Решение № 2917 от 09.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2917 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330120285 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ; чл.128, т.2 от КТ, и – при условията на евентуалност, обективно съединени искове с правно основание чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ, и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Ищецът А. Г. О. от гр. С. моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ****/***********г. на ************ на ответното дружество, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност – „************************“, и да осъди до ответника да му заплати сумата 29 348, 36 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението през периода 24.09.2024 г. - 24.03.2025 г., и сумата 2 513, 59 лева, представляваща неизплатено на ищеца допълнително брутно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода месец март 2024 г. – месец септември 2024 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода 26.04.2024 г. – 22.11.2024 г. в размер общо на 114, 04 лева, заедно със законната лихва върху тези две главници, а, при условията на евентуалност, ако съдът отхвърли иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 375, 90 лева, представляваща разликата между изплатеното и действително полагащото му се обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, и сумата 375, 90 лева, представляваща разликата между изплатеното и действително полагащото му обезщетение за оставането на ищеца без работа 1 един месец след прекратяване на трудовото му правоотношение, заедно със законната лихва върху тези две главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения.

Претендира разноски.

Ответникът “Мексон” ООД – гр. Пловдив, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „********************“ от ************** г. до **************** г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено с процесната Заповед, връчена му на ************ г., на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ – поради съкращаване на щата, като със самата Заповед е било разпоредено на ищеца да се изплатят обезщетения за неползван платен годишен отпуск (ако има неизползвани дни и се дължи такова), и за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение.

Както се установява от представените в тази насока писмени доказателства и от заключението от 14.03.2025 г. на вещото лице по ССЕ М. М., действително със Заповед № ****/************г. на *************** на ответното дружество е било утвърдено ново Щатно разписание, като е била съкратена една от съществуващите дотогава две щатни бройки за длъжността „*********************“ – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконосъбразност на процесната заповед поради липсата на реално съкращаване на щата.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и посоченото заключение на ССЕ, преди уволнението на ищеца със Заповед № ***/************ г. е била назначена комисия, която да извърши подбор измежду лицата, заемащи длъжността „*****************************“, като комисията е извършила подбора на ************** г. и е предвид получените резултати (30 точки за ищеца и 39 точки за другото лице, заемащо тази длъжност – Я. В.), а след уволнението на ищеца не е било назначавано друго лице на тази длъжност и изпълняваните от ищеца функции са се изпълнявали от останалата на работа Я. В., а не от други служители – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на Заповедта поради неупражняване от ответника на правото на подбор по критериите на чл.329, ал.1 от КТ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук – с оглед отхвърлянето на този иск и акцесорния им характер, като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят и обективно съединените с него искове с 2 правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, действително ответникът не заплатил на ищеца полагащото му се допълнително брутно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода месец март 2024 г. – месец септември 2024 г. в размер общо на 2 513, 59 лева (включително и за ползвания от ищеца платен годишен отпуск през периода), а мораторната лихва върху тази сума за горепосочения период е в размер общо на 116, 76 лева – поради което, доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените от ССЕ действително дължими (а претендираният размер на мораторната лихва е по-нисък от установения от ССЕ действително дължим), съдът намира, че тези два иска се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло.

Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, на ищеца е било изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение в по-нисък от действително полагащия му се размер и му се дължат допълнително 375, 90 лева – поради което, предвид отхвърлянето на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът намира, че този иск също се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло - тъй като претендираният от ищеца размер съвпада с установения от ССЕ действително дължим.

Както се установява от представените в тази насока писмени доказателства и от направената от съда констатация от оригинала на трудовата книжка на ищеца в съдебното заседание по делото на 12.05.2025 г., след датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника – ************ г., ищецът не е започнал работа по друго такова, а от посоченото заключение на ССЕ се установява, че на ищеца е било изплатено обезщетение за оставането му без работа един месец след уволнението в по-нисък от действително полагащия му се размер и му се дължат допълнително 375, 90 лева – поради което, предвид отхвърлянето на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, съдът намира, че този иск също се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло – тъй като претендираният от ищеца размер съвпада с установения от ССЕ действително дължим.

И трите главници следва да се присъдят заедно със законната лихва върху тях от 25.11.2024 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора и съобразно уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 2 000 лева – платено адвокатско възнаграждение (като разноски за пътни разходи на пълномощника на ищеца не следва да се присъждат, доколкото по закон такива не му се полагат), а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – ДТ в размер на 250, 54 лева за трите уважени иска, и 230 лева депозит за ССЕ.

С оглед изхода от спора, и съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 3 600 лева с ДДС – платено 3 адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Г. О., ЕГН **********, от гр. С., Квартал „**********“, бл.****, вх.*, ап.*, със съдебен адрес: гр. С., бул. „********************“ № ***, ет.**, адв. И. П., против “Мексон” ООД, ЕИК 115168282, със седалище и адрес на управление: гр. Пловив, ул. „Васил Левски“ № 266, представлявано от ********* Б. Й. М., К. А. Ц. и Д. В. И., със съдебен адрес: гр. С., ул. „********************“ № ***, ет.**, Адвокатско дружество „К. и съдружници“, адв. С. С. и адв. М.

К., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като такава на Заповед № ****/***********г. на ************** на ответното дружество, възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност – „**********************“, и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 29 348, 36 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението през периода 24.09.2024 г. - 24.03.2025 г., заедно със законната лихва, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

Осъжда „Мексон“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законни представители И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА А. Г. О., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, СУМАТА 2 513, 59 лева, представляваща неизплатено на ищеца допълнително брутно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода месец март 2024 г. – месец септември 2024 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода 26.04.2024 г. – 22.11.2024 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 114, 04 лева; СУМАТА 375, 90 лева, представляваща разликата между изплатеното и действително полагащото се на ищеца обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение, И СУМАТА 375, 90 лева, представляваща разликата между изплатеното и действително полагащото се на ищеца обезщетение за оставането му без работа един месец след прекратяване на трудовото му правоотношение, ЗАЕДНО със законната лихва върху ТРИТЕ ГЛАВНИЦИ, НАЧИНАЯ ОТ 25.11.2024 г., ДО окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 2 000 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 250, 54 лева ДТ И 230 лева депозит за ССЕ.

ОСЪЖДА А. Г. О., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Мексон“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законни представители И съдебен адрес, разноски по съразмерност В РАЗМЕР НА 3 600 лева с ДДС.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

5