Решение № 130 от 16.07.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Монтана, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно наказателно дело № 20251630200143 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Г. И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 12-2400224 от 28.01.2025г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Монтана, с което на основание чл. 416, ал.

5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв., за нарушение чл. 83, т. 1 от Наредба № 13 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътният транспорт, във връзка с чл. 74 от Наредба № 13 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътният транспорт.

С жалбата се изразява становище за неправилност на обжалваното наказателното постановление. Изтъква, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Изтъква, че АНО не е изследвал случая в степен, в която да изясни фактическата обстановка. Излага подробни доводи. Моли съда да отмени НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно уведомен, се явява лично. Поддържа жалбата и излага доводи по същество. Моли съда да отмени процесното наказателно постановление.

1

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт С.К., моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Подробни доводи излага в писмена защита. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.12.2024г. е извършван текущ ремонт – смяна на траверси на километър 52+740 в междугарието Криводол – Бойчиновци от работници на Железопътна секция Враца – св. И.К.И., св. В.Д.П., жалб. И. И. и други работници. И. Г. И. бил назначен на длъжност „Техник, ръководител група по поддържане на железният път" и в това качество ръководел работата извършвана на 16.12.2024 г. в междугарието Криводол – Бойчиновци. И. И. като бригадир на работната група направил инструктаж на работниците – св.

И.И., св. В.П. и другите работници, в който обяснил кой къде ще работи, какво точно ще прави, инструкции за безопасност по време на работа.

След като пристигнали на обозначеното за ремонт място и след преминаването на два влака, ръководителят на групата И. И. се обадил до гарата на гр. Криводол, за да попита ще има ли движение по релсовия път, и в отговор го уверили, че няма да има повече преминавания на жп релсови средства по ремонтирания участък. При тези обстоятелства двамата работниците - св. И.И., св. В.П. и бригадирът И. И., монтирали на релсите машина за затягане на траверситеи започнали работа. Бригадирът И. И. наредил на останалите работници да се отдалечат от релсите и да почистват мястото встрани от тях. Малко след това работниците дочули в далечината приближаващо се релсово превозно средство – влакач, ръководителят И. И. веднага наредил всички да се махнат и да бягат далеч повече от 2 метра от релсите, включително работниците поправящи траверсите на релсите – св.

И.И., св. В.П. и самият ръководител И.. Двамата работници (св. И. и св. П.) се опитали да демонтират машината от релсите, но част от нея останала върху тях и била прегазена от преминаващия влекач.

В следствие на настъпилия инцидент, на 16.12.2024 г. пристигнали инспектори при Дирекция „ИТ" – Монтана - св. М. Т. и св. М. П. за извършване проверка на място за спазване на трудовото законодателство.

След изясняване на обстоятелствата по случая, св. М. Т. съставила АУАН № 2

12-2400224 от 23.12.2024г. срещу И. И., за извършено от него нарушение на чл.83, т.1 от Наредба № 13 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, вр чл. 74 от Наредба №13 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, в присъствието на св. М. П. и св. П. А., и го предявила на жалбоподателя И. И.. Последният депозирал обяснения, в които вписал, че не е съгласен с констатациите в АУАН, тъй като не съответстват на действително случилото се. Срещу така съставения АУАН жалбоподателят И. И. подал възражение на основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Възраженията от жалбоподателя И. И. не били уважени и въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 12-2400224/28.01.2025 г. от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" – Монтана, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ, на И. И., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв., за нарушение чл. 83, т. 1 от Наредба № 13 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътният транспорт, във връзка с чл. 74 от Наредба № 13 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътният транспорт.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали: показанията на св. М. Т. – актосъставител, св. М. П., св. П. А., св. И. И. и св.

В.П., както и от приобщените писмени доказателства по делото: Жалба вх. № 25016795/10.02.2025г. на И. Г. И. – 1 бр.; Наказателно постановление № 122400224/28.01.2025г. – 1 бр.; АУАН № 12- 2400224/23.12.2024г. – 1бр.;

Възражение по АУАН № 12-2400224/23.12.2024г. – 1 бр.; Обяснение от И. Г. И.

– 1бр.; Заявление от И., Г. И. – 1 бр.; Допълнение към длъжностна характеристика на И. Г. И. – 1 бр.; Длъжностна характеристика за длъжността техник, ръководител група по поддържане на железопътния път – 1 бр.; Молба от И. Г. И. – 2 бр.; Допълнително споразумение към трудов договор № 2069/01.04.2020г. № 24001448/22.07.2024г. – 1 бр.; Длъжностна характеристика за длъжността техник, ръководител група по поддържане на железопътния път – 1 бр.; Допълнително споразумение към трудов договор № 2069/01.04.2020г. № 21000933/26.01.2021г. – 1 бр.; Допълнително споразумение към трудов договор

№

2069/01.04.2020г.

№

20000031/69/27.03.2020г. – 1 бр.; Сведение от И. Г. И. – 1 бр.; Известие за доставяне на наказателно постановление – 1бр.; Пощенски плик – 1 бр. , както и писмо вх.№3042/11.03.2025 г. на РП Монтана; писмо на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Монтана вх.№ 3417/18.03.2025 г. с приложен Протокол за извършена проверка № ПР2449846 от 23.12.2024 г. и 3 пълномощно; отговор от вх.№5626/05.05.2525г. по описа на Регистратура на РС – Монтана, както и допълнително представените писмо от гара Криводол, вх.№5626/05.05.2025г. по описа на регистратурата на РС – Монтана; разпечатка към фактура от мобилен оператор - подробна справка за телефонен номер ХХХХХХХ в 4 бр. листа и Заповед №3-181/29.01.2024 г. на генералния директор на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, приобщени по надлежния ред, визиран в чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели св. М.

Т. – актосъставител, св. М. П., св. П. А., относно обстоятелствата и законосъобразността на извършената проверка.

Съдът в цялост дава вяра на показанията на св. И. И. и св. В.П., тъй като и двамата са присъствали лично и са очевидци на случилото се на релсите на 16.12.2024г. Двамата свидетели са работили на релсите, заедно с жалбоподателя И. И., като работата е започната, защото последният като бригадир на групата се е обадил да провери дали ще преминават релсови ППС през ремонтирания участък, тъй като му е била подадена информация, че такива няма да преминават тримата заедно са започнали работа с машина именно върху релсите. На следващо място двамата свидетели И. и П. лично са възприели нарежданията на ръководителя – жалб. И. И., към останалите работници да се отдръпнат от релсите на повече от 2 метра и да почистват пространството, докато тримата работят върху релсите. На следващо място свидетелите са чули и възприели лично как веднага след като се е чул идващият влекач, още преди да го видят жалбоподателят И. И. като ръководител е наредил на всички работници и на работещите на релсите – св.

И. и св. П., да бягат на далеч, на повече от 2 метра от релсите. При тези съображения, съдът кредитира показанията на двамата свидетели.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

При разглеждането на делото по същество, съдът следва да осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира следното:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП, видно от съдържанието им, са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на 4 жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нищожност на съставения АУАН или издаденото НП.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 74 от Наредба № 13 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътният транспорт.

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал. 1, т. 1 от Наредба № 13: “Преди преминаването на возило ръководителят на работата своевременно подава команда за освобождаване на железния път, проверява прибирането на инструментите и материалите от пътя на габаритно разстояние и следи за отстраняването на всички работници. В случай че по пътя приближава возило или специализирани машини за ремонт и поддържане на железния път на разстояние не по-близо от 500 m до група, по сигнал от сигналистите или ръководителя на работата работниците се прибират в укритията или настрана от пътя на разстояние от крайната релса не по-малко от минимум 2 m при приближаване на влак или друго жп возило със скорост до 100 km/h;“

От събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин се установи, че жалбоподателят И. И., назначен на длъжност „Техник, ръководител група по поддържане на железният път" и в качеството си на ръководител на работата извършвана на 16.12.2024 г. в междугарието Криводол – Бойчиновци, не е извършил вмененото му с обжалваното наказателното постановление нарушение. В хода на съдебното следствие бяха събрани доказателства, видно от които, жалбоподателят като ръководител на работата в процесния ден, своевременно е подал команда и е сигнализирал да бъде освободен железопътния път от всички работници на него, включително да прибирането и отстраняването на материалите пътя. Сигналът на ръководителят е подаден и в именно в момента, в който последният е възприел приближаващото се релсово превозно средство, като е наредил на всички работници да се отстранят на разстояние от крайната релса на не по – малко от минимум 2 метра при приближаване на жп возилото. Тези обстоятелства са доказани с категоричност в хода на наказателно производство, със събраните преки доказателствени средства, а именно показанията на двамата работници на мястото - свидетели очевидци – св.И.И. и св. В.П.. Двамата свидетели са 5 очевидци на процесния случай, като именно те са работили заедно с жалбоподателя И. И. на релсите, когато последният е чул приближаващото жп возило. Свидетелите са възприели лично командите на ръководителя на групата, в лицето на жалбоподателя, който веднага след като установява приближаващото превозно средство нарежда на всички работници (включително на св. И. и св. П.) да се дръпнат от релсите на минимум 2 метра.

При тези обстоятелства съдът намира, вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 83, ал. 1, т. 1 от Наредба № 13 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътният транспорт, не е извършено, тъй като действията на последния се изразяват именно в изпълнение на задължението, което му предписва разпоредбата.