Присъда № 98 от 17.05.2023, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда №98/17.05.2023 г. по НОХД №1871/2022 г. по описа на БРС.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу И.Х.И. ЕГН ********** с обвинение за това, че на *** г. в гр. Б. противозаконно лишил от свобода бременната жена А.П.С., като заключил вратите на автомобил марка *** с рег. №***, паркиран до площад *** и я държал около половин час в автомобила престъпление по чл. 142а, ал. 3, т.1, вр. с ал. 1 от НК.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните достатъчни по своя обем гласни доказателствени средства и експертни заключения, обосноваващи по безспорен начин авторството на инкриминираното деяние в лицето на подсъдимия. Предлага собствен анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, в контекста на което обособява позиция за справедливо по вид и размер наказанието „лишаване от свобода“, за срок от 4 години и 6 месеца, при първоначален строг режим.

Изразява позиция за основателност и доказаност по основание и размер на предявения за съвместно разглеждане граждански иск.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв. К. в пледоарията си мотивира позицията за несъмнена доказаност, на база достатъчните по своя обем и убедителност доказателства, на извършеното от подсъдимия престъпление, съобразно вменения му с обвинението по чл. 142а, ал. 3,т.1 вр.ал.1 НК, квалифициран състав на противозаконно лишаване от свобода. Извършва пространен и детайлен разбор на доказателствата и доказателствените средства, като заявява аргументи за отсъствието на смекчаващи отговорността обстоятелства, и акцентира, че наказанието следва да се определи в светлината на доминиращите отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Поддържа гражданско-правната си претенция, като настоява за уважаването й в пълния предявен размер и настоява за присъждане в тежест на подсъдимия на съдебно-деловодни разноски, за което представя договор за правна защита пред настоящата съдебна инстанция и платежно нареждане,установяващо заплащане на адвокатски хонорар в размер на 1500 лв.

Частният обвинител и граждански ищец А.С. заявява, че се присъединява към позицията на прокурора и повереника и желае на подсъдимия да бъде наложено наказание.

В своята защитна пледоария адв.П. изтъква,че единственият законосъобразен изход на настоящото наказателно производство е постановяването на оправдателна присъда спрямо подзащитния му. В услуга на този извод извършва собствена юридическа интерпретация,според която според него отсъства противоправният елемент от състава на престъплението „противозаконно лишаване от свобода“, а именно: принуда, в разновидностите й на физическа или психическа, наислие, измама. За отсъствието на обективна и субективна съставомерност на инкриминираната престъпна дейност привежда подробни доказателствено-оценъчни съображения.Алтернативно настоява за приложение на чл.9,ал.2 НК.

Защитникът на подсъдимия адв.Д. поддържа становище, че от събраните доказателства може да се направи единствено обоснован правен извод, че подзащитният му, не е извършител на деянието, в което е обвинен. Излага комплекс от аргументиращи тази теза съображения от доказателствено естество, съдържателно аналогични и допълващи съображенията, изложени от адв.П.. По същество настоява за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимият И. дава обяснения пред съда, като поддържа позиция, че не е извършил престъплението, в което е обвинен. Обясненията му са в насока, че публичността на 1 ситуацията на *** г.,предложението му към пострадалата да го придружи в пробационната служба при присъствие на полицейски служители, от които тя би могла да потърси помощ,липсата на съзнателен момент при напускане на автомобила с дистанционното, генерално изключват възможността подсъдимият да е препятствал пострадалата да се придвижва свободно в пространството. Дава подробни обяснения, изобилстващи на фактология към емоционалната наситеност и особености на личните му взаимоотношения с пострадалата, относно социалните й навици,семейството,приятелските й връзки и др.

При упражняване правото му на лична защита подсъдимият И. апелира съдът да погледне „реално“ над нещата.

В своята последна дума подсъдимият моли за оправдателна присъда, тъй като не е и звършил въпросното деяние, за което го обвиняват и счита че „пробват да ме оклеветят“.

След цялостна проверка на събраните доказателствени източници и на база индивидуален и комплексен анализ на изводимите от тях релевантни обстоятелства и факти в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, съдът достигна до следните фактически изводи:

Подсъдимият И.Х.И., ЕГН **********, роден на ***************** Подсъдимият И. И. и частният обвинител и гр.ищец А.П.С. живеели във фактическо съпружеско съжителство в периода 2018г.-2020 г., през който св. А.С. забременяла.

Подсъдимият не искал детето и настоявал тя да направи аборт, а пострадалата отказала, което породило разногласия и напрежение в отношенията им и на *** г. С. се върнала да живее при родителите си. Същата вечер И. посетил жилището им, където увещавал родителите на пострадалата П. и У. С., че дъщеря им следва да направи аборт, т.к. детето щяло да се роди с увреждания в резултат на прием на „хапове“ от негова страна. На *** г. частната обвинителка и родителите й отишли на преглед при гинеколог, като пред кабинета на специалиста ги чакал подсъдимият. След прегледа подсъдимият И. убедил св.С.,че желае детето, съгласен е тя да не прави аборт и поискал тя да се върне да живее при него, в отговор на което св.С. се съгласила и родителите й си тръгнали. Пострадалата С., в компанията на подсъдимия тръгнали към колата му – марка ***, модел ***,с рег. № ***,която била паркирана на ул. *** пред кабинета на гинеколога. При оставането им насаме и след привеждане на автомобила в движение, подсъдимият трансофмирал нагласите си в агресивно и нападателно поведение,като започнал да скубе косите на св.С. и да нанася удари с юмруци, локализирани в корема й, за да може С. да направи спонтанен аборт .

Подсъдимият И. издърпал телефона от ръцете на св.С., за да блокира възможността й да потърси помощ. Под въздействието на драстичните преживявания на уплаха и с цел да се самопредпази св.С. успяла да отвори пътническата врата на автомобила в движение на ул.

*** до автобусната спирка.Св.А.С. успяла да излезе от колата и започнала да бяга по пътното платно, а подсъдимият я последвал. Подсъдимият И. настигнал А.С., започнал да я дърпа и насила я прибрал обратно в колата, като в отговор на съобщеното от нея,че й липсва телефонът, подсъдимият й казал, че телефонът й се намира у него. Подсъдимият отправял заплахи и закани спрямо св.А.С., в т.ч. че ще я изведе извън града и повече няма да види родителите си. Преди отбивката за с.Ч.в. подсъдимият си спомнил,че трябва да отиде до пробационната служба в гр.Б., където има насрочена среща с пробационен служител, предвид което подсъдимият се върнал към централната част на града. Подсъдимият И. паркирал автомобила си на площад *** в непосредствена близост до пробационната служба, като слизайки от превозното средство, пострадалата С. го помолила изрично да й върне телефона и да й предостави ключовете за колата. Напускайки превозното средство, подсъдимият запитал свидетеля С., дали иска да го придружи, на което под влиянието на уплахата от предшестващото поведение на подсъдимия, св. С. отговорила отрицателно. Без да я предупреди,подсъдимият заключил вратите на колата с дистанционно управление и се 2 отдалечил със съзнанието, че всички врати и прозорци на автомобила са заключени и частният обвинител С. не може да ги отвори от вътре и да излезе по собствена воля. След като подс. И. влязъл в пробационната служба, св. С. се опитвала безуспешно да отвори последователно всички врати или прозорци на автомобила, след което започнала да блъска с ръце по прозорците на автомобила, което задействало алармената му система и привлякло вниманието на минувачите. Свидетелката К.Б. се спряла до автомобила и възприела, че С. е разстроена и я вика със жест с ръка. Св.Б. приближила към нея и пострадалата й обяснила, че е заключена в автомобила от приятеля й, който й взел телефона, помолила св.Б. да се обади на баща й и й продиктувала номера, в отговор на което св.Б. позвънила на св.П. С. и му обяснила, къде и в какво положение се намира дъщеря му св. А.С.. В отговор на молбата на св.Ал. С. да остане до автомобила св. Б. изразила невъзможност и помолила св.К. да остане и да наглежда момичето-св.С.. След това св. Б. влязла в намиращия се в близост клон на „И.“ АД,където обяснила на св.Н.К. за възприетата от нея ситуация със заключеното в автомобила момиче. Св. Н.К. излязла и възприела обстановката със заключеното в л.а. *** момиче, което блъскало по стъклата на прозорците и изглеждало видимо разстроено. Св.К. също позвънила на номера на бащата на св.Ал. С., който отговорил,че пътува. Родителите на пострадалата се опитали да се свържат с нея на мобилния й телефон, но подсъдимият, у когото се намирал телефона на пострадалата, отказвал разговора.Междувременно св.П. С. подал сигнал за случващото се на тел.112, като на мястото на събитието пристигнали служители на ** РУ-МВР Б. –св.П.Д. и св.М.Д., които също възприели пострадалата да плаче и да блъска стъклата на прозорците на л.а. *** и извършили безуспешен опит да отворят вратите на автомобила. Малко след това пристигнали родителите на С. на площад ***. В същия момент от Пробационната служба излязъл и подсъдимият И. И., който забелязвайки насъбралите се хора и органите на реда около автомобила, отключил вратите на превозното средство с дистанционното и св.С. веднага излязла от него.

След инцидента св.А.С., П. С. и У. С.,както и подсъдимият И.Х.И. посетили ** РУ-МВР Б., за да предоставят сведения и обяснения за случая.

В обсъждането на приобщената комплексна съдебно психиатрично-психологична експертиза присъстват максимално точно,изчерпателно и прецизно обосновани компетентни научни заключения и изводи с насоченост към изясняване на обстоятелствата относими към психологическото отражение в съзнанието на св.А.П. на инкриминираното събитие от *** г., според които отправените от подсъдимия закани са възбудили основателен страх от осъществяването им, св.С. е изпитала действителен страх за здравето и живота си от отправените закани и от поведението на подсъдимия,с пояснението, че тревожността й е резултат от конкретно действие на агресия от страна на подсъдимия, от тревожно очакване на неговата непредсказуемост и грубо вмешателство в личния й живот. Формулирано е научно обоснованото убеждение на специалистите ,че претърпените от С. емоционални и психически преживявания и създадения социален дискомфорт,присъстват в съзнанието й, провокирайки неприятни спомени. Обсъдено е,че към момента на изготвяне на заключението, у осв.С. все още има страх от подсъдимия, макар и същата да е сравнително спокойна, като страхът е естествена причинно-следствена последица от преживяното.

Вещите лица са категорични относно отсъствието на данни за трайни последици с отражение върху психиката,вземането на решения и режима й на живот. По конкретно формулираните към вещите лица задачи са получени, поддържаните и пояснени в о.с.з. следните научни отговори: 1. Преди извършване на посегателството срещу частната обвинителка, тя е била в добро психично състояние, чувствала се е спокойна. По време на извършване на посегателството у психиката на пострадалата е активизирано възприемане на отделни стимули, оценявани от нея като опасни, свързани със заплаха както за нейния живот, така и за живота на детето й, в резултат на което възниква състояние на ситуативен стрес, проявяващ се със страх и безнадеждност. След извършване на посегателството срещу 3 пострадалата и в продължение на месеци, тя е преживяла нервно и емоционално напрежение, с различни проявления- продължителна повишена тревожност, психосоматични симптоми и страх.

2. У осв.С. липсват обективни данни /медицинска документация и/или обективна анамнеза/, както и субективни такива, за наличието на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието или умствена недоразвитост, което да й попречи правилно да възприема фактите и да участва в досъдебната и съдебната фаза на процеса, т.е. тази психическа годност у осв. е запазена от психотични изживявания или интерпретации. В инкриминираната дата и понастоящем осв.С. е била в състояние да разбира свойството и значението на поведението си, да ръководи постъпките си, била е способна правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства, относими към предмета на делото, да дава за тях достоверни показания.