Определение № 2240 от 07.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2240 гр. София, 07.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20248002103179 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 8813/26.06.2024 г., подадена от В. П. Б., В. Г. Ш. и С. Н. Ш., чрез адвокат Р. К., срещу решение № 253 от 20.05.2024 г. по гр. д. № 20231200501005/2023 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е отменено решение № 504483 от 09.11.2020 г. по гр. д. № 1239/2019 г. на РС – Разлог, като вместо него въззивният съд е допуснал извършването на съдебна делба между А. Г. Ш., В. К. Ш., В. А. Ш., В. Г. Ш., С. Н. Ш., и В. П. Б. на следния недвижим имот: УПИ *-* в кв. 52 по действащия регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № 598/1976 г., целият с площ от 1207 кв.м, при съседи (граници): УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-*, зелени площи и улица, при следните квоти: за съпрузите А. Г. Ш. и В. К. Ш. - общо 280.50/1207 ид.ч.; за В. А. Ш. - 323/1207 ид.ч.; за съпрузите В. Г. Ш. и С. Н. Ш. - общо 273.50/1207 ид.ч., и за В. П. Б. – 330/1207 ид.ч.

Въззивният съд, произнасяйки се по реда на чл. 294 ГПК по въззивна жалба на В. Г. Ш. и В.

П. Б., е приел за установено следното от фактическа страна:

С нот. акт № 102/08.07.1974 г. Р. Ш. е дарила на сина си В. Г. Ш. парцел *, имот пл. № *, кв.

52 по плана на [населено място], „при условие, че отстъпи за вечно ползване на собственика на съседния п. *, кв. 52 толкова площ от подарения му парцел до изравняване на двата парцела по квадратура и съдейства за изравняване на двата парцела по законен ред, като при неизпълнение на това условие договора да се счита за недействителен“. Дареният, чрез своя представител, изрично е декларирал, че приема дарението „да стане при условията, изброени в настоящия нотариален акт“. На същата дата Р. Ш. е дарила на сина си А. Г. Ш. парцел *, имот пл. № *, кв. 52 по плана на [населено място] (нот. акт № 103/1974 г). През 1990 г. Г. и Р.

1

Ш.са прехвърлили на В. Г. Ш. срещу задължение за издръжка и гледане 1/3 ид.ч. от описаната 2ЖС, „заедно с 189/1020 части от дворното място“, представляващо имот пл. № * в кв. 52 по плана на [населено място] (нот. акт от 24.09.1990 г.). Чрез нот. акт № 106/13.11.2014 г. А. и В. Ш. са признати за собственици по давностно владение на 1ЖЕ от описаната сграда в УПИ *- *, кв. 52 по плана на [населено място] от 1976 г. С нот. акт № 93/2015 г. А. и В. Ш. са дарили на сина си В. Ш. 323/1166.50 ид.ч. от УПИ *-* кв. 52 по плана на [населено място] от 1976 г. Съгласно удостоверение № 23/18.11.2016 г. на Община Якоруда „магазин за хранителни стоки“ в УПИ *-*, кв. 52, собственост на В. Г. Ш., А. Г. Ш. и В. А. Ш., е търпим строеж. От своя страна, В. и С. Ш. са дарили на В. Б. 330/1166.30 ид.ч. от УПИ *-*, кв. 52 и 2/3 ид.ч. от описаната 2МЖС (нот. акт № 32/2018 г.). По делото са налице данни, че с нот. акт № 74/2019 г. А. и В. Ш. са дарили на В. А. Ш. 1МС „магазин за хранителни стоки“ от 32 кв.м в УПИ *-*, кв. 52 по плана на [населено място] от 1991 г. Не се спори, че първите двама ищци и първите двама ответници са съпрузи, съответно от 20.12.1973 г. и 21.11.1971 г. Безспорно е също, че В. и А. Ш. са синове на Г. Ш., починал на 09.03.2003 г., и Р. Ш., починала на 27.07.2008 г. Според представените заявления на л. 15 и л.

16 от първоинстанционното дело, първоначално братята В. и А. Ш. са инициирали пред Община Якоруда изменение на ЗРП, но впоследствие на 04.11.2013 г. В. Ш. се е отказал (заявление вх. № 94-00-3736/04.11.2013 г. до общината и скица на л. 17). От показанията на свидетелите Г. и П. се установява, че имотът е ползван от двамата братя и техните семейства, както и от майка им Р. Ш.. Свидетелката Г. е категорична, че майката искала след смъртта й „всичко да е поравно“ на братята. В показанията им се съдържат убедителни данни за осъществявана фактическа власт върху равни части от делбения имот - застроили го с жилищна сграда, в която живеят, като част от имота се ползва от третия ищец, а другата част - от ответната страна без възражения, описвайки подробно действията им във времето.

Показанията на ответните свидетели А. и Г. също съдържат данни за осъществявана фактическа власт върху имота. От съдебно-техническата експертиза и обясненията на вещото лице в с.з. се установява, че според първия кадастрален и регулационен план за [населено място] от 1958 г. от процесния имот с пл. № * в кв. 52, с площ от 1363 кв.м, са образувани и двата парцела: * –* кв.м и * – * кв.м, предмет на даренията в нот. акт № 102 и нот. акт № 103 от 1974 г. Част от имот пл. № * – * кв.м, попадат в улица, а 192 кв.м, ведно с 83 кв.м от имот пл. № *, образуват парцел *, възлизащ общо на 275 кв.м (приложения №№ 5 и 6). През 1976 г. е одобрен цялостният застроителен, регулационен и кадастрален план на [населено място], при което имотите от горните два нотариални акта са обединени в парцел *-*, кв. 52, с площ от 1531 кв.м, отреден за комплексно жилищно строителство (приложение № 2). Експертът е категоричен, че парцел * по плана от 1958 г. изцяло попада в парцел *-* по плана от 1986 г., както и парцел * по плана от 1958 г., с изключение на 23.50 кв.м, които остават в реализираната уличка. От парцел *-*, * по плана от 1958 г. попадат 138 кв.м в новия nарцел *-* по плана от 1976 г. Вещото лице сочи, че с този план към новия парцел *-* се придават и други площи - оставащите извън очертаното в синьо на комбинираната скица към улица 73 (приложение № 4, експертните обяснения в с.з. и удостоверение № 329/27.07.2020 г. на Община Якоруда). Впоследствие, през 1991 г., е одобрено ново 2 изменение на регулацията в кв. 52 по плана на [населено място] между парцели * и *; * и *, като с оглед застрояването със селскостопански постройки границите за парцел *-* минават по имотните (приложения №№ 11 и 12). Въпреки констатираното наличие на придаваеми места, в Община Якоруда вещото лице не е установило данни за уреждане на регулационни сметки. Изчислявайки графично площта на делбения парцел, експертът сочи, че понастоящем е 1207 кв.м, а не 1166.50 кв.м, която разлика счита, че е в границите на допустимата грешка. Според писмо изх. № 11-03-53/30.07.2020 г. на кмета на община Якоруда процесният имот е делим.

Въззивният съд е направил следните правни изводи:

От доказателствата по делото се установява, че В. и А. Ш. са братя - синове на Г. и Р. Ш., починали, съответно, на 09.03.2003 г. и 27.07.2008 г. Безспорно е също, че първите двама ищци – А. Г. Ш. и В. К. Ш., са съпрузи, както и първите двама ответници – В. Г. Ш. и С. Н.

Ш.. Представените нотариални актове от 08.07.1974 г. легитимират братята за собственици по дарение от майка им на следните имоти: А. Ш. - на парцел *, имот пл. № *, кв. 52 по плана на [населено място] от 1958 г., целият от 407 кв.м, а В. Ш. - на парцел *, имот пл. № *, кв. 52, целият от 517 кв.м. Последното дарение е извършено с модалитет: В. Ш. да отстъпи за „вечно ползване“ на собственика на съседния парцел * (т.е. на брат си), толкова площ от така дарения му парцел *, до изравняване квадратурата на двата парцела, и впоследствие му съдейства за изравняването по „законния ред“, в противен случай дарственият акт ще се счита за „недействителен“. От нот. акт № 102/1974 г. се установява, че надареният е приел безвъзмездното разпореждане, след като се е съгласил „да стане“ при така изброените условия. Според вещото лице с одобрения през 1976 г. цялостен застроителен, регулационен и кадастрален план за [населено място] така дарените два парцела са обединени в парцел **, кв. 52, с обща площ от 1531 кв.м, отреден за комплексно жилищно строителство, без 23.50 кв.м, които попадат в улица. При това положение, съгласно тогава действащата редакция на чл. 31, ал. 1 ЗТСУ (отм.), по силата на регулацията индивидуалната собственост върху имотите, включени в новия парцел *-*, кв. 52 по плана от 1976 г., се превръща в съсобственост. Частите на съсобствениците в общия парцел се изравняват по право, независимо от площите на имотите. Последното поражда облигационни отношения между братята за евентуално обезщетяване на този с уголемения дял. По делото са налице данни и за придаваеми места към парцел *-*, кв. 52 по плана от 1976 г.: от парцел *-*, * по плана от 1958 г. 138 кв.м попадат в новия парцел, без данни за уреждане на регулационните сметки. С придаването на площи към парцел *-*, кв. 52 с одобрения цялостен застроителен, регулационен и кадастрален план през 1976 г., съгласно чл. 110 ЗТСУ (отм.), по силата на непосредственото отчуждително действие на регулационния план се променят пространствените предели на правото на собственост на парцела, което се разпростира и върху придадените части. Съгласно константната съдебна практика това отчуждително действие на дворищната регулация е условно - до прилагането й. Относно последното важат разясненията в ТР № 3/1993 г., според които регулацията се счита за приложена, ако дължимото обезщетение за придаваемите части е платено или тези части са били заети и придобити по давност от титуляра на парцела и чрез издаване на нотариален акт по чл. 134, 3 ал. 3 ЗТСУ (отм.). С осъществяването на някоя от тези хипотези настъпва трансформацията на регулационните линии в имотни граници. По делото липсват данни за уреждане на регулационни сметки. Според писмените и гласни доказателства обаче, братята и съпругите им очевидно са установили владение върху придадените им части през 1976 г., след като водените от тях свидетели изрично сочат за цялостното ограждане на новообразувания парцел *-* в кв. 52 и за осъществяването повече от 10 г. на подробно описаните фактически действия върху целия парцел, вкл. придадените площи, при условията на съвладение при равни дялове. В тази насока са убедителните показания на свидетелите Г. и П., които подробно разкриват действителните права и отношения между страните преди, по време и след образуването на общия парцел, вкл. след кончината на тяхната майка и дарителка.

Съдът е кредитирал тези показания, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, тъй като свидетелите са съседи на страните и имота, и твърденията кореспондират с условията на дарението в нот. акт № 103/1974 г., материализиращ недвусмислените намерения на майката да прехвърли на синовете си равни площи. Описаните от ищцовите свидетели действия, а също изграждането в делбения имот на 2МЖС, в която всеки брат притежава по един етаж, допълнително индицира съобразяването им с майчината воля - да разполагат с равни части от парцела. Това положение е продължило и след изменението на регулацията през 1991 г., при което границите на процесния парцел минават по регулационните. Не на последно място, прехвърлянията в полза на третия ищец и ответник, ведно с отредените им за ползване площи без възражения от страните, допълнително подкрепя горните изводи.

Окръжен съд – Благоевград е посочил, че данните за влошени отношения между страните и претенциите на В. и С. Шаламанови за по-голям дял (показанията на свидетелите А. и Г.), не променят горните му изводи.

Въззивният съдебен състав е заключил, че осъществяваните владелчески действия от страните върху придадените им части, от 1976 г. до влизането в сила на ЗУТ, са годни за легитимирането им за собственици по давност. Още повече че, предвид изтеклия времеви период след 1978 г., правото на вземане за обезщетение за придадени по регулация площи е погасено по давност, на която братята и съпругите им очевидно са се позовали с извършените дарения с нот. акт № 93/2015 г. и нот. акт № 328/2020 г. Чрез така избрания от страните способ (давностно владение), регулацията се счита за приложена и планът запазва действието си при влизане в сила на ЗУТ. Ето защо собствениците на парцела се считат за безусловни собственици и на придадените площи, без оглед на това чие притежание са били дотогава. Алеаторният договор, материализиран в нот. акт от 24.09.1990 г., също не е в състояние да подкрепи тезата във въззивната жалба, тъй като към датата на изповядване на сделката Р. Ш. не е притежавала 189/1020 ид.ч. от парцел *-* в кв. 52, за да ги прехвърли срещу задължение за издръжка и гледане на В. Ш.. За Г. Ш. въобще липсват данни да е собственик на въпросния имот. Ето защо макар и действителна, сделката няма вещноправен ефект, поради което не уголемява дела на В. Ш.. При тези данни братята и съпругите им се легитимират за собственници при равни части на УПИ *-*, кв. 52, както към момента на дарственото разпореждане на А. и В. Ш. в полза на сина им В. Ш. с нот. акт № 93/2015 г., така и при дарението от В. и С. Ш. на внучката им В. Б. с нот. акт № 32/2018 г. Съдът е 4 направил извод, че са налице налице предпоставките за допускане делбата на УПИ *-*, кв.