Решение № 2193 от 05.07.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2193 гр. ****, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20223110102876 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод предявени от ПЛ. К. Б., ЕГН**********, с адрес гр.****, кв.“****“ бл.1, вх.В, ет.6, ап.42, чрез адв.Е.С., ВАК, Съдебен адрес: гр.****. бул.“****“ № 10, ет.4, офис №7, против К. Б. Т., ЕГН**********. с адрес: гр.****, ул.“****“ 27, вх.В. ет.4. ап.35 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 144 от СК за осъждане на ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 350 лева, с падеж 5-то число на текущия месец, считано от предявяване на исковата молба - 07.03.2022г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, както и иск с правно основание чл.149 от СК за осъждане на ответника да заплати на ищеца издръжка за минало време за периода от 01.09.2021г. до 07.03.2022г. в размер на по 350 лева месечно.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищцата излага, че ответникът е неин баща. Твърди, че към настоящия момент е навършила пълнолетие, но продължава висшето си образованието си в първи курс през учебната 2021-2022г., бакалавърска степен, специалност „Дигитални медии и ПР“ редовна/платени/ форма на обучение в ****. Твърди, че по силата на влязло в з.с. решение № 2197/30.05.2017г. на ВРС но гр.д. № 14484/2016г., XXVI състав, ответникът К. Б. Т. се е съгласил /като е одобрена 1 между страните съдебна спогодба па осн.чл.234, ал.1 ГПК в този смисъл/, да заплаща на дъщеря си **** месечна издръжка в размер на 220лв.. считано от 30.05.2017г., чрез майката и законен представител на ищцата -В. П.

С. до отпадане на законовото основание за това. Посочва, че не разполага с имущество и доходи, от които да се издържа, а поради редовната форма на обучение не може да работи. В същото време средствата необходими за обучението и и за живот са се увеличили, а освен това е записана в платена форма на обучение. Излага, че ответникът е собственик на няколко недвижими имота и работи като шофьор на товарен автомобил и реализира трудови доходи. Приема, че реализираните от ответника доходи са достатъчни, за да заплаща претендираната от нея издръжка. Моли съда да уважи предявените искове и да присъди претендираните издръжки, предвид неосигуряването на такава от ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К. Б. Т., чрез процесуалния си представител е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че е баща на ищцата, както и че същата продължава обучението си.

В същото време оспорва твърдението й, че и към настоящият момент продължава обучението си в редовна форма в ИУ-****. Твърди, че на практика жилището, в което живее ищцата с майка си е присъдено на ответника, но той все още няма достъп до него, поради което се налагало да заплаща наем за квартира, в която живеел. Оспорва твърдението да отдава гараж под наем. Твърди, че получава минимална работна заплата, а в същото време изплащал кредит, изтеглен при режим на СИО. Заявява, че предвид здравословното му състояние, получаваното от него трудово възнаграждение не е достатъчно, за да заплаща без затруднение претендираната издръжка.

Твърди, че майката на ищцата получава месечен доход от 2000 евро.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В хода на съдебното производство бяха събрани и приложени следните писмени доказателства: удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 769/09.11.2001 г., уверение от ИУ – **** № 324436/2021-09-28, НА за продажба на недвижим имот № 81, том 8, рег.№ 15792 от 2007 г., 2 постановление за възлагане на недвижим имот от 07.04.2014 г., решение № 261944/14.06.2021 г. по гр.д.№ 15512/2017 г. по описа на ВРС, 42 състав, приходен касов ордер от 29.07.2021 г., фискален бон от 29.07.2021 г., разпечатка от системата на ИУ – ****, за извършено онлайн плащане със счетоводна дата 01.02.2022 г., извлечение от националния сайт на НСИ , Медицински доклад на отделение по Неврохирургия; Доклад от Неврохирургия; Амбулаторен лист № 001161 от 22.11.2017 г.; Амбулаторен лист № 002663 от 27.10.2017 г.; Диагностичноконсултативен център № 4729 от 16.11.2017 г.; Болничен лист № Е20176037311; Болничен лист № Е20171657080; Образна диагностика № 3987 от 03.11.2017 г.; Амбулаторен лист № 001210 от 21.10.2017 г.; Епикриза от МБАЛ „Св. Марина" ЕАД;

Амбулаторен лист № 000506 от 16.05.2019г.; Болничен лист № Е20181732740; Болничен лист № Е20180617391; Болничен лист № Е20180159872; Болничен лист № Е20176469366; Болничен лист № Е20181283199; Болничен лист № Е20181283198; Амбулаторен лист № 000499 от 27.10.2017 г.; Амбулаторен лист № 001210 от 31.10.2017 г.; Амбулаторен лист № 001266 от 16.11.2017 г.; Амбулаторен лист № 000719 от 19.12.2017 г.;

Амбулаторен лист № 002128 от 20.12.2017 г.; Амбулаторен лист № 001161 от 22.11.2017 г.; Амбулаторен лист № 000051 от 16.01.2018 г.;Амбулаторен лист № 000062 от 17.01.2018 г.;Амбулаторен лист № 000169 от 13.02.2018 г.;

Изследване от 16.05.2019 г.; Експертно решение № 1854/08.05.2018 г.;

Решение по гр.д.№8/2020 г., по описа на ВРС; Удостоверение за получаваните доходи от К.Т. от 01.04.2022 г.; писмо от ТД на НАП ****, изх.№ 18945-1 от 03.05.2022 г., справка актуално състояние на всички трудови договори за лице, справка – данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2009 г. до 31.12.2022 г. , удостоверение от РЛГ-България ООД изх.№ 027/02.04.2022 г., известие за доставяне от 20.04.2022 г., писмо от ИУ – **** изх.№ РД 21263/29.04.2022 г.

Не се спори от страните, а и от приложеното по дело Удостоверение за раждане, издадено на 18.01.2017г. от Община **** се установява, че баща на ищцатаПЛ. К. Б.,е ответникът К. Б. Т..

Видно от Удостоверение №3-24436/2021-09-28 от ****, през учебната 2021/2022г. ищцата е записана като студент редовно обучение през зимният семестър – платено обучение.

3

С влязло в сила Решение № 2197/30.05.2017г. на ВРС по гр.д. № 14484/2016г., XXVI състав, ответникът К. Б. Т. се е съгласил /като е одобрена между страните съдебна спогодба па осн.чл.234, ал.1 ГПК в този смисъл/, да заплаща на дъщеря си **** месечна издръжка в размер на 220лв., считано от 30.05.2017г.. чрез майката и законен представител на ищцата -В. П.

С. до отпадане на законовото основание за това.

Със същото Решение съдът е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр. ****, ж.к.. „****, бл.1, вх.В, ет.6, ап.42 на майката на ищцата - В. П. С. с ЕГН **********, като към този момент имота е съсобствен на родители й. Безспорно е, че и към настоящия момент ищцата обитава това жилище.

С Решение №2245/22.02.2019г. по гр.д.№3876/2019г. на ВРС отв. К. Б.

Т., ЕГН**********. е осъден да заплати на ПЛ. К. Б., ЕГН**********, сумата от 1000/хиляда/лева, представлаваща общ размер на месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба 02.01.2020 г. до 31.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.01.2020г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 144 СК.

Със същото решение отв.К. Б. Т., ЕГН********** е осъден да заплати на ПЛ. К. Б., ЕГН**********, сумата от 353/триста петдесет и три/лева, представляваща издръжка за минал период от 09.11.2019 г. до 02.01.2020 г., на основание чл. 149, вр. чл. 144 от СК.

Установява се, че с влязло в законна сила на 29.07.2021г. Решение №261944/14.06.2021г. на ВРС е извършена делба на съсобствени между родителите на ищцата имоти, като Апартамент №42, находящ се в гр.****, кв.“****“ бл.1, вх.В, ет.6 е поставен в индивидуална собственост на ответника Т..

Безспорно е установено, че ищцата Б. живее сама в собствения на ответника апартамент №42, находящ се в гр.****, кв.“****“ бл.1, вх.В, ет.6.

От приложеното Решение №261944/14.06.2021г. на ВРС се установява, че на майката на ищцата е поставен в дял апартамент №3, находящ се в гр.****, кв.“****“ бл.1, вх.А, ет.1, като няма данни кой ползва този апартамент, но са налице неоспорени твърдения, че тя работи и живее в ****.

Представени са доказателства за заплатена от ищцата семестриална 4 такса в ИУ-**** в размер от 1045 лева за зимен семестър на учебната 2021/2022г.

По делото са приложени множество медицински документи и болнични листове, удостоверяващи получени от ответника множество травми на 17.10.2017г. при пътно-транспортно произшествие и тяхното лечение.

Приложено е Експертно решение №1854/082/08.05.2018г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Марина” ****, според което на ответника е определена временна неработоспособсост за перида 16.11.2017г. – 14.04.2018г.

Приложени са множество болнични листа за ползван от ответника отпуск за временна нетрудоспособност за период от ПТП, до 20.06.2018г.

Е Удостоверение №27/02.04.2022г. от „РЛГ България” ООД според което за периода м.04.2021г. – м.03.2022г. ответникът е получил брутен доход в размер от 8465,99лв., т.е. среден брутен месечен доход от 705,50лв. с включени в него дължими данъци и осигуровки.

От представена Справка от НАП се установява, че за периода 02.07.2021г. – 01.10.2021г. ищцата е работила по трудово правоотношение и е получила за периода брутно възнаграждение в общ размер от 3850,20лв., или средно месечно брутно възнаграждение в размер от 1283,40 лева.

Представени са доказателства за изплащани от ответника в полза на бившата му съпруга и майка на ищцата суми за погасяване на изтеглен от тях в режим на СИО ипотечен кредит.

В проведено открито съдебно заседание в полза на ищцата бяха допуснати гласни доказателства, чрез разпита на св. ****/без родство и дела със страните/. **** заявява, че познава ищцата от дете, а с майка й са приятелки от детската градина. Твърди, че ищцата е студентка първа година във ВИНС, специалността й е някаква дигитална медии и ПР. Първоначално била в София, но се преместила във **** по финансови причини.

Семестриалана й такса била около 1000 лв. Твърди, че ищцата живее там, където винаги е живяла - в кв.****, бл.1, но доколкото знаела, баща й я гонел от там и до 30.06.2022 г. трябвало да напусне. Там живеела сама в апартамента на баща си, а майка й работела в чужбина и й изпращала пари.

Не знаела да плаща наем за този апартамент на баща си. Родителите й имали още един апартамент, който също бил предмет на делба, но не знаела чия собственост е той. Знаела, че **** работи дори и в момента работи, но само 5 лятото. Майка й работела в ****. Знаела, че имат ипотечен кредит за апартамента, в който живее ****.

В полза на ответника бе разпитан св. ****, която живее на семейни начала с ответника от 5 години. Заедно живеели в неин апартамент.

Ответникът също имал жилище, но не можел да влезе там, защото не го пускала дъщеря му ****, която живее там. **** притежавал гараж. Имал здравословни проблеми, тъй като през 2017 г. направил катастрофа, в която едва оцелял, бил много зле и до ден днешен здравословните му проблеми продължавали. В момента получил глаукома и проблем с окото, вероятно следствие от катастрофата и му била направена операция на окото. Твърди, че **** има задължения по кредит, който продължавал да плаща около 670 лв. всеки месец. Изплащал апартамента, в който живее дъщеря му в момента.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Относно предпоставките на иска с правно основание чл. 144 от СК, при които възниква задължение за издръжката на пълнолетни деца от родителите им, когато продължават образованието си е налице задължителна съдебна практика, обективирана в Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1339/2012 г., III ГО, ГК и цитираното в него ППВС № 5/1970 г. Съгласно даденото в същите разрешение в хипотезата на чл. 144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Прието е, че пълна безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Последното предполага родителят да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете.