Решение № 1520 от 29.10.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1520 гр. Русе, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520102497 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК.

Ищецът Е. Е. Ю. твърди, че на 11.03.2024 г. сключил договор за потребителски кредит № ************** с ответното дружество „Кредирект“ ЕООД, по силата на който ответника му е предоставил в заем сумата от 2000 лева при следните условия: погасяване на кредита на 18 месечни вноски, както следва: 4 по 83,33лв. и 14 месечни вноски по 191,63 лв., с крайна дата на падежа 11.09.2025г., фиксиран лихвен процент по кредита от 50%, годишен процент на разходите от 62,85 %. В чл.6 от договора страните договорили кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, които трябва да отговарят на конкретно посочени в договора условия. Твърди, че съгласно чл. 18 от договора, ако не се предоставело уговореното в чл. 6 от договора обезпечение в двудневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаряло на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в размер на 3812,66 лева.

Заявява, че процесният договор се явява нищожен поради изначална недействителност, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК. В тази 1 връзка заявява, че кредиторът не е изпълнил задължението си да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва - предварително разяснени на потребителя и съответно инкорпорирани в договора предпоставки за прилагането на лихвения процент, според които да става ясно как се начислява този процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок, или по някакъв друг свободно избран от страните начин и оттук дали вноските са анюитетни или са намаляващи.

Също така твърди, че разписаният ГПР бил неточен и подвеждащ, защото в него не била включена скритата под формата на неустойка договорна лихва, още повече, че разписаният в договора ГПР от 62,85% излизал извън законоустановените рамки, съгласно чл.19, ал.4 ЗПК. Кредиторът не бил изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формират размерът на ГПР.

Заявява, че нищожна се явявала неустоечната клауза, която нямала обезпечителна и обезщетителна функция и оскъпявала скрито кредита.

Заявява, че уговорената възнаградителна лихва била нищожна, като противоречаща на добрите нрави по см. на чл.26 от ЗЗД, като неравноправна по см. на чл.143 ЗЗП и като заобикаляща изискванията на ЗПК по см. на чл.21 ЗПК. Договореният фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50,00 % се явявал прекомерно висок, тъй като надвишавал трикратния размер на законната лихва.Счита размера на договорената лихва за подвеждащ, тъй като към него следвало да се прибави и уговорената неустойка. Именувайки го „неустойка“ кредиторът преодолявал забраната на чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Освен това, в процесния договор, кредиторът се задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои 2 компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР, което от своя страна нарушавало основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал.1 ЗПК/.

На следващо място счита уговорената възнаградителна лихва за неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. При сключване на договора потребителят не можел да прецени обхвата на поетото от него задължение, тъй като същият бил заблуден от търговеца, че ще дължи цена на кредита в размер на 50,00 %.

Предвид, че в случая не била приложима нормата на чл. 26, ал.4 ЗЗД, нищожността на посочената клауза по договора обуславяла недействителността на целия договор. Счита, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № ************** /11.03.2024г. следва да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ************** /11.03.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Претендира разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва исковата молба като неоснователна. Не била налице недействителност на процесния договор по смисъла на ЗПК.

На първо място сочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай бил такъв. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приемела са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните.

Оспорва твърдението, че клаузите в договора били в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави.

Още преди подписване на договора за заем кредитополучателят бил наясно с 3 всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му.

На следващо място заявява, че с клаузата за неустойка не се заобикаляла нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на ГПР били спазени всички, изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Така, при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 69,00% и ГПР определен в процесния договор в размер на 62,85%, било видно, че в случая ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава.

Уговорената неустойка не следвало да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. А в настоящия случай неустойката била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.

На следващо място заявява, че ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. Съгласно чл.

19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна обслужвала неизпълнението и нейната функция била да обезщети страната по сключения договор. Тя представлявала право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Разходите, които се включват в ГПР били такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора.

В настоящия случай неустойката била индивидуално договорена между страните, като клаузата била напълно ясна и разбираема – такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. В погасителния план ясно и точно били посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж.

По отношение на действителността на лихвата по договора, заявява, че тази клауза била индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. В процесния договор лихвата била уговорена като фиксирана за целия срок и била посочена, както в проценти, така и с цифрова стойност, а частта лихва във всяка една анюитетна вноска била изрично описана в Погасителния план. Последният бил неразделна част от Договора и включвал пълна и точна 4 информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и каква част от вноската представлява главница и каква лихва. Заявява, че твърденията, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора е в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва били неправилни и необосновани. На първо място заявява, че законодателно уреден лимит липсва, а при ясно и недвусмислено определен лихвен процент за целия срок на договора няма как да противоречие с добрите нрави. На следващо място заявява, че възнаградителната лихва е част от ГПР, в същото време в закона е установен максималният размер на ГПР, който към датата на сключване на договора е 69%. От това следвало, че максималният възможен размер на договорната лихва е нормативно регулиран, макар и опосредено.

Относно твърдението за заблуждаваща търговска практика, заявява, че към момента на сключването на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя. От договора и от Стандартния европейски формуляр било видно, че преди сключването и при подписването на договора кредитополучателят е бил наясно, че ГПР не включва неустойката и, че последната ще се дължи, ако не се предостави обезпечение на кредита.

По отношение на оспорената неустойка заявява, същата е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т.

18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото 5 си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка. Счита, че липсва противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изброените по-горе причини и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването , респективно върху цялостното отпадане. Нещо повече, при сключване на процесния договор кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Следвало да се вземе предвид също, че в практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. В този смисъл, когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка.