Решение № 591 от 21.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№………………/21.04.2020 г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА

ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1533 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно евентуално съединени установителни искове за обявяване за недействително по силата на чл.59, ал.5 или ал.3 от ЗБН или евентуално за прогласяване за нищожно поради противоречие с чл.59, ал.2 от ЗБН или чл.3, ал.3 във вр. с ал.2 от ЗБН на прихващане за сумата 17 000 000 лева, извършено от ответника с негово задължение в същия размер към „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност).

Ищците - синдици на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) („КТБ“ АД), твърдят, че ответникът „Б.Д.“ ЕАД е имал задължение от

17 000 000 лв. към „КТБ“ АД по силата на депозит от 20.06.2014г., с падеж на задължението 23.06.2014 година.

Твърдят, че по силата на овърнайт депозит от 19.06.2014 г. с размер също 17 000 000 лв. „КТБ“ АД е имала задължение към ответника с падеж също 23.06.2014 година. Ищците твърдят, че на 23.06.2014 г. ответникът е изпратил SWIFT съобщение с номер МТ299 DSK23062014, с което е заявил прихващане на главниците по двата посочени депозита. Впоследствие това изявление е било потвърдено с писмо на ответника от 3.12.2014 г. и е поискано от квесторите на „КТБ“ АД да потвърдят получаването на изявлението за прихващане. Според ищците посочените прихващания са недействителни, защото са направени след началната дата на неплатежоспособност на банката и след датата на поставяне на банката под специален надзор по реда на глава ХІ, раздел VІІІ от ЗКИ. Ищците твърдят, че спорът следва да се реши според действащата редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН, защото едва в този момент възниква правото да се предяви иск на основание тази норма. При условията на евентуалност ищците поддържат, че макар и вземането на ответника да е придобито преди решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката, към момента на придобиване на вземането ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката. При условията на евентуалност поддържат, че прихващането е нищожно, защото не е направено в предвидената от чл.59, ал.2 от ЗБН форма – писмена с нотариална заверка на подписите. Също при условията на евентуалност поддържа нищожност на прихващането и поради противоречие с императивната норма на чл.3, ал.2 от ЗБН, защото е извършено след поставяне на „КТБ“ АД под особен надзор. По тези съображения ищците искат да бъде обявено за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката на основание чл.59, ал.5 или евентуално, на основание чл.59, ал.3 от ЗБН, или при условията на евентуалност да бъде прогласено за нищожно по силата на чл.59, ал.2 или чл.3, ал.3 във вр. с ал.2 от ЗБН прихващането, извършено от ответника със SWIFT съобщение с номер МТ299 DSK23062014. Претендират и разноски по делото.

С молба от 11.09.2018 г. ищецът сочи, че иска прогласяване нищожността и на двете изявления за прихващане, направени от „Б.Д.“ ЕАД - със SWIFT съобщение с номер МТ299

DSK23062014 от 23.06.2014 г. и съдържащо се в писмо, изх. номер 01-20-07506/03.12.0214 година, поради противоречие с чл. 59, ал.2 от ЗБН и чл.

3, ал.2 от ЗБН.

Ответникът „Б.Д.“ ЕАД оспорва исковете изцяло. Не оспорва изложените обстоятелства относно производството по несъстоятелност на ищеца и твърденията за сключените два договора за депозит с дати 19.06.2014 г. и 20.06.2014 година. Ответникът не оспорва и изпращането на двете писма за извършване на прихващането. Оспорва обстоятелството е знаел за състоянието на неплатежоспособност на

„КТБ“ АД , тъй като решението за поставяне на последната под особен надзор е взето по-късно на 20.06.2014 г., след придобиването на двете насрещни вземания. Твърди, че не е знаел за това състояние на „КТБ“ АД до отнемане на лиценза й. Поддържа също така, че към момента на изявлението за прихващане в сила е била старата редакция на чл.59, ал.5 от ЗБНТ преди изменението, влязло в сила на 28.11.2014г., поради което основанията, посочени от ищеца за недействителност на прихващането са неприложими в конкретния случай и че прихващането е било валидно и действително според действащите към момента на извършването му правни норми. Относно евентуалния иск по чл.59, ал.3 от ЗБН поддържа, че не е доказано знание от негова страна за настъпила неплатежоспособност и че такава реално не е била настъпила до извършването на прихващането. Спрямо евентуалния иск за признаване на прихващането за нищожно поради неспазване на изискуемата форма ответникът възразява, че нормата на чл.59, ал.2 от ЗБН намира приложение само след като производството по несъстоятелност спрямо банката вече е открито. Доколкото прихващането е извършено преди този момент, ответникът твърди, че не е съществувало задължение за спазване на някаква форма на изявлението за прихващане. По отношение на последния евентуално съединен иск ответникът твърди, че няма нарушение на императивната норма на чл.3, ал.2 от ЗБН, защото прихващането е извършено на 20.06.2014г. по-рано от отнемането на лицензията на „КТБ“ АД, а също така поддържа, че посочената забрана се отнася само за действия и сделки, извършвани от банката с отнет лиценз, но не и за такива, извършвани от нейни длъжници и кредитори.

Претендира разноски за производството.

И двете страни са представили подробни писмени бележки.

С влязло в сила разпореждане 20367/01.11.2017 г. е върната исковата молба в частта относно третият евентуален иск – по чл.

59, ал.2 от Закона за банковата несъстоятелност.

С § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр.

22/13.03.2018г.) чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията й след изм. ДВ, бр. 98 от 2014 г., се е прилага от 20.06.2014 година.

Производството по т. дело 1533/2017 г. по описа на СГС, VI-10 състав е спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК до произнасянето на КС на Република България по к.д. № 11/2018 г., образувано по искане на Общото събрание на съдиите от ТК на ВКС за установяване на противоконституционност на § 8 от ПЗР на ЗИДБН (обн. ДВ, бр.

22/13.03.2018г.) в частта „чл. 59, ал. 5 и ал. 6 се прилагат от 20.06.2014 г.“.

Производството по делото е възобновено с определение No 3410/19.06.2019 г., след обнародване на 14.05.2019 г. в „Държавен вестник“ на определение за прекратяване на конституционното дело № 11/2018 г., при отклоняване на искането на общото събрание на съдиите от ТК на ВКС за установяване на противоконституционност на § 8 от ПЗР на ЗИДБН (обн. ДВ, бр.

22/13.03.2018г., последно изм. бр. 33 от 19.04.2019г.), поради междувременно извършеното изменение на разпоредбата от 19.04.2019г., като в края е било добавено „като кредиторите се вписват служебно в списъка по чл. 64, ал. 1 от ЗБН“.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 73 от 20.06.2014 г. на

Управителния съвет на Българска народна банка (БНБ), „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори в банката и е спряно изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД. Не се спори, че решението е съобщено на пресконференция на 20.06.2014 г. в 13.30 часа. Решението е изменено и допълнено с Решение № 74 от 22.06.2014 година. И двете решения са станали обществено известни чрез медиите, както и са били обявени в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на банката на 23.06.2014 година.

С решение

№ 114 от 16.09.2014 г. на управителния съвет на БНБ е продължен срокът за поставяне под специален надзор до 20.11.2014 година, като след представяне на оценката и извършване на съответните счетоводни операции за отразяването й в баланса на банката, в срок най-късно до 31.10.2014 г. квесторите е следвало да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД. В ТР по партидата на КТБ АД (н) са вписани и решение № 82 от 30.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозити до средния пазарен размер за банковата система, както и решение № 104 от 15.08.2014 г. за разрешаване извършването на някой банкови дейности за целите на погасяване на кредитите.

С решение № 138 от 6.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е отнет лиценза на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност и е взето решение за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД. Това решение е вписано в търговския регистър на 7.11.2014 година.

С решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д.

7549/2014 г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност, банката е обявена в несъстоятелност и е прекратена дейността й. С въззивно решение № 1443 от 3.07.2015 г. по т.д.

2218/2015 г. на САС е определена като началната дата на неплатежоспособността на банката датата 20.06.2014 година.

Като безспорно е прието между страните по делото, че на 19.06.2014 г. Б.Д. ЕАД е предоставил на „КТБ“ АД (н) депозит в размер 17 000 000 лв. с падеж 23.06.2014 г., че на 20.06.2014 г.

„КТБ“ АД е предоставила на Б.Д. ЕАД депозит в размер 17 000 000 лв. с падеж 23.06.2014 г., че на 23.06.2014 г. в „КТБ“ АД е постъпило SWIFT съобщение от Б.Д. ЕАД, с което е направено изявление за прихващане на двете главници по споменатите депозити, че с писмо от 3.12.2014 г. ответникът Б.Д. ЕАД е потвърдил посоченото прихващане и е поискал получаването на изявлението за това да бъде потвърдено.

Съдът намира, че изявлението за прихващане е направено на 23.06.2014 г., а с изявлението от 03.12.2014 г. се потвърждава същото, без да се прави ново изявление за прихващане.

С писмо, изх. номер 9207/16.12.2014 г. квесторите на КТБ АД (н) потвърждават фактите относно двата депозита, както и че в деня на падежа им – 23.06.2014 г. в КТБ АД (н) е получено SWIFT съобщение от Б.Д. ЕАД, в което Б.Д. ЕАД прави изявление за прихващане на двете насрещни парични задължения. В резултата на прихващанията, вземанията са погасени до размера на по-малкото, като КТБ АД остава да дължи сумата от 94,45 лева.

По делото е прието заключение на СТЕ на доц. И.Т., неоспорено от страните. Вещото лице е посочило, че БНБ създаа и оперира система за брутен сетълмънт в реално време RINGS.

RINGS е платежна система с окончателност на сетълмънт която извършва прехвърляне на парични средства между сметките за сетълмънт на участниците в нея окончателно, индивидуално и в реално време след получаване от системата на нареждането за превод. И двете страни по спора са били участници в системата RINGS към 06.2014 година.

Сочи се, че след проверка в Б.Д. ЕАД и БНБ (достъп от КТБ АД (н) не е даден, по обяснения от процесуални представител по причина, че след отнемане на лиценза на КТБ АД (н) същата няма достъп до системата SWIFT), е установено, че на 19.06.2014 г. Б.Д.

ЕАД предоставя на КТБ АД (н) 17 000 000 лева, като от Б.Д. ЕАД нареждането е от 13.55 мин., и е обработено в БНБ в 13 часа, 56 минути и 28 секунди. На 20.06.2014 г. КТБ АД (н)предоставя на Б.Д.

ЕАД сумата от 17 000 000 лева, като нареждането е постъпило в БНБ в 10 ч., 0 мин. и 53 сек., обработено в БНБ в 10,1 мин 7 сек и получено в ДСК в 10 ч. и 2 минути. SWIFT съобщение МТ299, референтен номер на Банка ДСК DSK23062014 от 23.06.2014 г. не е минавало през БНБ, тъй като от 20.06.2014 г. (следобед) банка ДСК е забранила плащанията с КТБ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на твърденията на ищеца, Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН

Разпоредбата на чл. 59, ал.5 от ЗБН урежда потестативното право на синдиците на банка в несъстоятелност (относно участието на банката в несъстоятелност в производството и страните по иска по чл. 59, ал.5 от ЗБН – ТР Nо 1/2019 г. по т. дело 1/2019 г. на ОСТК на ВКС)

Съгласно чл. 59, ал.5 от ТЗ недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор, ако тази дата предшества датата на неплатежоспособността. Според чл. 59, ал. 6 ЗБН, в случаите по ал. 5 действието на прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104. При продажба на банката като предприятие прихващането има действие след одобряване на сделката от съда по чл. 91, ал. 3.