Решение № 1674 от 23.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1674 гр. Пловдив, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20225300503133 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника В. Д. М./Н./, ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул.***, ет.5, чрез адвокат С. М., против Постановление за разноски, инкорпорирано в удостоверение с изх.№ 28843 от 17.11.2022 г. ведно със сметка № 0000126501 от 09.11.2022 г. по изп.дело № 572 от 2022 г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова рег.№ 819 с район на действие районът на ОС Пловдив, в частта, с която са начислени такси по т.26 от ТТЗЧСИ за изпълнение на задълженията на ТД на НАП, такси в размер на 72 лева с ДДС за налагане на запори и такса в размер на 24 лева с ДДС за връчване на покана за доброволно изпълнение /ПДИ/.

В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на обжалваните действия на ЧСИ. Поддържа се, че удържаните за сметка на длъжника такси не са били необходими за изпълнение на вземането на взискателя и се твърди, че длъжникът не отговоря за тях.

Посочва се, че била удържана такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за принудителното изпълнение на несъществуващо вземане на ТД на НАП. Възразява се, че е налице свръхобезпеченост и явна несъразмерност с размера на задължението по изп.дело. Поддържа се, че в производството по принудително изпълнение са удостоверени неверни обстоятелства от страна на призовкаря, че изходираната на 01.11.2022 г. покана за доброволно изпълнение е връчена при отказ. Намира се, че въпреки наличните данни по изп.дело за изпълнение на задълженията към Община Пловдив и ТД на НАП, на 09.11.2022 г. съдебният изпълнител е превел към ТД на НАП сумата от 1881,78 лева, в резултат на което били начислени такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. Излага се съображението, че длъжникът е изпълнил задълженията си в срока за доброволно изпълнение дори и да се приеме, че поканата за доброволно изпълнение е връчена при отказа, който като факт се оспорва. От това се заключава, че длъжникът не дължи таксите за наложените запори на банковите сметки и на трудовото възнаграждение, тъй като тези такси и разноски не са били необходими и не били довели до изпълнение на задълженията. Искането към съда е да отмени постановлението за разноски в частта му относно начислените такси по т.26 от ТТЗЧСИ за изпълнение на задълженията на ТД на 1

НАП, таксите в размер на 72 лева с ДДС за налагане на запори и таксата в размер на 24 лева с ДДС за връчване на ПДИ. Претендира сторените разноски. Прави доказателствено искане за допускането на свидетел -призовкаря на ЧСИ Мурджанова предвид оспорване наличието на отказ от страна на жалбоподателката за получаване на ПДИ. Прилага: пълномощно и договор за правна помощ и съдействие; Удостоверение с изх.№ 28843 от 17.11.2022 г., Сметка № 0*** от 09.11.2022 г. и данъчна фактура, издадени по изп.д.№ 572/2022 г. на ЧСИ Мурджанова; Справка от имотен регистър; Справка от регистъра на Българската адвокатура и регистър Булстат; Справка от ТД на НАП.

Ответната страна по жалбата – взискателят Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“ не взема становище.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното дело, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 572 от 2022 г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова рег.№ 819 с район на действие районът на ОС Пловдив е образувано въз основа на Акт за възлагане събирането на публични общински вземания № 1576/18.10.2022 г.срещу задълженото лице В. Д. М., ЕГН: **********, както следва: вземане за данък върху недвижимите имоти в размер на 985, 45 лева, лихва към 18.10.2022 г. в размер на 372, 57 лева и законна лихва върху посоченото вземане до пълното му погасяване; вземане за такса за битови отпадъци в размер на 922, 63 лева, лихва към 18.11.2022 г. в размер на 337, 07 лева и законна лихва върху посоченото вземане до пълното му погасяване.

На 01.11.2022 г. е изходирана покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжника, на която връчителят е отбелязал, че адресът е посетен на 01.11.2022 г. в 10.00 ч., на 02.11.2022 г. в 15.00 ч. и на 04.11.2022 г. в 15 ч. и е налице отказ за получаване на ПДИ.

По делото са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“АД, „Юробанк България“ АД и в „Изипей“АД, както върху трудовото възнаграждение на М., получавано от „Ди ес бус“ЕООД със запорни съобщения от 01.11.2022 г.

Постъпило е Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от 03.11.2022 г.издадено от ТД на НАП - Пловдив, в което са удостоверени задължения на М. от 6 259, 23 лева. С разпореждане от 04.11.2022 г. съдебният изпълнител е присъединил държавата за събиране на вземането от 6 259, 23 лева на осн.чл.458 ГПК.Съобщение до длъжника за последното е било изпратено на 04.11.2022 г., което се е върнало с отбелязването за отказ на длъжника да получи същото.

На 09.11.2022 г. по изп.дело е постъпило писмо от взискателя, с което е уведомил ЧСИ за погасяване на вземането от длъжника с платежни документи от 03.11.2022 г. и 04.11.2022 г. с искане за прекратяване на делото и вдигане на наложените обезпечения.

С разпореждане от 09.11.2022 г. съдебният изпълнител е констатирал, че въз основа на наложените запори е постъпила сумата в общ размер на 2594, 65 лева, както и че вземането на Община Пловдив от 2 526, 00 лева е заплатено директно на взискателя. Съдебният изпълнител е разпоредил с постъпилата сума от 2594, 65 лева да се погасят следните вземания: 184, 20 лева с ДДС - дължими обикновени такси и разноски по ТТРЗЧСИ, сред които и за налагането на запори по т.9 от Тарифата в размер на 72 лв. с ДДС и по т.5 от 24 лв. с ДДС за ПДИ; пропорционална такса по т.26 б ТТРЗЧСИ върху вземането на общината за данъчни задължения - 276 лева с ДДС, както и от остатъка от сумата да се удържи пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ и разноски по т.31, б.б /за банкови такси и комисионни/ от ТТРЗЧСИ и разликата от 1881,78 лева да се преведе за частично погасяване на публичните задължения на НАП.

От приложено преводно нареждане от 09.11.2022 г. се удостоверява превеждане на сумата от 1 881, 78 лева по сметка на ТД на НАП - Пловдив.

По делото са издадени фактура № 0000091385/09.11.2022 г. и сметка № 0000126501 от 09.11.2022 г., в които са включени спорните такси по т.5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване на ПДИ от 24 лева с ДДС, по т. 9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запори от 72 с ДДС и пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане в полза на НАП от 226, 50 с ДДС / 188, 75 лева без ДДС/.

Въз основа на искане от съдебния изпълнител на 11.11.2022 г., по делото е постъпило 2

Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от 14.11.2022 г.издадено от ТД на НАП - Пловдив, в което е удостоверено липсата на задължения на М. според актуалните данни в НАП към 14.11.2022 г.

На 16.11.2022 г. е постъпила молба от длъжника М. с искане за прекратяване на производството на осн.чл.433, ал.1, т.2 ГПК, за вдигане на наложените запори и за превод на постъпилите суми от запорите. Към молбата е представена електронна справка от НАП за липса на задължения към 08.11.2022 г.

С Постановление от 16.11.2022 г. съдебният изпълнител е прекратил производството на осн.чл.433, ал.1, т.2 ГПК.

С удостоверение с изх.№ 28843 от 17.11.2022 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника за постъпили суми от наложените запори, както и че на 09.11.2022 г. по сметка на НАП ТД Пловдив е преведена сумата от 1 881, 75 лева. На длъжника е указано, че в случай на междувременно погасяване на публичните задължения директно към НАП и има надвнесена сума, следва да поиска от НАП ТД Пловдив връщане на сумата. Удостоверени са удържаните такси и разноски по изп.дело. Това удостоверение с изх.№ 28843 от 17.11.2022 г. е връчено на М. на 21.11.2022 г.

С Постановление от 24.11.2022 г. съдебният изпълнител е допуснал поправка на постановление от 16.11.2022 г. като в диспозитива на последното да се чете, че приключва изп.производство. Постановлението от 24.11.2022 г. е връчено на Михалева на 28.11.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, изхожда от легитимирана страна - длъжник по изпълнението и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, подадена е на 28.11.2022 г. в законоустановения двуседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК от връчване на удостоверение с изх.№ 28843 от 17.11.2022 г., в което са инкорпорирани оспорените такси. Ето защо, жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Направеното доказателствено искане за допускане до разпит на призовкаря на ЧСИ Мурджанова, следва да се оставят без уважение, тъй като не е необходимо за разрешаването на правния спор по делото, който е изяснен от фактическа страна от материалите по представеното копие от изп.дело.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

По правило отговорността за разноски се понася от страната,която с поведението си е станала причина за завеждане на делото.В този контекст и съобразно разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК длъжникът в изпълнителното производство носи отговорност за разноските по изпълнението и тогава, когато е платил доброволно след започване на изпълнителното производство. В случая длъжникът не е платил изискуемите публични общински вземания и с поведението си е провокирал образуването на изпълнителното производство.

Следователно последното е наложило извършването на разноски по изпълнението, включително за изготвянето и връчване на ПДИ и налагането на обезпечителни мерки.

Поради това, по общите правила за разпределение на отговорността за разноски, длъжникът е длъжен да понесе сторените разноски въпреки доброволното издължаване след образуване на изп.дело. С оглед на изложеното е ирелевантно обстоятелството дали длъжникът е платил преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, респективно и в срока за доброволно изпълнение, след като плащането е извършено след образуване на изпълнителното производство. В предвид изложеното оспорването на верността на отразяването в ПДИ за отказа на длъжника да получи същата е неотносимо към отговорността му за оспорените разноски в изпълнението. Неоснователни са доводите,че разноските от 24 лева за изготвяне и връчване на ПДИ и 72 лева за наложените запори върху вземанията на длъжника от Първа инвестиционна банка“АД, „Юробанк България“ АД и в „Изипей“АД, както върху трудовото възнаграждение, не са били необходими. Както се посочи, след като длъжникът своевременно не е платил дължимите си публични задължения и това е довело сезирането на ЧСИ за принудителното им събиране, последното е наложило и направата на сторените разноски по изпълнението. По аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1, предл. 2 от ГПК, при заплащане на дълга след започване на изпълнителното производство, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, независимо дали изпълнението е извършено по сметка на съдебния изпълнител или пряко на взискателя.

Неоснователен е и доводът за свръхобезпеченост и несъразмерност на наложените запори, 3 тъй като същите са наложени преди плащането на дълга с цел обезпечаване на принудителното изпълнение, предвид и размера на задълженията към взискателя и удостоверения в издаденото удостоверение от ТД на НАП - Пловдив от 03.11.2022 г.

Същевременно запорите са наложени в съответствие с разпоредбата на чл.442 от ГПК, според която длъжникът по парично задължение отговаря с цялото си секвестируемо имущество и за удовлетворяване на дълга по делото е допустимо прилагането на няколко изпълнителни способа, както и преминаването от един способ към друг. Ето защо неоснователни се оспорва отговорността на длъжника за таксите по т.5 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС за изготвяне и връчване на ПДИ и по т.9 от ТТРЗЧСИ в размер на 72 лева за налагането на запори.