Определение № 55 от 18.05.2026, Районен съд - Раднево

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Раднево, 18.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова в присъствието на прокурора В. Ив. Г. като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Частно наказателно дело № 20265520200123 по описа за 2026 година

Съдът се намира в производството по чл.64, ал. 4 от НПК.

Постъпило е искане от РП Стара Загора, ТО Раднево по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо Г. Т. С., ЕГН **********, роден на ********* г. в *********, с адрес.

*********, ж.к. *********, обвиняем по досъдебно производство №327 зм ***/2024г. по описа на РУ - Раднево, преписка № *******/2024г. по описа на РП- Стара Загора, за извършено престъпление за престъпление по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Стара Загора, ТО Раднево поддържа направеното искане и моли съда да постанови мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия Г. Т. С..

В съдебно заседание обвиняемия Г. Т. С. се явява лично и моли съда да му бъде наложена по - лека мярка за неотклонение – „домашен арест”.

Служебният защитник на обвиняемото лице - адв. М. при АК Стара Загора,също пледира да не бъде налагана най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо неговия подзащитен, като сочи доводи за това.

Прави искане спрямо С. да бъде наложена мярка за неотклонение „домашен арест”.

Искането за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” 1 съдът намира за основателно поради следните съображения:

Досъдебно производство №327 зм ***/2024г. по описа на РУ - Раднево, преписка № *******/2024г. по описа на РП- Стара Загора, е било образувано за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК с постановление на РП Стара Загора от 24.09.2024г. за това, че в периода от *********г. до ********г. в ************при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи - мобилен телефонен апарат марка „***********" ********** на стойност 316,67 лева; мобилен телефонен апарат марка „**********“ на стойност 316,67 лева; кафемашина „***********" на стойност 100 лева; ДВД за лек автомобил „******" ******/*********, ведно със захранващ кабел 12V на стойност 193,30 лева; телевизор „**********“ ***** на стойност 300,00 лева, собственост на Т.Д.К., както и мобилен телефонен апарат „******" на стойност 356,67 лева и лек автомобил „**********“ с рег.№ ******** на стойност 2066,33 лева, собственост на С.Т.Ш., всичко на обща стойност 3496,30 лева, от владението на Т.Д.К. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Обвиняемият е привлечен в това си качество в условията на чл. 206 НПК вр. с чл. 269,ал.3, т.4 б. „а“ НПК, поради което не е била взета мярка за неотклонение спрямо него.

Първата предпоставка за взимане на МНО „Задържане под стража” е престъплението, за което е привлечен обвиняемият Г. Т. С., да се наказва с „лишаване от свобода” или с друго по тежко наказание, както и наличието на „обосновано предположение“, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен. Преценката, която дължи съдът е чисто формална, като се ограничава до това да провери дали санкцията, предвидена за престъплението, за което е привлечен обвиняемият, предвижда наказание лишаване от свобода или по-тежко наказание. В конкретния случай обвиняемия е привлечен за престъпление по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 от НК. За това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до осем години.

В производството по чл. 64 от НПК извода за съпричастност на обвиняемия към инкриминираното деяние следва да постигне стандарта на обосновано подозрение, а не да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин, както се изиска от разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК.

По делото са налице достатъчно доказателства, от които да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемият е извършил умишленото 2 престъпление, за което е бил привлечен в качеството си на обвиняем по реда на задочното производство. В досъдебното производство са извършени разпити, както на пострадалия, така и на лицата, свързани с обстоятелствата по делото, като всички показания са единни и непротиворечиви и сочат на авторството на деянието от страна на обвиняемия Г. Т. С..

Относно втората предпоставка за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”, а именно: реалната опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление съдът счита, следното:

Въпросните предпоставки следва да са реални, а не хипотетични, като са дадени в алтернативност – т. е. достатъчно е наличието на поне една от тях, за да може да се обоснове взимането на МНО „Задържане под стража” спрямо обвиняемия.

От приложеното свидетелство за съдимост, съдът установява, че същия е осъждан по НОХД №****/2024 г. по описа на РС - София, приключило със споразумение № ***/26.01.2024г., в сила от 26.01.2024г., с което обвиняемото лице е осъдено на наказание лишаване от свобода за срок шест месеца, чието изтърпяване на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, т.е деянието е извършено в изпитателния срок на определеното наказание, поради, което съдът намира, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление.

Отделно от гореизложеното съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 НПК, ако от доказателствата по делото не се установи противното, при първоначалното взимане на МН "Задържане под стража", реалната опасност по ал. 1 е налице когато: т. 1 лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив; т. 2 –лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на осн. чл. 66 от НК; т. 3 – лицето е привлечено като обвиняем за престъпление за което се предвижда наказание лишаване от свобода не по- малко от десет години или друго по - тежко наказание и т. 4 – обвинението е повдигнато при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК.

Разглеждания случай попада именно в хипотезата на т.4 от посочената разпоредба, доколкото както вече съдът спомена, обвиняемият С. е привлечен 3 в това си качество именно в хипотезата на чл. 269, ал.3 НПК, поради което е било дадено и разрешение по ЧНД №**** г. по описа на Районен съд Раднево, да бъде издадена европейска Заповед за арест от прокурор при Районна прокуратура - Стара Загора, Териториално отделение Раднево въз основа на издадената национална заповед за задържане - постановление по чл. 64, ал. 2 от НПК от 26.03.2025 г. по отношение на Г. Т. С.. Презумпцията за наличие на реална опасност от укрИ.е не се оборва от наличните данни по делото, а напротив. Неоснователен е доводът на защитника на обвиняемия, че последният е напуснал територията на страната не за да се укрие, а в резултат на свободно взето решение за работа в чужбина. Тъй като от материалите по ДП се установява, че същият е напуснал територията на Република България на ******* г. – непосредствено след датата, на която се твърди деянието да е довършено.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража” се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко престъпление и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.

Настоящия съдебен състав счита, че са налице и двете кумулативни предпоставки за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Предложената от защитата мярка за неотклонение "домашен арест" съдът намира за неподходяща, тъй като мярката не гарантира поведение на обвиняемия, което да изключва възможността за извършване на престъпления.

В този смисъл довод е обстоятелството, че обвиняемия е осъждан и деянието, за което се иска вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” в настоящото производство, е извършено в изпитателния срок на наложеното наказание лишаване от свобода по НОХД № **** от 2024 г. на Районен съд – София.

Съдът направи извод, че всяка друга мярка за неотклонение, спрямо обвиняемия би била неефективна и би попречила за бързото приключване на досъдебното производство и събирането на достатъчно доказателства за разкрИ.е на обективната истина по делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 64, ал.5, във връзка с ал.4, във връзка с чл. 63 от НПК, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА по отношение на обвиняемия Г. Т. С. – ЕГН **********, роден на ********* г. в *********, с постоянен адрес

*********, ж.к.

****************. *** , мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, обвиняем по досъдебно производство № 327ЗМ-***/2024 г. по описа на РУ гр. Раднево, водено за престъпление по 194, ал. 1, във вр. чл.26, ал. 1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок от днес пред Старозагорски окръжен съд.

В случай на обжалване и протест, насрочва делото за разглеждане пред Окръжен съд – Стара Загора на 27.05.2026 г. от 10.00 часа, за която дата страните се считат уведомени от днешното съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

Препис от определението да се изпрати на Началник ОЗИН, сектор „Арести” гр. Стара Загора и РП – Стара Загора, ТО Раднево.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 5