Определение № 135 от 16.06.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 182/2025
- Вид
- Определение № 135
- Подписан
- 16.06.2025
- В сила
- 16.06.2025
- Състав
- Румяна Панталеева, Росица Антонова Тончева, Десислава Стефанова Сапунджиева
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.2, т.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.66, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.70 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.437 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439а, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 135 гр. Варна, 16.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600182 по описа за 2025 година , при произнасянето взе предвид следното:
Предмет на въззивна проверка е законосъобразността на определение от 28.05.2025 година, постановено от състав на Окръжен съд-Варна по ЧНД №686/2025 година, с което молбата на осъдения В. Г. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказание лишаване от свобода, наложено му с определение по НОХД №275/2023 година по описа на Окръжен съд-Добрич, е оставена без уважение.
Със саморъчната частна жалба осъденият твърди завършен процес на поправяне, също така атакува законосъобразността на част от доказателствата по делото – става въпрос за проведените във времето оценки на риска от рецидив, с твърдение, че те са „виртуални“, защото лично той не е участвал в подобни действия и за да докаже твърдението си желае да се изискат документи от затвора с неговия подпис. Макар да не е изрично формулирано, искането на саморъчната частна жалба е за отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване на В. Д..
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с доводите в частната жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:
Съдебното производство в първата инстанция е по инициатива на осъдения – с молба по чл.437, ал.2 от НПК Д. е заявил интерес от условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказание лишаване от свобода, наложено му по НОХД №275/2023 година. Окръжният съд разгледал молбата в открито съдебно заседание, при съблюдаване на всички права на участниците в съдебното производство и при спазване на основните принципи на наказателния процес. Прецизно контролираната инстанция установила, че към момента на процедурата по чл.437 и сл. от НПК 1 осъденият изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на три години и три месеца по горепосоченото наказателно дело от общ характер, наложено му за престъпление по чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал.1 от НК. Осъждането по квалифицирания състав изисква изпълнение на 2/3 от лишаването от свобода, установено като факт по реда на писменото доказване (ЧНД, л.2), т.е. обективната предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК е налице.
При изясняване на данните във връзка с втория критерий по чл.70 от НК – настъпило предсрочно поправяне на осъдения, окръжният съд се е позовал на данни в досието на жалбоподателя както за стойностите на риска от рецидив, така и за налаганите на Д. поощрения. Изводът на контролираната инстанция е за неизпълнена цел на наказанието, поради което молбата за условно предсрочно освобождаване не е била удовлетворена.
Предвид оспорване обосноваността на изводите във връзка с факултативния критерий на чл.70 от НК, настоящият въззивен състав на свой ред много внимателно оцени доказателствата в досието на жалбоподателя, на база на която оценка изцяло се солидаризира с извода на окръжния съд по съществото на делото, но по различни от заетите в проверяваното определение съображения.
Доказването на поправянето на осъдения се извършва по реда на чл.439а от НПК, като сред относимите писмени данни е и оценката по чл.155 от ЗИНЗС. Тази оценка е много по-широка по диагностично-планировъчен подход от оценката на риска от рецидив и вреди, затова точно тя е необходимо да се обхване от аналитичната дейност на съда в процедурата по Раздел І, Глава тридесет и пета от НПК. Окръжният съд не се е съобразил докрай с предписанието на закона, придържайки се към съждения по тесния критерий на чл.154, ал.2, т.1 от ЗИНЗС.
И така, първоначална оценка на осъдения е проведена на 26.07.2023 година и от нейното съдържание става ясно, че В. Д. е многократно осъждан, активно употребяващ наркотични вещества - от 15 години с прекъсвания, има финансови задължения към множество кредитни институции, притежава основно образование. В писменото доказателство е посочено, че Д. не е критичен към престъплението си, продължава да е налице склонност към правонарушение, фиксирани са критични зони във връзка с индивидуалния план на присъдата в областите на криминалното минало, отношението към правонарушението, управлението на финансите, начин на мислене и приятелски кръг, злоупотреба с наркотици и умения за мислене. На база на оценката е бил направен план за изпълнение на присъдата, чиито резултати са видими през текущ доклад от 04.07.2024 година, според който осъденият полага доброволен труд в МЛС, изпълнява планираните за него мероприятия редовно, но все още не разбира мотивите за престъплението, отрича извършеното, няма осъзната промяна за преодоляване на способстващите криминалното му поведение фактори, склонен е към подвеждане, в което се крие реален риск от постпенитенциарен рецидив.
2
На база на текущия доклад присъдата е препланирана през м.07.2024 година, а създаденият за целта документ е доведен до знанието на осъдения, което обстоятелство се установява чрез поставения от Д. подпис (ЧНД, л.10).
Индивидуалният план е друго писмено доказателство от комплекса по чл.439а, ал.2 от НПК и от него също по пряк път се установява как се развива корекционния процес. Видно от посочения индивидуален план е, че по отношение на Д. са били в ход редица социално-възпитателни мероприятия, които първо са в съответствие с изводите на текущия доклад от м.юли 2024г. и второ, установяват отсъствие на предсрочно постигната индивидуална цел на наказанието по смисъла на чл.36 от НК.
Този индивидуален план е в сила и към текущия момент, включително и от нов доклад от 03.04.2025 година следва, че целите по него не са изпълнени и очевидно предстоят още корекционни действия към постигане на завършен процес на поправяне.
Не е спорно за предмета на доказване, че осъденият е бил награждаван (например заповеди №№Л-3509/14.11.2023г., Л-231/22.01.2024г. и т.н.), но действията на поощрение са изцяло във връзка с прогресивната система за изпълнение на наказанието по чл.66, ал.1 от ЗИНЗС. Пряко доказателство за това е заповед №Л-2355/24.07.2024г., с която режимът на Д. е заменен в общ. Към настоящия момент прогресивната система не е завършена - осъденият не е поставен все още в условията на лек режим и продължителен труд извън МЛС, за да се проследи дали е преизграден ценностният му ресурс към законосъобразен начин на живот и каква е готовността му за по-ранна ресоциализация.
При горните съображения става ясно, че поправянето на осъдения Д. не е настъпило – той все още е в обхвата на прогресивната система по чл.66 от ЗИНЗС и положителните му прояви по-скоро свидетелстват за текущ процес на поправяне, но не и за предсрочното му настъпване.
Предвид изложеното, настоящият състав на Апелативен съд-Варна ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.05.2025 година, постановено от състав на Окръжен съд-Варна по ЧНД №686/2025 година.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
4