Решение № 809 от 12.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 809 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000502967 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 261396/22.12.2023г, постановено по гр.д.№ 13909/2018г по описа на СГС, I-12 с-в, е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на Я. Г. Н. с ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 6500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпления по 198, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, респ. в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 НК, приключило с постановление от 31.07.2015 г. по ДП ЗМ № 2274/2013 г. на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 26989/2013 г. на СРП, с което предварителното производство спрямо Я. Г. Н. е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, като е отхвърлена исковата претенция за разликата над присъдения размер от 6500 лв. до предявения размер от 26 000 лв., част от вземане в общ размер на 50 000 лв.; на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 2500 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение за заплатени адвокатски възнаграждения в хода на досъдебното производства /която сума е формирана от сумите заплатени, както следва: по договор за правна защита и съдействие от 09.08.2013 г. сума в размер на 500 лв., по договор за правна защита и съдействие от 15.08.2013 г. сума в размер на 500 лв. и по договор за правна защита и съдействие от 17.07.2015 г. сума в размер на 1500 лв./, като е отхвърлена исковата претенция за разликата над присъдения размер от 2500 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв. - за заплатената сума в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 23.09.2015 г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 440.69 лв. разноски по делото по съразмерност.

Решението е обжалвано от Софийска градска прокуратура в частта му, с която е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ да заплати на Я. Г. Н. сумата от 6 500лв. за обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 2 500лв. за обезщетение за имуществени вреди и сумата от 440.69лв. за разноски по делото, с доводи, че е неправилно. Сочи, че действията, предприети от Прокуратурата и разследващите органи, са законоустановени, че 1 с оглед тежестта на повдигнатото обвинение е била наложена мярка от съда задържане под стража, поради което не следва да се ангажира отговорността й. Поддържа, че исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди е недоказана, както и причинноследствената връзка между тях и процесното наказателно преследване. При евентуалност сочи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. Относно обезщетението за имуществени вреди в размер на 2 500лв. поддържа, че сумата за заплатените адвокатски хонорари е несъответна на реално осъществената адвокатска защита и е завишена. В писмената защита на представителя на АП-София се поддържат доводи, че не са налице условията за уважаване на исковите претенции, като се сочи, че срещу Я. Г. Н. е било повдигнато едно обвинение, като впоследствие е била променена само неговата правна квалификация и същият е бил привлечен в качеството на обвиняем за същото деяние по чл.131 НК, поради което не се касае за обвинения в извършване на две умишлени престъпления от общ характер. При евентуалност поддържа, че ако се приеме, че следва да се уважат исковите претенции, следва да се намалят размерите на присъдените обезщетения.

Ответникът Я. Г. Н., чрез адв.П.С. от САК, е оспорил въззивната жалба, тъй като са установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Прокуратурата.

Решението е обжалвано и от Я. Г. Н., чрез адв.П.С. от САК, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 6500лв. до предявения размер от 26 000лв., част от вземане в общ размер на 50 000лв, и за разликата от 2 500лв. за обезщетение за имуществени вреди –заплатени адвокатски възнаграждения до пълния предявен размер от 3 000лв., с доводи, че е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Сочи, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижено по размер, тъй като е установено, че е преживял изключителни тежки последици в резултат на неправомерно воденото срещу него наказателно производство, за което се позовава на свидетелските показания на св.В.С.. По отношение на обезщетението за имуществени вреди поддържа, че съдът не е отчел обема на предоставената правна защита, като е приел, че ответникът не следва да отговаря за сумата от 500лв., дадена по договор за правна защита и съдействие от 23.09.2015г.- с предмет жалба срещу постановление от 31.07.2015г., тъй като обжалването на същото е било необходимо поради неправилно посочване на основанието за прекратяване.

Обжалвано е от Я. Г. Н. и решение № 260245/22.04.2024г по гр.д.№ 13909/2018г по описа на СГС, по реда на чл.247 ГПК относно началната дата на дължимост на законната лихва, която следва да е датата на подаване на жалбата му пред СРС за изменение на основанието за прекратяване на производството-29.09.2015г до окончателното заплащане.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени от страните, доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът по делото Я. Г. Н. е посочил в исковата молба срещу Прокуратурата на РБългария, че е бил привлечен като обвиняеми по ДП ЗМ № 2274/2013 г. на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 26989/2013 г. на СРП за престъпление по 198, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал.

1 НК на 08.08.2013 г., за това, че на 29.07.2013г., около 19.30ч, в гр.София, жк“Хиподрума“ № 142, пред вх. А, в съучастие с три лица с неустановена по делото самоличност, като извършител, отнел чужди движими вещи-сумата от 90лв. от владението на А. Д. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила-нанесъл удари по тялото на В. и заплаха-размахал нож и го заплашил да му даде телефона си, защото ще го убие. Бил задържан под стража за 72 часа с постановление от 08.08.2013 г. На 30.08.2013г. бил задържан под стража с определение по в. н. ч. д. № 3839/2013 г. по описа на СГС.

Мярката за неотклонение била отменена на 23.09.2013 г. по НОХД № 16323/2013 г. на CPC.

С постановление от 07.07.2015 г. бил привлечен отново като обвиняем по преквалифицирано деяние - чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 НК. С Постановление от 31.07.2015 г. е било прекратено наказателното производство, което продължило близо 2 години. Обжалвал 2 същото относно основанието за прекратяване на наказателното производство, с искане да се приеме, че деянието не е извършено съгл. чл.24, ал.1, т.1, предл.1 НПК.

В наказателното производство са му били предявени две обвинения- за тежко умишлено престъпление против собствеността и за умишлено престъпление против личността, участвал е два пъти в процесуално-следствено действие „разпознаване“, явил се е в четири открити съдебни заседания.

Посочил е, че е претърпял множество болки и страдания - стрес, негативни емоции.

Към датата на повдигане на обвинението работил на трудов договор и бил управител на търговско дружество. Засегнати били доброто му име и авторитет в обществото.

Здравословното му състояние било силно влошено. Не се хранел в ареста, страдал от безсъние, тежко преживявал раздялата с близките му, не можел да работи и да се грижи за семейството си. Продължавал и към настоящия момент да има кошмари, безсъние, трудно да се концентрира.

Претърпял и имуществени вреди за направени разходи за адвокатска защита- 500 лв. заплатен адвокатски хонорар за защита срещу наложена мярка за неотклонение по договор за правна защита и съдействие от 09.08.2013 г., 500 лв. за защита по в. н. ч. д. по договор за правна защита и съдействие от 15.08.2013 г., 1500 лв. адвокатски хонорар по ДП ЗМ № 2274/2013 г. на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 26989/2013г. на СРП по договор за правна защита и съдействие от 17.07.2015 г. и 500 лева за процесуално представителство за обжалване на постановление от 31.07.2015 г. по договор за правна защита и съдействие от 23.09.2015г., които са в резултат от действия и актове на прокуратурата.

Претендирал е да бъде осъдена Прокуратурата на РБългария да му заплати сумата от 26 000 лв. - представляващ част от общо вземане в размер на 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от наказателно преследване за престъпление по 198, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК /преквалифицирано деяние с постановление от 07.07.2015 г. - чл.

131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 НК/, приключило с постановление от 31.07.2015 г. по ДП ЗМ № 2274/2013 г. на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 26989/2013 г. на СРП, ведно със законната лихва от датата на влизане на постановлението за прекратяване до окончателното изплащане, както и сумата в размер по 3000 лв. - представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за заплатени адвокатски възнаграждения в досъдебното производство, ведно със законната лихва от датата на влизане на постановлението за прекратяване да окончателното изплащане.

Ответната страна-Прокуратурата на РБългария е оспорила иска за неимуществени вреди като недоказан, както й е изложила доводи, че е завишен по размер. Посочила е, че не се касае за две обвинения, а за изменение на обвинението, поради което не е следвало частично прекратяване на производството. Не са разпространявани сведения за наказателното производство, поради което не следва да носи отговорност за уронване на авторитета на ищеца. По отношение на трудовата дейност на ищеца, е изложила твърдения, че 4 месеца преди повдигане на обвинението, Я. Г. Н. е прехвърлил своите дялове в „Еклипс Естейт“ ЕООД на трето лице, което е поело управлението на дружеството, от което следвало, че наказателното производство е без връзка с професионалното развитие на лицето. Не е доказана промяна в здравословното състояние на ищеца, а отношенията в семейството му са неотносими към предмета на делото. Изложила е доводи, че наказателното производство е приключило в разумен срок.

По отношение на иска за имуществени вреди е заявила, че е неоснователен, като го е оспорила по размер като прекомерен. Възразила е, че посоченият адвокат е представлявал ищеца само по отношение на мерките за неотклонение, че договорът за правна защита и съдействие е съставен след приключване на разследването. Посочено е, че ищецът не е положил дължимата грижа да получи адвокатска защита срещу разумно възнаграждение.

Възразено е срещу началния момент, от който е поискана законната лихва, като е 3 посочено, че същата е погасена по давност.

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковите претенции по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди, съответно за сумата от 6500лв. и за 2500лв., като ги е отхвърлил до пълните им предявени размери. Приел е, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от наказателното производство, като е съобразил възрастта му към този момент, налагането на мярка за неотклонение задържане под стража за 28 дни, чистото съдебно минало, продължителния срок, участието в процесуално-следствени действия, липсата на трайни увреждания, характера на вредите, които не превишават обичайните за подобни случаи. По отношение на иска за имуществени вреди е приел, че са извършени разходи за адвокатски възнаграждения, като го е уважил за сумата от 2500лв. и отхвърлил относно разходите за адвокатско възнаграждение за обжалване на постановлението от 31.07.2015г. за прекратяване на наказателното производство. Приел е, че не следва да се намаляват размерите на адвокатските възнаграждения, тъй като не е налице прекомерност на същите. Приел е, че не се дължи законна лихва, тъй като ищецът не е изразил воля за присъждането й.

С решение от 22.04.2024г е допусната поправка на очевидна фактическа грешка като е посочено, че следва да се чете, че се отхвърля искането за присъждане на законна лихва върху присъдените главници за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане.