Определение № 2389 от 13.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2389 гр. Варна, 12.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20243100501078 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е

1/ по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт И.Т. срещу Решение № 416 от 14.02.2024г., постановено по гр.д.№ 8567 по описа на ВРС за 2023г., в частта, в която са отхвърлени предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК 175074752 срещу Д. Ж. К. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение № 2474/02.05.2023г., издадена по частно гражданско дело № 5337/2023 г., по описа на ВРС

1. за сумата от 1 765.55 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит Стандарт № **********, изменен с Анекс №1, №2 и №3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението

2. за сумата от 1 229.30 лева, представляваща договорена възнаградителна 1 лихва за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.

3. за сумата от 120.25 лева – законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 16.11.2022г.

4. за сумата от 45.17 лева – законна лихва за забава върху договорната лихва, начислена за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.

2/ Частна жалба с вх. № 32776 от 22.04.2024г. на „ ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК 175074752 срещу Определение №

4532/16.04.2024г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, на осн.чл. 248 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда, че Договор за потребителски кредит Стандарт № ********** е недействителен. Настоява се, че разходите на потребителя за допълнителните услуги Фаст и Флекси не представляват част от общите разходи по кредита по смисъла на №1, т.1 от ДР на ЗПК, съотв. не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Сочи се, че обстоятелството дали предвидените в договора допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" следва да бъдат включени в ГПР е въпрос относими към действителността на тази клауза, а не към договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Същата е в смисъл, че вземанията, които следва да се включат в ГПР, но не са включени и с тях ГПР е над 50 % са недействителни.

Съгласно чл. 19, ал. 6 от ЗПК, при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са били обявени за нищожни по чл. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания. Настоява се, че дори и да се приеме, че уговорката за предоставяне на допълнителен пакет услуги е нищожна, не може да се приеме, че поради това кредитното правоотношение между страните също се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита се, че с оглед дължимостта на договорната лихва, сумата, платена по нея не следва да се прихваща с дължимата сума от главницата, като от платената главница следва да се приспадне само платеното по допълнителните услуги.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на иска с присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

2

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

В частна жалба с вх. № 32776 от 22.04.2024г . „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК 175074752 сочи, че липсват доводи на първоинстанционния съд относно размера на разноските, не се обсъждат съответствието им с материалния интерес, броя не предявените искове и/или фактическата и правна сложност на спора. Счита се неправилен извода, че размера на разноските не е прекомерен, доколкото същият бил определен в съответствие с материалния интерес, броя на предявените искове и фактическата и правна сложност на спора.

Позовава се на касационна практика, обективирана в Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т . о. ТК, в съответствие, с която когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове . Счита се, че присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на ответника по заповедното производство е неоснователно и ощетяващо ищцовата страна.

Ответникът по частната жалба депозира отговор, в който счита обжалваното определение за правилно и постановено в съответствие с материално и процесуалните норми и съдебната практика. Настоява за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Страните не са направили искания по доказателствата.

По доказателствата : С определение № 12039 от 06.10.2023г. по гр.д. № 8567/2023г. на ВРС, съдът, на осн. чл. 146, ал.2 от ГПК, е указал на ищеца, че не сочи доказателства, необходими за установяване точния размер на претендираните суми. До приключване на първото (и единствено) съдебно заседание ищецът не е ангажирал такива. В изпълнение на задължението да се произнесе по исковата претенция, както относно неговата основателност, така и по отношение на размера, на осн.чл.162 от ГПК, настоящият състав следва да упражни правомощието си да вземе заключението на вещо лице, като назначи ССчЕ.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на 3 чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ

1./ Въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт И.Т. срещу Решение № 416 от 14.02.2024г., постановено по гр.д.№ 8567 по описа на ВРС за 2023г., в частта, в която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК 175074752 срещу Д. Ж. К. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение № 2474/02.05.2023г., издадена по частно гражданско дело № 5337/2023 г., по описа на ВРС

1. за сумата от 1 765.55 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит Стандарт № **********, изменен с Анекс №1, №2 и №3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението

2. за сумата от 1 229.30 лева, представляваща договорена възнаградителна лихва за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.

3. за сумата от 120.25 лева – законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.

4. за сумата от 45.17 лева – законна лихва за забава върху договорната лихва, начислена за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.

2/ Частна жалба с вх. № 32776 от 22.04.2024г. на „ ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК 175074752 срещу Определение № 4532/16.04.2024г. по гр.д. № 8567/2023г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, на осн.чл. 248 от ГПК.

4

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза като вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и направи съответната справка в счетоводството на ищеца да даде заключение, като посочи :

1. Кой е крайният срок за погасяване на задължението по кредита при отчитане на клаузите по договора и измененията с подписаните анекси.

2. Какви суми са заплатени за погасяване на задълженията, произтичащи от договора и как са разпределяни по пера от кредитора.

3. Да се посочи какъв би бил размера на погасената главница и договорна възнаградителна лихва, съответно на дължимата, но неплатена главница и договорна възнаградителна лихва, ако всички внесени суми от кредитополучателя се отнесат за погасяването само на главница и възнаградителна лихва (т.е. без погасяване на задължения по услуги Фаст и Флекси)

5. При условието по т.3 да се изчисли размера на законната лихва за забава върху главницата за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г. и на законна лихва за забава върху договорната лихва за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.

ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, платими от въззивника „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК 175074752 в едноседмичен срок от съобщаването на настоящото определение.

НАЗВАЧАВА ЗА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.Б. от гр.Варна, на която да се съобщи след представяне на доказателства за внесен депозит.

НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 1055/2019 год. на ВОС з а 03.07.2024г. о т 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

На въззивника да се връчи препис от отговорите на въззиваемия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5