидни думи към ответницата в присъствие на детето си. Заради създалото се напрежение шофьорът на буса преместил буса, в резултат на което насъбралите се коли успели да преминат към сградите в комплекса.

Ищецът се ядосал и обидил от поведението на ответницата и се прибрал в дома си. Свидетелката С. Л. сочи, че на 17.07.2024 г. тя, ищецът и детето им Д. били в гаража им. В един момент ищецът отишъл да си купи цигари до магазина, в който работи ответницата, а свид. С. Л. останала пред магазина, вратата на който била отворена и се чувало случващото се в него. Ответницата отказала да продаде цигари на ищеца, като му заявила: „Напусни магазина, теб няма да те обслужвам“, след което го изгонила. Ищецът ядосан излязъл от 5 магазина и извикал М., който бил приятел на сестрата на свид. С. Л., като го помолил той да му купи цигари. М. влязъл в магазина, за да купи цигари, но ответницата отказала да му продаде такива, като му заявила: „Аз теб няма да те обслужа, защото тези цигари не са за теб, а са за Д.“. Мартин излязъл от магазина, като малко след това той и ищецът отново влезли в магазина, като последният заявил на ответницата, че му нарушава правата като го гони от магазина. Ответницата му отговорила: „Аз си решавам. Магазинът си е мой и ще си правя каквото си искам. Ще извикат СОТ, махнете се от магазина“. Бил заснет и клип на случилото се. Вътре в магазина имало и двама клиента, а пред магазина - майка с детска количка. След като ответницата изгонила ищеца от магазина, същият напуснал търговския обект, но се ядосал, почувствал се недобре, унизен, тъй като всичко се случвало пред детето му и други хора. Св. С. Л. сочи, че ответницата отказвала да обслужва и детето им Д. поради което другите деца му се подигравали заради това и присмивали, че не пускат баща му в магазина. Това се отразявало изключително негативно на детето и на ищеца. Св. С. Л. излага, че ищецът подал сигнали до РЗИ – Пловдив и Главна дирекция „Контрол на пазара“, тъй като ответницата си изхвърляла боклуците пред магазина, поради което се развъдили хлебарки и към техния гараж, както и до Комисия за защита от дискриминация, но заключението било, че спорът е гражданскоправен.