Решение № 357 от 21.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. София, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20211100901275 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят - „Т.Г.” ЕООД, твърди, че в негова тежест са възникнали изискуеми парични задължения по сключени търговски сделки, както и публичноправни задължения към държавата. Посочва, че не разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои задължения. Счита, че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност. Предвид изложеното моли съдът да обяви неплатежоспособността му и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи 1 и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

С оглед горното и за да отговори на въпроса дали молителят е неплатежоспособен търговец, съдът ще се произнесе на първо място по това дали по делото е доказано, че в негова тежест са възникнали задължения, които да са от вида на посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ.

От представените в производството доказателства се установява, че между молителя „Т.Г.” ЕООД и дружеството „Н.И.Б.“ ЕООД са възникнали облигационни отношения по сключен договор за наем на вещи, представляващи игрални автомати. Това е видно от приетите като доказателства по делото пет броя фактури, в които са обективирани задължения за заплащане на наемна цена за предоставени за ползване игрални автомати, които са възникнали за „Т.Г.” ЕООД срещу „Н.И.Б.“ ЕООД, които дружества са посочени в тези документи съответно като получател на услугата и доставчик. Фактурите са подписани от представител на „Н.И.Б.“ ЕООД, с което от името на това дружество е направено изявление за съгласие да предостави описаните в тях движими вещи за временно ползване от „Т.Г.” ЕООД срещу получаване на наемна цена за това в посочения във фактурите размер. Тези счетоводни документи не са подписани от представител на „Т.Г.” ЕООД, но доколкото са представени от това дружество в настоящото производство, съдът приема, че те са му предадени от издателя, който е доставчик на описаните в тях услуги, и са в негово държане, което означава, че той е изразил съгласие за поемане на описаните в тях задължения за заплащане на наемна цена за ползване на игралните автомати, въпреки липсата на подпис от негово име.

От съдържанието на посочените пет броя фактури се установява, че по силата на 2 сключения договор за наем за молителя „Т.Г.” ЕООД е поел задължение да заплати на „Н.И.Б.“ ЕООД наемна цена в общ размер от 33 796, 75 лв. за ползване на игрални автомати за месеците септември, октомври и ноември 2020 г., месец март 2021 г. и месец юни 2021 г.

Възникването на това парично задължение в тежест на молителя се и признава от това дружество извънсъдебно. Това е видно от заключението на изготвената в производството съдебно-икономическа експертиза, в която вещото лице след извършена проверка е направило извод, че описаните задължения са осчетоводени в счетоводството на молителя /в тази насока са и уточненията на вещото лице, направени в разпита му пред съда, проведен в съдебно заседание от 01.12.2021 г./. Отразяването на паричните задължения към „Н.И.Б.“ ЕООД в счетоводството на длъжника по тях, е такова действие, което е конклудентно по своя характер и с което последният е признал, че по силата на сключен договор за наем за него са възникнали задължения за заплащане на наемна цена в размера, до който те са осчетоводени, който почти напълно съвпада с този, установен от представените фактури – от 30 041, 58 лв.

Задълженията за заплащане на наемната цена за предоставените за ползване игрални автомати са срочни, тъй като страните са уговорили изрично момента, в който същите следва да бъдат изпълнени. Съгласие за това е постигнато във всяка една фактура, в която е посочен падеж на задължението, за което тя е издадена. От съдържанието на фактурите е видно, че падежите на задълженията за наемна цена настъпват на следните дати: на 24.09.2020 г., на 21.10.2020 г., на 20.11.2020 г., на 23.03.2021 г. и на 22.06.2021 г. Към датата на сезиране на съда с молбата по чл. 625 ТЗ са настъпили всички падежи, на които страните са уговорили, че трябва да бъда изпълнени описаните задължения, което означава, че те са изискуеми. Изискуемостта е настъпила от датата, следваща падежа на всяко едно задължение за плащане на месечна наемна цена.

Двете страни по договора за наем са търговци, като при прилагане на презумпцията, уредена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, трябва да се приеме, че този договор е свързан с упражняваното от тях занятие. По делото не се твърди и не се представят доказателства, че договора е подписан във връзка с дейност, която е извън упражняваното от съдоговорителите занятие, поради което и установената законова презумпция не е оборена. Следователно сключената наемна сделка следва да се определи като търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Това означава, че задълженията, възникнали в тежест на молителя въз основа на този договор за заплащане на месечна наемна цена са от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.

След като в производството се доказа, че в тежест на „Т.Г.” ЕООД са възникнали парични задължения по търговска сделка, които са изискуеми, то се налага извода, че е налице първата от посочените предпоставки, при която е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.

На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят притежава активи, с които да заплати както задълженията си по търговската сделка за наем, сключен с „Н.И.Б.“ ЕООД, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството 3 доказателства, установяващи финансово-икономическото му състояние, които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, което съдържа пълен анализ на проверената счетоводна документация.

Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.

От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2015 г. балансовата стойност на всички притежавани от „Т.Г.” ЕООД краткотрайни активи е 602 000 лв., към 31.12.2016 г. е 879 000 лв., към 31.12.2017 г. е 1 178 000 лв., към 31.12.2018 г. е 576 000 лв., към 31.12.2019 г. е 499 000 лв. и към 31.12.2020 г. е 287 000 лв. Към тези дати съгласно записванията в счетоводството на молителя той е имал краткосрочни задължения, които са в размер на 1 336 000 лв. към 31.12.2015 г., в размер на 2 060 000 лв. към 31.12.2016 г., в размер на 1 699 000 лв. към 31.12.2017 г., в размер на 2 099 000 лв. към 31.12.2018 г., в размер на 1 789 000 лв. към 31.12.2019 г. и в размер на 1 481 000 лв. към 31.12.2020 г.

По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г. молителят е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да се установява, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми. В производството не са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест на „Т.Г.” ЕООД са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени като такива. Ето защо и при изследване на финансовото състояние на молителя трябва да се вземе предвид балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава, както и на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения съгласно записванията във финансовите му отчети, без да се извършва корекция на тези стойности.

При съпоставяне на балансовите стойности на краткосрочните задължения на „Т.Г.” ЕООД към края на финансовите 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. със стойностите на краткотрайните му активи към същите тези моменти е видно, че първите са в по-голям размер от вторите. Това означава, че към всяка една от тези дати молителят не е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която за всеки от посочените отчетни периоди е много под референтната такава от 1. Следователно към края на 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. търговецът „Т.Г.” ЕООД е бил във влошено финансово - икономическо състояние, което през последния отчетен период се е задълбочило много спрямо предходните /към 31.12.2020 г. молителят вече е можел да заплаща с притежаваните от него краткотрайни активи само 19 % от възникналите в негова тежест краткосрочни задължения/.

4

От заключението на извършената в производството СИЕ се установява, че към края на следващия отчетен период, приключващ на 05.07.2021 г. финансово-икономическото състояние на „Т.Г.” ЕООД се е влошило още повече спрямо предходния отчетен период.