Решение № 984 от 20.12.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 984 гр. Благоевград, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20231210102117 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от А. А. Изпълнителен директор и И. Е. - Председател на УС, чрез процесуален представител Р. П., с адрес: гр. С. против В. Н. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С..

С исковата молба се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника В. Н. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С., че дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от А. А. - Изпълнителен директор и И. Е. Председател на УС, чрез процесуален представител Р. П., с адрес: гр. С., следните суми:

869,05 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 19.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 115,37 лв. за периода 15.09.2020 г. до 31.10.2022 г., както и 31,86 лв. - главница за услугата „дялово разпределение“ за периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 19.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в размер на 7,37 лв. за периода 31.12.2019 г. до 13.12.2022 г.

Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се в исковата молба, че на 19.12.2022 г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 282452 срещу В.

Н. Е., въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 68868/2022г., 128 състав, Софийски районен съд, което след това е било изпратено по подсъдност на Районен съд Благоевград и е било образувано ч.гр.д. № 375/2023 г, Районен съд - Благоевград. Твърди се, че по същото е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В. Н. Е. за сума в общ размер от 869,05 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 19.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 115,37 лв.

1 за периода 15.09.2020 г. до 31.10.2022 г., както и 31,86 лв. - главница за услугата „дялово разпределение“ за периода м. 11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 19.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в размер на 7,37 лв. за периода 31.12.2019 г. до 13.12.2022 г„ като претендираме и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че в срок В. Н. Е. е подал възражение срещу издадената срещу тях Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 322, като със съобщение, получено от дружеството на 27.09.2023 г., съдията докладчик по ч.гр.д. № 375/21023 година, на Районен съд - Благоевград е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

С оглед изложеното се твърди, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен иск за установяване на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу В. Н. Е..

Твърди се, че с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 141, том III, нотариално дело 71 от 2022 г. В. Н. Е. продал след процесният период топлоснабденият имот негова собственост, находящ се в гр. С., като ответникът придобил имота по силата на наследственото правоприемство, като наследник на Н. В.ов Е.. Сочи се, че в представеният нотариален акт, с който ответника се разпорежда с имота, нотариуса е описал документите въз основа на които изповядва сделката, следователно одобрява акта за разпореждане с имота. Твърди се, че Н. В.ов Е. приживе е бил собственик на процесният имот - Договор за замяна на недвижим имот, Молба за жилищно кредитиране.

Твърди се, че сградата, в която се намира процесния недвижим имот е топлоснабдена, като съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ се предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 за топлоснабдяването. С оглед изложеното се сочи, че по силата на нормативните актове, ответниците са клиенти на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Посочва се, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила действащите за процесния период ОУ.

За процесния период се сочи, че действие имат Общите условия от 2016 г., публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г, като съгласно тях клиентът на топлинна енергия изпада в забава в 45-дневен срок от издаването на фактурите: Чл. 33. (1) Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. (2) Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на 2 периода, за който се отнасят.

Твърди се, че ответникът за абонатен № 183172, е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.

Сочи се, че законът предвижда три начина за изчисляване на годишното потребление:

Реален отчет, като монтираните уреди и водомери се отчитат всеки месец; 11 равни вноски и една изравнителна; 11 прогнозни сметки и една изравнителна.

Излага се, че за процесния период начисляването на топлинната енергия е по прогнозни суми, тоест на база потреблението през предходния отоплителен сезон. Твърди се, че за процесния период и за процесния имот са издадени 3 бр. общи фактури и 7бр. изравнителни фактури, като изравнителните фактури се издават на абонатен номер, ако някой от етажните собственици не е успял да осигури достъп в рамките на двете дати посочени от фирмата за дялово разпределение, но на по - късен етап, преди изтичане на срока за оспорване на общата фактура, бъде отчетен и се установи разминаване в начисленото от фирмата за дялово разпределение и реалното потребление на абоната.

Излага се, че общите фактури издадени за процесния период са следните:

-Фактура № 1005501553, издадена на 30.07.2020 г. за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. на стойност 0,00 лв. – главницата е заплатена преди претендиране на вземанията по съдебен ред. Същата не е заплатена в предвидения с Общите условия срок от 45 дни след издаването й и върху сумата за главница е начислена мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер на 7,69 лв.

-Фактура № 1014047977, издадена на 30.07.2021 г. за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. на стойност 608,80 лв. Същата не е заплатена в предвидения с Общите условия срок от 45 дни след издаването й и върху сумата за главница е начислена мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 13.12.2022 г. в размер на 77,76 лв.

Твърди се, че изравнителните фактури издадени за процесния период са следните:

-Фактура № 1800926626, издадена на 30.09.2021 г. за периода от м.07.2020 г. до м.04.2021 г. на стойност 222,32 лв. Същата не е заплатена в предвидения с Общите условия срок от 45 дни след издаването й и върху сумата за главница е начислена мораторна лихва за периода от 15.11.2021 г. до 13.12.2022 г. в размер на 25,53 лв.

-Фактура № **********, издадена на 30.09.2021 г. за периода от м.05.2020 г. до м.06.2020 г. на стойност 37,93 лв. Същата не е заплатена в предвидения с Общите условия срок от 45 дни след издаването й и върху сумата за главница е начислена мораторна лихва за периода от 15.11.2021 г. до 13.12.2022 г. в размер на 4,39 лв.

Твърди се, че отоплението, битовото горещо водоснабдяване, сградната инсталация и т.н. нямат самостоятелен характер и не представляват самостоятелни вземания, подобна разбивка по никакъв начин не е необходима за да очертае спорното право, тъй като се касае за единна цена за продадена топлинна енергия макар и формирана от няколко компонента.

След като цената е еднаква се сочи, че е от значение единствено количеството на отчетените компоненти, като се цитира съдебна практика в тази насока /Решение № 2379 от 08.04.2014 г. по в.гр.д. № 632/2014 г. на СГС/.

Сочи се, че на основание чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответниците, е твърди, че са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „Иста България”ЕООД, която продава на “Техем сървисис" ЕООД своите дружествени дялове, за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

3

Посочва се, че съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Сочи се, че за имота на ответникът са издадени изравнителни сметки, от които става ясно, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди се посочва, че в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период, а в случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, се твърди, че от тях служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

Сочи се, че основанието по отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение се съдържа във валидните за периода Общи условия, където в чл. 22, ал. 2, е инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на топлинна енергия, а именно „Топлофикация София” ЕАД, стойността на услугата. Посочва се, че клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях Търговец, а цената на извършената услуга дялово разпределение се формира съгласно чл. 36 от Общите условия.