Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 28.04.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 363/2025
Вид
Решение № 60
Подписан
28.04.2026
Състав
Павлина Георгиева Димитрова, Ангелина Йоргакиева Лазарова, Георги Николов Грънчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Варна, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.а

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Павлина Г. Д.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600363 по описа за 2025 година и за де се признесе взев предвид следното:

Предмет на въззивна проверка е присъда № 31 на Окръжен съд Варна, постановена на 05.05.2025г. по НОХД № 357/2025г. по описа на съда, с която подс. А. Т. А. е признат за виновен и осъден за деяние по чл. 116, ал.1, т.6 пр.3 и пр.4 и т.6а във вр. чл. 115 от НК, за това, че на 27.03.2024г в с. Горен Чифлик, Варн. област умишлено умъртвил А. Й.а А.а на 60 години, с която живеел на семейни начала, като деянието е извършено по особено мъчителен за убитата начин, с особена жестокост и при условията на домашно насилие. Наложено е наказание в размер на 17 /седемнадесет/ години лишаване от свобода при строг режим.

На основание чл.52 вр. чл. 45 от ЗЗД подс. А. е осъден да заплати обезщетения за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието на 1 гражданските ищци – С. Й. и И. Х. /синове на пострадалата/ в размер от по 70 0 0 0 /седемдесет хиляди/ лева за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2024г до окончателното изплащане на сумите. Като неоснователни са отхвърлени гражданските претенции на ищците до предявените размери от по 150 000.

В присъдата е зачетено времето, през което подсъдимият е бил задържан с МНО „Задържане под стража“, съдът се е произнесъл по ВД, дължимите държавни такси по уважените гр. искове, разноските в полза на Държавата и на гр. ищци и ч. обвинители, направени за адвокатски хонорари.

Недоволни от така постановения съдебен акт са останали гр. ищци и ч. обвинители и подсъдимият: в жалбата си ч. обвинители и гр. ищци чрез повереника си – адв. П. /АКШумен/ изразяват несъгласие с размера на присъденото им обезщетение за претърпените неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост, с молба за уважаване на исковете до предявените размери; в жалбата на служебния защитник – адв. Ф. /АК Варна/ се твърди неправилност и несправедливост на постановената присъда, като се прави искане за намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и на присъдените обезщетения в полза на гр. ищци;

Срещу жалбата на подс. А. е депозирано възражение от повереника на ч. обвинители и гр. ищци, в което се навеждат доводи за правилност на присъдата в наказателно-осъдителната й част, с допълнение по отношение дължимия справедлив размер на обезщетенията за претърпените неимуществени вреди.

Пред състава на въззивния съд представителят на Апелативната прокуратура - Варна оспорва жалбата на подсъдимото лице, развивайки мотивирани съображения за правилност на първоинст. съдебен акт, включително и след разширяване на доводите за неправилност на присъдата, поставени на вниманието на съда след встъпване в процеса на упълномощения защитник – адв. Бр. Б. /АК Варна/.

Повереникът на ч. обвинители и гр. ищци адв. П. оспорва оплакванията на подс. А. и защитата му по отношение фактическите и правни изводи на първостепенния съд, включително и досежно размера на наложеното наказание; поддържа доводите, изложени в жалбата с акцент на изключителната тежест на извършеното от подсъдимото лице, която води до 2 необходимост от увеличаване на исковете до предявените размери.

Защитата на подсъдимия - адв. Бр. Б. /АК Варна/, упълномощен от подс.

А. да го представлява пред въззивната инстанция, оспорва жалбата на ч. обвинение и гр. ищци и доразвива оплакванията в жалбата на подзащитния си.

Намира първоинст. присъда за неправилна, доколкото счита, че липсват мотив и доказателства за умишлено причиняване на смъртта на пострадалата; твърди, че в резултат на нанесени й умишлено леки телесни повреди /за да я накаже за изневярата/, се е стигнало до смъртоносната рана, приета от вещите лица като тежка телесна повреда, в резултат на която е настъпила по непредпазливост смъртта; предлага на съда да преквалифицира деянието в такова по чл. 124 от НК, включително и по ал. 2, поради наличието на данни за раздразнено състояние, предизвикано от пострадалата. По отношение претенциите на гр. ищци изразява становище за неоснователност на същите, с аргумент, че не са поддържали никакви отношения с майка си – пострадалата А.а.

В своя защита подсъдимото лице А. А. заявява, че с пострадалата са живеели добре – в разбирателство и взаимно се грижели едни за друг. В последната си дума пред настоящата инстанция моли за намаляване на наложеното му наказание.

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че въззивните жалби са подадени в срок и са допустими, а по същество се преценяват като неоснователни, по следните съображения:

Първоинстанционното съдебно производство пред ОС Варна е протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК, като страните са изразили съгласие /л.77-78 от НОХД № 357/25г/ да не се разпитват свидетелите / И. А. Х., С. М. Й., С. Й.а А.а, Т.Х.К., А.Г.Е., С. А.ов Т., С. И. Я., А.К. А.а, Ю.А.И., А. П. А.ов, Р.Н.С., И.М. И., В.И.И., С.П.В./ и вещите лица /Д. А. Д., Д. И. Г., С. Т. П., изготвили заключението по СМЕ за аутопсия №51/2024 г.; на вещото лице Д. Г., изготвило заключението по СМЕ №309/2024 г.; на Д.Д.К., изготвила заключението по ДНК експертиза №24/ДНК-202; на вещото лице И.Р.И., изготвило заключението по СМЕ на ВД №18/17.05.2024 г. и на вещото лице Д.

3

Д., изготвило заключението по балистична експертиза по протокол №143/08.05.2024г./, посочени от държавното обвинение в ОА. Страните са се съгласили че при постановяване на съдебния акт непосредствено ще се ползва съдържанието на протоколите за разпит и заключенията по изготвените експертизи.

Първостепенният съд е одобрил по реда на чл.372 ал. 3 от НПК така изразеното съгласие, отчитайки, че процесуално-следствените действия по разследването са извършени при условията и реда, предвидени в НПК, като преди приключване на съдебното следствие протоколите за разпит на тези свидетели и експертните заключения са били прочетени по реда на чл. 283 от НПК, а на основание чл.284 от НПК са предявени и ВД по делото.

В хода на проведеното съкратено съдебно следствие са били разпитани вещите лица – психиатърът д-р Р. Бояджиева и кл. психолог Р. Г., изготвили заключението по назначената на ДП КСППЕ по отношение на подс. А..

Допуснати в качеството на свидетели по искане на повереника на гр. ищци, с оглед необходимостта от събиране на доказателства за връзката между пострадалата и наследниците й, са били две лица - С. М. и Г.Х., дали непосредствени показания пред съда.

По искане на защитника на подс. А. - адв. Бр. Б. /АК Варна/ след встъпването пред тази инстанция, е допусната проверка на наличните по делото доказателства чрез разпит на вещите лица д-р Д. А. Д., д-р Д. И. Г. и др С. Т. П., изготвили на ДП заключението по СМЕ за аутопсия №51/2024 г.; изискани са от ВОС веществените доказателства по делото, в частност ножове и трион, иззети с протокол за претърсване и изземване от 28.03.2024; изискани са от БНТЛ на цифров носител цветни снимки по 2 изготвени албуми:- на 29.03.2024 година по ДП № 184/2024 година по описа на ОД МВР Варна, по протокол за оглед на местопроизшествие – оглед на частен дом от 28.03.2024 година, както и на 29.03.2024 година, по ДП № 184/2024 година по описа на ОД МВР Варна, по протокол за оглед на труп от 29.03.2024 година; допуснат е допълнителен разпит на подсъдимото лице.

Извършеният собствен анализ на всички доказателствени източници, събрани на досъд. производство и в хода на първоинст. и въззивно съдебно следствие, относими към предмета на доказване, дават основание на въззивната инстанция да приеме идентична с възприетата от първостепенния 4 съд фактическа обстановка, а именно:

Пострадалата А. А.а живеела на съпружески начала с подс. А. Т. А. в къщата му, находяща се в с. Горен чифлик, обл. Варна, ул.''Варна" № 13. От предходни съжителства с други мъже тя имала двама сина – И. Х. и С. Й., които живеели в Германия и почти не поддържали с нея контакти. Подс. Ат. А. имал син - св.С. А.ов Т., който живеел в отделна постройка в двора на същата къщата. Издръжката на семейството се осигурявала от подс. А., който ходел в гората, събирал дърва и ги продавал, а пострадалата не работела – основно се грижела за домакинството. Двамата живеели скромно, без особени лишения, понякога помежду им избухвали скандали, съпроводени с нанасяне на удари по пострадалата от страна на подс. и това ставало достояние на живущия в съседство свидетел С. Т..

В началото на месец март 2024 г. между подс. и пострадала възникнал конфликт, прераснал в скандал, след който А.а се изнесла от дома и отишла при роднини в гр. Каспичан. Дни по-късно подсъдимият я посетил и след като уточнили недоразуменията помежду си, двамата се прибрали заедно в неговия дом и отново заживяли заедно.

На 27.03.2024 г. синът на подс. - св. Т. закупил кока кола и уиски - 100 мл., които занесъл на баща си, след което отишъл на гости в дома на св. А.Г.Е. и с него употребили алкохол. Прибрал се около 20,00 ч. в своята къща и заспал.

Междувременно, подс. А. се прибрал в дома си след работа и двамата с пострадалата седнали да вечерят. Повлиян от изпития алкохол и измъчван от подозрение, че при заминаването си в гр. Каспичан по-рано през месеца, пострадалата имала интимни отношения с друг мъж, помежду им започнал сериозен конфликт. Първоначално пострадалата отричала, но в един момент признала. За да я „накаже“, подсъдимият започнал да й нанася множество удари с ръце и юмруци по лицето, главата и тялото. А.а правила опит да се отбранява и успяла да хвърли чиния към лицето на подс., която му сцепила долната устна. В един момент, от множеството й нанасени удари, жената паднала на земята. Въпреки това, подсъдимият, с метално и неогъващо се режещо сечиво /от едната страна наподобяващо трион, а от другата остро заточен нож/, което използвал за рязане на дърва, /иззето при огледа на местопроизшествието и приложено като ВД по делото/, продължил да й 5 нанася безразборно удари по цялото тяло, включително и в интимната област и по целите крака, причинявайки й множество болезнени наранявания, измежду които голяма и дълбока посечна рана в областта на лявата подбедрица, както и дълбока и голяма рана в областта на половия орган. През цялото време пострадалата се опитвала да се защити, променяйки позицията на тялото си спрямо подсъдимия - лице в лице и с гръб към него. Получената голяма посечна рана в областта на лявата подбедрица бързо довела до остра кръвоизливна анемия, пострадалата получила силно замайване, като успяла само да каже на подсъдимия, че й е много лошо и паднала на земята. Смъртта й настъпила в порядъка на няколко минути. След като почистил следите от кръв и я облякъл, подсъдимият отишъл в центъра на селото, където подал сигнал на тел. 112 и останал за да посрещне екипа от ЦСМП - Варна, филиал Долни чифлик. На екипа – свидетелите В.И.И. - лекар и С.П.В. - медицинска сестра, обяснил, че при връщането си от гората намерил А. А.а в седнало положение на земята, подпряна до леглото. Свидетелят И. констатирал, че пострадалата е без жизнени показатели, с трайно разширени зеници. Екипът напуснал адреса без да констатира наличието на множество следи от травми по тялото или главата на А. А.а, включително и кървящата дълбока рана в областта на лявата подбедрица. Подсъдимият отишъл да къщата на св. С. Я. за да я помоли да му помогне за погребението. Последната също не забелязала следи от удари върху непокритите части по тялото и главата на пострадалата.

На мястото бил и съседът на подс. - св.А.Г.Е., пред когото подсъдимият признал, че пострадалата е в безсъзнание вследствие нанесения от него побой.

Свидетелят Е. също не забелязал следи от наранявания.

След като тялото на пострадалата било подготвено за погребение, сутринта подс. А. посетил кметството на селото за издаване на смъртен акт, но кметът отказал да стори това и подал сигнал в полицията. Пристигналият на адреса на подс. полицейски екип установил наличието на множество наранявания по тялото и главата на пострадалата А.а.