Определение № 21165 от 29.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 11770/2025
- Вид
- Определение № 21165
- Подписан
- 29.10.2025
- В сила
- 29.10.2025
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски, Петър Веселинов Боснешки, Ивайло Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21165 гр. София, 29.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стефан Ис. Шекерджийски
Членове:
Петър В. Боснешки
Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно частно гражданско дело № 20251100511770 по описа за 2025 година производство по реда на чл. 274-279 от ГПК:
Образувано е по частна жалба срещу Определение № 32490/01.08.2025г., постановено по гр.д. № 63321/2023 г. на СРС, 140 с-в, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 от ГПК.
Жалбоподателят - "СИТИ КЕШ” ООД, счита, че имало злоупотреба, тъй като от страна на ищеца, а и този процесуален представител, били предявени 14 идентични като предмет искови молби, като интересът на потребителят можело да се защити и с една.
Ответникът по жалбата – адв. Д.М., САК, счита, че молбата е неоснователна. Били кумулирани два иска. Не оспорва броя дела, но те се отнасяли за различни правоотношения.
Ответното на иска дружеството било сключило огромен брой договори за кредити, базурани на неравноправни клаузи, и това било хипотеза на злоупотреба.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира следното: от фактическа страна:
Първоначалният предмет на иска са 50 лева, платени по недействителна клауза – чл.
11 от Договор от 11.04.2023г. за заем № 844104, сключен между страните, както и констатиране на недействителността. Претенцията е оспорена с оглед доказаност – л. 131, и то най-вече относно плащането, което е недопустимо.
Главницата е увеличена на 151,43 лева.
Искът е уважен, като на процесуалния представител е присъдена сумата от 480 лева.
СРС е приел в процедурата по чл. 248 от ГПК, че доводите, изложени в молба от 01.07.2025г., са преклудирани. В нея се иска да се приложат множество дела, тъй като претенциите били няколко, макар да се признава, че правоотношенията също били различни.
Ангажирани са доказателства за цесисии от страна на ищеца по други негови 1 вземания срещу ответника 177,40 лева (л. 105 - гр.д. № 6696/23г. по описа на РС Плевен), 100 лева (л. 109 – гр.д. № 6697/2023г. по описа на РС Плевен), 450 лева (л. 114), 80 лева (л.
118 - гр.д. № 6697/2023г. по описа на РС Плевен); 80 лева (л. 118 гр.д. № 6695/2023г. – РС Плевен); 237,07 лева (л. 124 - гр.д. № 6704 – РС Плевен); 100 лева (л. 181 – гр.д. № 63321/23г. – СРС); 151,343 лева (л. 183 – гр.д. № 63321/23г. – СРС); 300 лева (л. 185 – гр.д. № 47007/24г. – СРС); 145,41 лева (л. 187 – гр.д. № 47007/24г. – СРС); 154,38 лева (л. 189 – гр.д.
№ 62239/24г. – СРС); 154,38 лева (л. 191 – гр.д. № 40989/24г. – СРС); 151,43 лева (л. 193 – гр.д. № 24735/24г. – СРС); 50 лева (л. 195 – гр.д. № 24753/24г. – СРС).
По делото е представено пълномощно – л. 5, което е по-скоро материално, а не по конкретно дело. То се отнася до кредитни и финансови институции. Идентична е ситуацията от по отношение на Договора за правна защита. Негов предмет са всички договори за кредит, сключени от ищеца (л. 82).
Ищецът е освободен от процесуалната тежест за заплащане на експертизата по делото (О. № 79 от 03.01.2025г. по ч.гр.д. № 14764/24г. по описа на СГС). Спорно е доколко това е допустимо – страната се освобождава от заплащане на такси и разноски или въобще не се освобождава (например: Определение № 342/10.08.2018г. по ч.гр.д. № 1790/2018г. на ВКС, III г.о.).
От тази гледна точка, по-скоро е признато, че г-н Първанов не разполага със средства.
Нито една от съдебните инстанции не е изпълнила служебните си задължения да изиска от страната, а впоследствие и да събере служебно доказателства в тази насока (Определение № 132 от 31.03.2011г. по ч.гр.д. № 92/2011г., І г.о. на ВКС, Определение № 410 от 13.09.2010г. по ч.гр.д. № 379/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, и Определение № 87 от 29.02.2012г. на ВКС по гр.д.
№ 559/2011г., III г.о.).
Не са направени справки за материално състояние, наличие на банкови сметки, търговска дейност и т.н. от правна страна:
Хипотезата е аналогична на тази, приета в О. № 2694 от 14.02.2025г. по ч.гр.д. № 1056/2025г. на СГС, а именно: същевременно, в договора за правна защита и съдействие не е посочена дата на сключване, а на съда е служебно известно (съобразно служебния достъп до книжата по делата, съхранявани в електронен вид в Единната електронна система на съдилищата), че абсолютно идентичен договор за правна защита и съдействие е приложен и по другите две дела, образувани между същите страни – гр.д. № 3102/2023 г. по описа на СРС, 42 състав и гр.д. № 3105/2023 г. по описа на СРС, 90 състав, инициирани по предявени осъдителни искове за връщане на платени без основание суми по други договори за заем, сключени между Д.Г.Г. и „Сити Кеш“ ООД. Изложеното потвърждава извода, че приложеният по делото договор за уговорена безплатна правна помощ касае процесуалното представителство по предявени осъдителни претенции и няма отношение към предмета на настоящото дело, респ. същият не доказва постигнато между ищеца и процесуалния представител съгласие за предоставяне на безвъзмездна правна помощ по конкретното производство пред настоящия съд .
Това, че дружеството ползва баланкови договори, които съдържат идентични неравноправни клаузи, действително е хипотеза на материална злоупотреба, а и илюстрира недопустимото бездействие на държаните регулатори – Комисията за защита на 2 потребителите и БНБ.
Същевременно, това, че едната страна в правоотношението е некоректна, не предоставя юридическа възможност на другата, да стори същото.
При този интерес ≈ около 150 лева, да се претендират 2 Х 480 лева е хипотеза на злоупотреба ( Освен това следва да се отбележи, че претенцията за присъждане на разноски в размер на 600 лв. по иск с цена 119,34 лв. представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство - О № 466 от 1.12.2020г. по ч.гр.д. № 2980/2020г. на III ГО на ВКС; Определение № 305 от 31.07.2024 г. на ОС - Смолян по в.ч.гр.д. № 282/2024г. и Определение № 357 от 13.09.2024 г. на ОС - Смолян по в.ч.гр.д. № 363/2024г.).
Установителният иск би имал смисъл само, ако не е налице пълно плащане, но такова се твърди, а и е установено в решението. В тази хипотеза е спорно доколко претенцията е допустима, тъй като всеки осъдителен иск съдържа в себе си и установителна част. Или, причината за кумулирането на претенциите е само опит за изкуствено увеличаване на евентуалното адвокатско възнаграждение.
Ако ищцовата страна би била добросъвестна, още повече при твърдение за взети заеми в един относително кратък период, би могло действително да се предяви един общ иск, по който да се твърди, че във връзка с няколко договора има общо надплащане.
Последното е последица не е от договорно отношение, а от извъндоговорно такова. Би могло да се разсъждава, че тогава и сумата е една, съответно и държавната такса да е 4 % от цялото. Може да се разсъждава и по отношение на процесуалната икономия (Това произтича, от една страна, от невъзможността да се получи пълна адекватна защита на накърненото материално право на ищеца, а от друга - с оглед принципа на процесуална икономия, недопускащ създаването на две или повече процесуални правоотношения, когато спорът може да се разреши само в един единствен процес - Опр. № 372/26.07.2010г., по ч.гр.д. № 292/2010г., на I г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и ТР № 4/2014г. от 14.03.2016г. на ВКС ОСГК – принципът е споменат двукратно).
Въпреки изложеното, при различни договори няма пречка да се претендира в отделни производства. Това би било така обаче, ако все пак е налице добросъвестност от страна на страната и на нейният процесуален представител.
Ищецът, съобразно установената процесуална истина, няма доходи, но е взел поне 14 кредита (реторичен е въпросът защо на едно ФЛ, което е и без установени доходи, за кратък период се предоставят толкова заема). Там където претенциите са уважени, присъдените суми се цедират и то частично / по пера (главница, неустойка и разноски). Целта на гражданския процес е да се реши възникнал гражданскоправен спор, а не изкуствено да се генерира такъв. По принцип се предполага добросъвестност, но не и при наличие на доказателства за обратното – нарочно сключване на договори за кредит, като единствената цел е да се водят подобни искове, а след това сумите да се цедират (изложеното няма как да се осъществи без юридическа помощ – става въпрос вече за жалбоподателя в това частно производство).
3
Ако се констатира процесуална злоупотреба, тя следва да се парира (Решение № 1059 от 24.04.1970г. по гр.д. № 504/70г. на I г.о. и Решение № 2566 от 10.11.1970г. по гр.д. № 1814/1970г., I г.о. на ВС: не е допустимо използуването на съдебното производство за оформяне на сделки, които следва да се извършват по друг ред), а не решаващият орган да съдейства за неоснователното обогатяване на страна и процесуален представител.
Съобразно изложеното, никаква преклузия относно доводите на жалбаподателя не е била настъпила. Частната жалба е основателна.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по частната жалба на "СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869, Определение № 32490/01.08.2025г., постановено по гр.д. № 63321/2023г. на СРС, 140 с-в, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 от ГПК, като вместо това ИЗМЕНЯ Решението № 11263 от 12.06.2025г. по гр.д. № 63321/23г. по описа на СРС, в частта за разноските, като Оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Милев за присъждане на разноски по реда на чл. 38 от ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4