Решение № 615 от 13.10.2020, Административен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р E Ш Е Н И Е

№ 615 гр.Плевен, 13.10.2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 602 по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 216 от 03.06.2020 год., постановено по НАХД № 482/2020 год., Районен съд – гр. Плевен потвърдил Наказателно постановление № № 19-0938-006340 от 06.12.2019г. на Началник Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя П.Ц.Х. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 /сто/ лева.

Против горното решение постъпила касационна жалба от П.Ц.Х. ***, в която се излагат доводи, че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Твърди се, че мотивите, изложени от РС- Плевен не съдържат изследване на събраните по делото доказателства и формираните изводи не се основават на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Не са обсъдени доводите за незаконосъобразност на обжалваното НП, изложени в жалбата до РС- Плевен и в подаденото възражение по чл.44 от ЗАНН. Повтарят се оплакванията от въззивната жалба, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, изразяващи се в несъответствие между словесното и цифровото изписване на приетата правна квалификация, с което е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както и че е допуснато нарушение на чл.43, ал.5 от ЗАНН, тъй като на жалбоподателя не е бил връчен препис от АУАН. Сочи се, че горното е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В заключение се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да се постанови отмяна на оспореното НП. Алтернативно се иска връщане на производството за ново разглеждане от друг състав на РС- Плевен.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. П.П., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът не изпраща процесуален представител и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС- Плевен е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на касатора за необоснованост на въззивния съдебен акт. В оспореното решение са налице изложени мотиви в достатъчен обем, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което касационният състав не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК. Достатъчно е да се посочи, че съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Процесният АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т.е. представлява редовно съставен акт по смисъла на посочената по- горе разпоредба. Показанията на свидетелите Г. Р. и Ивайло Валентинов са в подкрепа н направените в него констатации и същите не се опровергават от други доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

Настоящият съдебен състав счита, че необсъденотото в оспореното решение възражение по чл.44 от ЗАНН представлява процесуално нарушение, но то не е съществено. Възражението към АУАН представлява твърдение/позиция на страна в административнонаказателното производство, което няма материална доказателствена стойност. В същото не са посочени доказателства за установяване на твърдените обстоятелства, а единствено се оспорва извършване на нарушението, което представлява и процесуалната позиция на жалбоподателя пред въззивната инстанция. Ето защо, произнасяйки се по доказаността на извършеното нарушение, РС- Плевен е отговорил и на горното възражение, поради което не може да се приеме, че е налице нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Следва да се отхвърли като неоснователен и доводът, че съдът не е обсъдил оплакването от въззивната жалба, касаещо липса на връчване на АУАН на нарушителя. Първостепенният съд е посочил в оспореното решение, че АУАН е бил предявен на жалбоподателя, но в противоречие със събраните доказателства е посочил, че последният го е подписал. От приложения в делото акт за установяване на административно нарушение е видно, че в разписката за връчване е документиран отказ на нарушителя да подпише акта, но в същия е отразено, че нарушителят има възражения. Жалбоподателят е упражнил правото си да подаде писмено възражение против акта в установения законов тридневен срок, от което може да се направи извод, че е запознат със съдържанието и констатациите му.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдяното от касатора нарушение, а се касае за непрецизност при изготвяне на съдебното решение, с която не са засегнати съществено правата на жалбоподателя.

По отношение твърдяното несъответствие между словесното и цифровото изписване на приетата правна квалификация, съдът счита, че такова не е налице. И в АУАН, и оспореното НП е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП. Словесно е формулирано нарушение, изразяващо се в несъобразяване поведението на водача със светлинните сигнали, което е съответно на цифровата квалификация.

Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че при издаване на АУАН и оспореното НП не са допуснати нарушения на закона. В хода на съдебното производство нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина са установени по несъмнен начин с допустимите и относими в това производство писмени и гласни доказателства, поради което не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение.

Същото е постановено от родово и местно компетентен съд, при спазване на процесуалните правила за разглеждане на производството, поради което АС- Плевен намира, че то е валидно, допустимо и съответно на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В

СИЛА Решение № 216 от 03.06.2020 год., постановено по НАХД № 482/2020 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/