Решение № 66 от 04.02.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Кърджали, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140101021 по описа за 2025 година

Ищецът Т. Т. М., ЕГН **********1, с постоянен адрес ********** чрез Л. К. Б.- САК е предявил иск срещу „Лендиво“ ООД, ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от С.Н.Т. и С.Н.С. за прогласяване на недействителността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения на *** между страните Договор за потребителски кредит ***

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът релевира твърдения, че на *** е сключила Договор за потребителски кредит *** по силата на който „Лендиво“ ООД, ЕИК 203811241 й е предоставил в заем сумата от 800 лв. при фиксиран ГЛП от 36 % и ГПР от 42,58 %. Съгласно погасителния план е следвало да внесе 1 вноска в размер на 1104 лева, която сума включвала главница, лихва в размер на 24 лева и неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 27 от договора на стойност от 280 лева. Излагат се твърдения, че договорът е нищожен като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 27 от договора на стойност от 280 лева. Ищецът сочи, че неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън обезщетителната, обезпечителната и санкционната й функция. Моли за прогласяване на нищожността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения между страните на *** Договор за потребителски кредит *** Представени са писмени доказателства и е направено доказателствено искане за допускане на ССчЕ.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК 203811241, с който оспорва исковете по основание и размер. Ответникът сочи, че валидността на договора 1 за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма, а отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Сочи, че договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР, като едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ. Описва подробно начинът за сключване на процесния договор включващ изпращане на посочената от кредитополучателя електронна поща на Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от потребителя паричен заем, като в системата на кредитодателя е бил наличен за изтегляне проект на договора за кредит. След получаването и одобрението на искането за кредит, кредитодателят изпраща на посочения от кредитополучателя електронен адрес Договора за паричен заем, заедно с погасителен план към него и Общите условия, приети от кредитополучателя, който ако е съгласен го подписва. Заявява, че по отношение на формирането на ГПР са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания и не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава към датата на всеки един от тях, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а от своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора, като изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Твърди, че уговорената неустойка е действителна, тъй като е санкция срещу неизпълнение на уговореното задължение за представяне на обезпечение, и е само за дните, за които не е представено обезпечението, като условията за представяне на обезпеченията са напълно изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка страната и не би следвало да представляват трудност за кредитополучателя. Представя писмени доказателства и претендира разноски.Оспорва искането за допускане на ССчЕ.

В срока за отговор на исковата молба ответното дружество предявява насрещен осъдителен иск срещу Т. Т. М., ЕГН **********1, с постоянен адрес ********** за сума в размер на 4479,98 лева представляваща стойността на невърнатата главница в размер на 800 лева, а при условията на евентуалност, в случай, че договорът се признае за недействителен, сумата в размер на 800 лева представляваща чистата стойност на кредита. Сочи, че до настоящият момент ищецът по първоначалния иск не е превила никакви плащания по кредита. Насрещната искова молба е оставена без движение, тъй като не е заплатена държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на РС-Кърджали, за което са дадени указание на ищеца по насрещната искова молба с разпореждане ***. С влязло в сила определение *** е върната насрещната искова молба и производството по нея е прекратено.

В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. Постъпила е 2 молба от процесуалния представител на ищеца, с която моли да се даде ход на делото, заявява, че поддържа исковата молба и направените доказателствени искания в нея, няма възражение по проекта за доклад, няма да сочи други доказателства, взима становище по отговора на ответника, претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът „ЛЕНДИВО“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е молба от процесуалния представител на ответника, с която моли да се даде ход на делото, заявява, че поддържа отговора на исковата молба, както и представените с него доказателства, моли да се отхвърли иска като неоснователен, развива съображения по исканите от ищеца разноски.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С Определение *** в което е обиктиварн проект за доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства: че е сключен между страните на *** Договор за потребителски кредит ***за сума в размер на 800 лева, която е получена от ищеца, при фиксиран ГЛП от 36 % с уговорен по договора ГПР в размер на 42,58%, в който не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 280 лева. Съгласно погасителният план ищецът е следвало да внесе 1 вноска в размер на 1104 лева, която сума включвала главница, лихва в размер на 24 лева и неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 27 от договора на стойност от 280 лева.

Съдът намира, че предявеният иск за прогласяване на нищожност на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК на сключения между сключения на *** между страните Договор за потребителски кредит ***поради не включване в ГПР на дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 27 от договора на стойност от 280 лева е основателен по следните съображения:

В чл. 27 от сключения на *** между страните Договор за потребителски кредит ***е посочено, че ако потребителят непредстави едно от договореното в чл. 17 обезпечения в тридневен срок от сключване на договора, както и условията на които обезпеченнията следва да отговарят, кредитополучателят дължи неустойка, която в случая е в размер на 280 лева.

Фактът, че в уговорения по договора ГПР в размер на 42,58% не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 280 лева е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване. Посочената неустойка при непредоставяне на обезпечени за кредит следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в 3 резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно разпоредбата на чл.

19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно, ако в ГПР се включи размерът на неустойка при непредоставяне на обезпечение, размерът му би надхвърлил значително посочения размер на ГПР и максимално допустим съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, който факт е приет за безспорен, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е включил посочената неустойка при непредоставяне на обезпечение, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.

В случая годишният процент на разходите, записан в процесния договор за кредит, не е действителният, тъй като при добавянето на стойността на дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 27 от договора на стойност от 280 лева, би се променил годишния процент на разходите, а това означава съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК целият договор е недействителен.

Отделно от това, настоящият състав намира, че неустойка по чл. 27 във вр. с чл.17 от договора в размер на 280 лева е неравноправна, защото това изискване води до извода, че не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка. Това е още едно основание, че посочената неустойка представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Невключването цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителност на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на целия договор. За пълно следва да бъде посочено, че на кредитополучателя се вменява задължение да осигури едно от посочените в чл. 17 обезпечения след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства.