Решение № 260015 от 15.02.2021, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 15 февруари 2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

Членове: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

КРИСТИНА ТОДОРОВА при секретар

Карамихова и с участието на прокурор Петрова, като разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.о.х. дело № 460 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 6 от 18.06.2020 г. на Районен съд – гр.Е. П., постановена по н.о.х.д.

№ 348/2017 г. по описа на същия съд, подсъдимия Х.С.Х.,***, с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на 31.01.2015 г., около 16,30 часа, в с.Г. Р., община Е. П., област Софийска, в двора на бившето ТКЗС, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на задната част на тила в близост до дясното ухо, е причинил на И.Р.Н., с ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст – счупване на десния ставен израстък на долната челюст, довело до затруднения в дъвченето и говоренето - престъпление по чл.129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Със същата присъда е отхвърлен предявеният от гражданският ищец И.Р.Н. против подсъдимия Х.С.Х. граждански иск за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2015 г. до окончателното й изплащане

Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура – гр.Е. П.. В протеста са въведени оплаквания, че атакуваната оправдателна присъда е незаконосъобразна, необоснована и неправилна. В тази насока се излагат конкретни твърдения, че първоинстанционния съдебен акт е постановен при неправилна преценка на доказателствената съвкупност, като е даден приоритет на едни доказателства за сметка на други; при липса на извършен обективен и пълен анализ на доказателствата, в съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК; при неправилно приложение на материалния закон спрямо установените по делото факти. Сочи се още и допуснато в мотивите на протестираната присъда, съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3, т.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, изразяващо се в наличие на противоречие между възприетото за установено от фактическа страна и изведените правни изводи. Отправят се оплаквания от подалият протеста прокурор и по отношение на процесуалната деятелност на първостепенния съд, касаеща назначаването на допълнителна съдебномедицинска експертиза по делото. Твърди се, че това е сторено в противоречие с разпоредбата на чл.153 от НПК, доколкото експертизата е възложена на вещо лице, различно от това, изготвило основната съдебномедицинска експертиза, при липса на данни по делото последното да е било предубедено или да е изготвило невярно заключение. Другото оплакване във въззивният протест е насочено към предложената от първостепенния съд оценка на доказателствената съвкупност, ангажирана по делото. В този аспект се твърди, че при извършването на същата, неправилно е дадена вяра от районния съд на показанията на свидетелите С. Д., Н. И. и И. Д., доколкото последните са заинтерсовани, нелогични и противоречиви, а същевременно са игнорирани изцяло показанията на пострадалия и на свидетелката В. Г.. Поддържа се, че показанията на тези двама свидетели са последователни и взаимно кореспондиращи си, а така също се подкрепят от съдебномедицинските заключения, установили степента на причиненото на пострадалия телесно увреждане и механизма на причиняването му. Предвид така изложените съображения, представителят на държавното обвинение счита, че решаващият извод на първоинстанционния съд за липсата на несъмнена и категорична доказаност на авторството на подсъдимия Х. в извършването на престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, е неправилен, незаконосъобразен и не почива на верен анализ и обективна оценка на доказателствената съвкупност. С оглед на това и на основание чл.336 ал.1, т.2 във вр. с чл.334 т.2 от НПК в протеста се предлага въззивния съд да отмени изцяло атакуваната присъда, с която подсъдимия Х. е оправдан за посоченото престъпно деяние и да го осъди за същото. Алтернативно се заявява искане в протеста, инкриминираното на подсъдимия престъпно деяние да бъде преквалифицирано в такова по чл.131 ал.1, т.12, вр. чл.130 ал.1 от НК, без да се развиват конкретни доводи в тази насока.

Присъдата е обжалвана и от частния обвинител и граждански ищец И.Р.Н., чрез повереника му – адв.Н.П., с твърдения за нейната неправилност, необоснованост и постановяването й в противоречие с материалния и процесуалния закон. Основното оплакване на повереникът е отправено срещу решаващия извод на първостепенния съд, послужил за основа на постановената от него оправдателна присъда – за липса на доказаност подсъдимия да е причинил инкриминираната телесна повреда на пострадалия. Според повереникът, така сторения в атакувания акт, извод на първата инстанция се базира на извършената от него неправилна и необективна оценка на доказателствените източници, при която са кредитирани единствено оневиняващите подсъдимия доказателства. Изтъква се, че първостепенния съд е следвало да даде вяра на показанията на пострадалия и на свидетелката Г., от които несъмнено се установява, че подсъдимия е нанесъл удар с юмрук в дясната част на челюстта на пострадалия, резултирал в причинена му, в средна степен телесна повреда. С тези аргументи се претендира от въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова такава, с която подсъдимия Х. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да бъде уважен предявения срещу него граждански иск.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на С.о.п. поддържа изцяло протеста срещу оправдателния съдебен акт на първия съд, по съображенията и съобразно исканията, изложени в него. В допълнение се изтъква, че протестираната присъда е необоснована, тъй като е постановена при игнориране на част от доказателствения материал и превратно тълкуване на друга част от него, което от своя страна е довело до „грешни фактически изводи“. Сочи се и неправилно приложение на материалния закон, предвид стореното с първоинстанционната присъда цялостно оправдаване на подсъдимия за инкриминираното му престъпление. Искането, което се заявява в съответствие с направените оплаквания, е за отмяна на оспорената по въззивен ред присъда и постановяване на нова осъдителна присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде определено наказание лишаване от свобода в минимален размер, чието изпълнение бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. Алтернативно са заявява искане от СОП за отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия Х. да бъде осъден за престъпление по чл.131 ал.1, т.10, вр. чл.130 ал.1 от НК.

В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, повереникът на частния обвинител и граждански ищец И.Р.Н. – адвокат Н.П., навежда аргументи за постановяване на обжалваната присъда при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Изтъква се, че приетите за установени от първостепенният съд фактически констатации са в пълен разрез със събрания и проверен по делото доказателствен материал. В тази насока се сочи, че неоснователно не се кредитират свидетелските показания на единствения очевидец на деянието – В. Г., а същевременно се приемат с доверие от решаващия съд показанията на свидетелите И. Д. и С. Д., които са недостоверни и заинтересовани. В обобщение на оплакванията си във въззивната жалба, повереникът твърди, че доказателствата по делото несъмнено установяват подсъдимия Х.Х. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на инкриминираното му престъпление, поради което моли оспорената оправдателна присъда да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление.

В съдебно заседание пред настоящата втора инстанция, защитникът на подсъдимия Х.С.Х. – адвокат Н.А., моли проверяваната по въззивен ред присъда, да бъде потвърдена изцяло, като правилна и законосъобразна. Излага доводи, че обективния анализ на събраните по делото доказателствени материали, какъвто първостепенния съд е направил, налага именно сторените от съда решаващи изводи за недоказаност на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Подчертава се от защитата, че правилно и в пълно съответствие с наличните доказателства, първата инстанция е приела, че извършените на въпросната дата, от подсъдимия Х. действия не осъществяват състава на инкриминираното му престъпление, доколкото не се установява да са станали причина за настъпване на телесната повреда на пострадалия. С оглед на тези съображения, защитникът моли подадения въззивен протест да бъде оставен без уважение и оправдателния съдебен акт на първата инстанция да бъде потвърден.

В последната си дума пред въззивният съд, подсъдимия Х.С.Х. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Настоящата въззивна инстанция, при изпълнение на задължението си по чл.313 и чл.314 от НПК, да извърши цялостна проверка на правилността на невлязлата в сила първоинстанционна присъда, включваща и проверка на правилността на доказателствената дейност на първата инстанция и доколкото именно оценката на доказателствата е оспорена с въззивния протест, констатира допуснати в тази насока от първостепенния съд, особено съществени процесуални нарушения, с оглед разпоредбата на чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК, съставляващи самостоятелно отменително основание по чл.335 ал.2 от НПК. Недостатъците в решаващата дейност на районния съд се отнасят, както до оценката на доказателствата и формирането и обективирането на изводите по фактите, така и до липса на изложени съображения за изведените от първостепенния съд правни заключения по приетите фактически констатации.

При постановяване на присъдата, с която е оправдан подсъдимия Х.Х. по възведеното му обвинение по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, първоинстанционният съд не е изпълнил процесуалното си задължение да изготви мотиви в съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, включващи посочване на доказателствената основа на възприетите фактически обстоятелства и обсъждане на противоречията между доказателствените материали, с мотивиране на изводите за кредитирането им. Несъмнено е, че първият съд е формулирал фактическите обстоятелства, които е приел за установени и че е извеждал аргументи от доказателствените източници, но същевременно на практика липсва анализ на доказателствата и противоречията в тях, както и излагане на мотиви защо се кредитират едни, а други се лишават от доверие. Липсата на дължимият анализ на доказателствата при налични противоречия в доказателствените източници, не дава яснота за процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда и това рефлектира на правото на защита на страните и в частност на това, да разберат основанията за постановяване на съдебния акт.

В хода на съдебното следствие пред първостепенния съд е проведен разпит на свидетелите, както и е осъществена процедурата по чл.281 от НПК на различни основания, предвидени в нормата, за прочитане на техните показания, дадени на досъдебното производство. Обсъждайки тези свидетелски показания, и след като е констатирал противоречия в показанията на част от свидетелите, дадени в различните фази на производството, при това за факти, които са от съществено значение за предмета на доказване, районния съд на практика не е изложил съображения защо дава вяра на определени показания. В мотивите се съдържа само общо посочване, че се възприемат депозираните свидетелски показания на Р. /Н./, К., Г., Д., И., И. Д., С. Д., А., И., Т., Н. и К., въз основа на които „се извлича изложената фактическа обстановка“, като същевременно е отбелязано и, че „не се кредитират в пълна степен“ показанията на свидетелите Н.С., И. Д., С. Д. и В. Г., тъй като „не са последователни и в пълна степен логични, и не кореспондират в пълна степен с останалия събран в хода на съдебното дирене, доказателствен материал“. Тези декларативни изрази не удовлетворяват изискването за конкретен анализ на свидетелските показания, включващ и такъв на противоречията в тях, с посочване на обстоятелствата, които се приемат за установени въз основа на тези доказателствени източници. Освен това, някои свидетелски показания са били интерпретирани от решаващия състав на съда произволно, като от тях са възприемани единствено обстоятелства, които не са пряко относими към главния факт в процеса /виж анализа на свидетелските показания на Г./.