Решение № 523 от 01.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Пловдив, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20225001000400 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260071 от 14.03.2022 г., постановено по т.д. № 848 по описа за 2019 г., Окръжен съд Пловдив е:

- осъдил ЗАД „О** - З.“ АД да заплати на Т. Д. З. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие причинените му телесни увреждания при ПТП, осъществило се на 08.07.2016., на АМ Т., в землището на община С. З. , в размер на 45 000 лв. ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 5.12.2018г. до окончателното изплащане;

- отхвърлил като неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 90 000 лв., както и за присъждане на законна лихва за периода считано от 15.07.2016г. до 4.12.2018 г.;

- осъдил ЗАД „О** - З.“ АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Пловдив, съобразно уважената част от иска, държавна такса в размер на 1800 лева и възнаграждение за вещи лица по допуснати СМЕ и САТЕ в размер на 200 лв. за производството по търг. дело № 848/ 2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив;

- осъдил ЗАД „О** - З.“ АД, да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание 1 чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв. в размер на 1938 лв. за производството по търг. дело № 848/ 2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив;

- осъдил Т. Д. З. да заплати на ЗАД „О** - З.“ АД, разноски в размер на 1813.50 лв. за производството по търг. дело № 848/ 2019 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

Решението е обжалвано и от двете страни.

Ответникът ЗАД „О** - З.“ АД чрез процесуалния си представител обжалва решението в частта, с която е уважен предявения срещу дружеството иск за заплащане на застрахователно обезщетение, за претърпените от ищеца неимуществени вреди от 45 000 лева, с искане решението да бъде отменено в тази част и да се постанови друго, с което предявения иск да се отхвърли изцяло. Евентуално се иска да се намали размера на присъденото застрахователно обезщетение за описаните вреди, съответно да се присъдят разноски.

От ищеца Т. Д. З. е постъпила въззивна жалба против описаното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над присъдената сума от 45 000 лева до сумата от 80 000 лева. Искането е в тази част решението на Окръжен съд Пловдив да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявения иск да се уважи за сумата от 80 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от 05.12.2018 г. до окончателното изплащане, както и да му се присъди адвокатско възнаграждение за представляващия ищеца адвокат.

Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд Пловдив е било образувано по предявени от Т. Д. З. против ЗАД „О** - З.“ АД осъдителен иск за заплащане на сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие причинените му телесни увреждания при ПТП, осъществило се на 08.07.2016 г., по АМ Т., в землището на общ. С. З., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 15.07.2016 г. до окончателното изплащане.

Искът се основава на следните, установени по делото факти:

На 08.07.2016 г., на АМ Т., в землището на гр. С. З., товарен автомобил „Р. *** М.“ с рег. № ********, с водач О. П., получава повреда по време на движение – спуква се една от гумите, при което парче с дължина 2.5 м. и ширина 0.25 м се отделя и пада на платното за движение. В същото време, водачът на движещият се след товарния автомобил л.а. „Х. С.“ с рег. № ******** – Т. З., за да избегне удара с отделилата се част от спуканата гума, отклонил автомобила вдясно, навлязъл е на банкета, преобърнал се е в канавката и оградната мрежа и е навлязъл в съседната на пътя нива. В резултат от това преобръщане, Т. З. е получил травматични увреждания.

Безспорно установено е също, че собственикът на товарен автомобил „Р. *** М.” с peг. № ******** - „Е. Т.“ от гр. Б., към деня на произшествието 2 е имал сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна полица

№

**/**/************/******** г., със срок на валидност една година, считано от 20.03.2016 г. до 19.03.2017 г.

От представените по делото писмени доказателства, от свидетелските показания, от приетите по делото заключения – основно и допълнително на съдебно-медицинската експертиза, както и от обясненията на вещото лице д-р Е. Б. в съдебни заседания е установено, че вследствие от катастрофата, ищецът е получил следните увреждания: счупване на костите на дясната подбедрица в долната трета; счупване на лявата голямопищялна кост в близкия край и в областта на еминенцията между кондилите; скъсване на менискуси на ляво коляно; контузии на тялото в гръдната и поясна област.

Полученото вследствие процесното ПТП счупване на костите на дясната подбедрица е наложило имобилизация на крайника, възстановяванено от което продължава обичайно 90 -100 дни, а до степен годност за физически труд – за около шест месеца.

Тъй като другите увреждания не са били диагностицирани непосредствено след произшествието, но според приетото и неоспорено от страните заключение на СМЕ, са в причинна връзка с това ПТП, тези травми са лекувани със закъснение, след възстановяване на ищеца от счупването на дясната подбедрица. Така, травмата /счупването/ на левия голям пищял е лекувана оперативно три месеца след ПТП, като възстановянето е приключило за около 7-8 месеца. Счупването на интеркондиларната еминенция на лявата голямо пищялна кост и скъсаните менискуси са лекувани оперативно през август 2018 г., като възстановяването протича обичайно за 2-3 седмици. В случая, според приетото заключение и обясненията в съдебно заседание на вещото лице доктор Б., фрагментът на вътрешния кондил на големия пищял е напълно и правилно сраснал, но еминенцията не е сраснала напълно.

Несъмнено е следователно, че получените от ищеца травматични увреждания са му причинили продължителни и силни по степен болки и страдания. Освен, че са довели до разстройство на здравето с трайно затруднения на движението на двата крака, травмите и произтеклите от тях усложнения са били свързана и с болки, оперативни интервенции, продължително обездвижване на пострадалия и произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с бита и със самообслужването.

Въпреки проведените лечения, както и обездвижването на пострадалите крайници, предвид характера и тежестта на травмите, възстановяването на ищеца е продължило през един значителен период.

Освен описаните физически болки и страдания, получените увреждания и съпътстващите ги усложнения са довели до продължителен и труден възстановителен процес, който се е отразил неблагоприятно и върху психическото състояние на ищеца. Според показанията на свидетеля К. А., след инцидента ищецът станал изнервен и сприхав, страхувал се да управлява сам автомобила си.

С оглед поддържаните от ответника възражения, първият спорен въпрос 3 е свързан с основателността на иска.

В тази насока се излагат доводи, че не са налице предпоставките за ангажиране на застрахователната отговорност на ответното дружество, доколкото не било установено виновно поведение на водача, управлявал товарния автомобил, съответно - на представителя на дружеството – собственик на този автомобил относно неговата неизправност.

Съдът преценява тези възражения като неоснователни, доколкото е безспорно установено, че произшествието е настъпило заради опита на ищеца, при управлението на своя автомобил, да избегне попадналите на пътя части от разпадналата се автомобилна гума от товарния автомобил, собственост на застрахования в ответното дружество „Е. Т.“.

Правните последици на процесния договор по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ** /**/***********/******** г. , се уреждат от разпоредбите на Кодекса за застраховането, действащ от 1 януари 2016 г. т.е. към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Предвид разпоредбите на чл. 477, алинеи 1 и 3 КЗ, доколкото пострадалият ищец е лице, различно от водача, получило телесни повреди в резултат от настъпилото ПТП с участието на собственото му МПС, същият има качеството на „трето лице“ по смисъла на посочените разпоредби.

От данните по делото (приетото заключение на назначената автотехническа експертиза), както и от останалите събрани доказателства, е установено, че процесното ПТП е настъпило в резултат от повреда на товарния автомобил, собственост на застрахованото при ответника търговско дружество, изразяваща се в разпад на една от гумите на автомобила и попаднала на пътната лента част от тази гума заедно с протектора, което е създало опасност от удар в движещия по пътя автомобил на ищеца, довела до отклоняването му от лентата за движение и до преобръщането му.

Съгласно чл. 493, ал. 2, т. 5 КЗ, застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и отговорността за вредите по ал.1, причинени в резултат на повреда на МПС, която е довела до настъпване на ПТП и причиняване на вреди, включително и такива предвидени в разпоредбата на т. 1, предл. 1-во на първата алинея на същия законов текст – „неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане“.

Следователно, установените по делото факти са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ т.е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по основание.

Другият според въпрос е свързан с размер на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Окръжен съд Пловдив се е съобразил с установените по делото обстоятелства относно характера и степента на понесените от ищеца болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, се е позовал на заключенията на съдебно-медицинската и САТЕ, както и на 4 свидетелските показания.

Поддържаните във въззивните жалби оплаквания на страните за несъответствието на определения с обжалваното решение размер на застрахователното обезщетение за неимуществените вреди с характера, интензитета и степента на претърпените от ищеца болки и страдания, в резултат на получените от процесното ПТП травми, са неоснователни.

В случая е установено, че причинените на ищеца травматични увреждания от една страна се характеризират със значителна тежест, обусловена от характера и мястото на получените увреждания, което е свързано с изпитване на болки и страдания, продължили през един сравнително дълъг период, включително и заради ненавременното диагностициране на част от травмите и допълнително наложилите се хирургически операции. Произтичащите от тези увреждания болки са били съпътствани и с други физически страдания – трайно ограничаване на телесните движения, което на свой ред е довело до продължително влошаване качеството на живот на пострадалия и до значителни промени в него затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването.

От друга страна следва да се отчете обстоятелството, че възстановяването на ищеца, според приетото и неоспорено заключение на вещото лице д-р Б., е протекло без усложнения и остатъчни явления.

Представените във въззивното производство писмени доказателства за междувременно настъпили усложнения и извършена през месец март 2022 г. допълнителна операция на тазобедренна и колянна става на ищеца не променят горните изводи, тъй като не установено, а и не се твърди, че уврежданията наложили тази операция се намират в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Дори да се касае за усложнения, получени вследствие травмите от катастрофата, същите не са предмет на предявения иск.