Решение № 7084 от 21.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7084 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20251100506876 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ищеца А. М., грузински гражданин, действащ чрез упълномощения адв. Б. И., срещу съдебно решение № 20124763 от 19.06.2024г. по гр. дело № 24359/2021г. по описа на Софийски районен със (СРС), 117 с-в, с което е отхвърлен иск с правна квалификация по чл. 29, ал. 3 от СК, предявен от А. М. срещу А. Г. П..

По делото е постъпила и въззивна жалба от ищеца А. М., чрез упълномощения представител, срещу съдебно решение № 20137888 от 17.03.2025г., постановено по гр. дело № 24359/2021г. по описа на СРС, 117 с-в, с което, в производство по чл. 250 от ГПК, първостепенният съд е отхвърлил и иск с правна квалификация по чл. 21, ал. 4, т.

1 от СК, предявен от А. М. срещу А. Г. П..

Във въззивната жалба, както и в тази срещу допълнителното решение по чл.

250 от ГПК, са изложени оплаквания за неправилност на решенията поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че ищецът е изплащал изтеглен от семейството кредит и е захранвал сметката на ответника, като е заплащал всички сметки, в това число и за домашна прислужница. Поддържа, че обстоятелството, че ответника е притежавала парични средства не означавало, че същите са вложени в придобиване на семейното имущество. Оспорва събраните от 1 първата инстанция свидетелски показания относно работата на ответника в Беларус.

Посочва, че семейното жилище е заплатено с лични средства на ищеца от 40870.81 евро, преведени от негова страна по сметка на ответника, а остатъкът от 51129.19 евро е заплатен с отпуснат кредит, който, макар да е отпуснат по сметка на ответника, е бил погасяван изцяло от ищеца. Оспорва паричната сума от 40870.81 евро да представлява получена цена от продажба на собствен на ответника недвижим имот в гр. Минск.

Твърди, че във всеки случай следва да се изследва произходът на средствата, независимо че имуществото е заплатено със средства по сметка на един от съпрузите, която представлява лична собственост. Оспорва представените от ответника документи за установяване на доходите , тъй като представените оригинали се различават от представените с отговора на исковата молба.

С оглед изложеното въззивникът иска отмяна на обжалваните решения изцяло и постановяване на ново, с което искът по чл. 29, ал. 3 от СК да бъде уважен, а в условията на евентуалност – да бъде уважен искът по чл. 21, ал.4, т.1, предл.2 от СК, заедно с всички правни последици.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез пълномощника си поддържа въззивните жалби. Не представя нови доказателства.

Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата А. Г. П., чрез упълномощената адв. В. Д. Д. от САК е подала отговор на всяка от въззивните жалби, с които ги оспорва, като неоснователни. Поддържа, че ищецът не е оборил презумпцията за равен принос по чл. 21, ал. 3 от СК, а от представените доказателства е установено притежаван наследствен имот в Беларус, който е продала за сумата от 120 000 000 рубли, които са нейна лична собственост. Посочва, че през 1999 г. по време на брака между страните, те са придобили недвижим имот в гр. Минск, по отношение на който е сключен брачен договор, съгласно който имотът е нейна изключителна собственост именно поради произхода на средствата, с които е закупен. Твърди, че на 21.05.2014 г. е продала имота и получените средства са вложени в придобити от съпрузите на 23.07.2014 г. имоти в гр. София – апартамент и гараж, находящи се в ж.к. ****. Излага съображения, че е наследила от М.Р. сумата от 90500 евро, а от същата е придобила по силата на договор за издръжка и гледане апартамент, находящ се в гр. София, ж.к.

„Иван Вазов“. Посочва, че макар имотът да е СИО като придобит по време на брака, приносът е главно на ответника, тъй като договорът за издръжка и гледане е сключен с оглед нейната личност поради близките отношения между двете страни. Поддържа, че през 2014 г. продала лек автомобил – нейна лична собственост, а през процесния период и двамата съпрузи са работили и са получавали трудови доходи. Оспорва част от приетите от вещото лице доходи на ищеца. Твърди, че от събраните свидетелски показания се установява, че ответника преимуществено е полагала грижа за родените от брака деца, в това число е поемала разходите за издръжка им. Твърди, че това се отнасяло и за детето С., което макар да не е рожден син на ответника, тя го е осиновила и се е грижела за него като за свое дете, което се установявало и от показанията на това лице. Посочва, че доходите на ищеца са значително по-ниски от тези на ответника, а доколкото не се установява по-висок принос на ищеца, не би могло да се приеме и негов изключителен принос при придобиване на семейното имущество.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, чрез пълномощника си поддържа отговорите на въззивните жалби. Не представя нови доказателства. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

От А. М. е подадена и частна жалба, вх. № 25019657/04.09.2024 г. срещу определение № 20128163/20.08.2024 г. по гр.д. № 24359/2021 г. по описа на СРС, 117 2 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение като прекомерни. Излага съображения, че претендираният от ответника размер на адвокатско възнаграждение не отговаря на фактическата и правна сложност на спора, като не е съответен на минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, както и материалния интерес на делото. Моли съда да отмени определението и да намали разноските за адвокатско възнаграждение до размера от 600 лв.

От А. Г. П. не е подаден отговор на частната жалба, в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Производството по гр.д. № 24359/2021 г. по описа на СРС, 117 състав е образувано по иск на А. М., грузински гражданин, против А. Г. П., с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК, за определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака общо имущество при квоти – 17/20 за ищеца и 3/20 за ответника. В условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл. 21, ал. 4, т. 1, предл. второ от СК - да бъде признато, че ответника няма принос за придобитото по време на брака имущество.

В исковата молба са изложени твърдения, че придобитото от страните по време на брака им общо имуществено е придобито с преимуществен принос на ищеца.

Поддържа се, че паричните средства за придобиване на общото имущество са осигурени от него, като част от паричните средства осигурени от ищеца са били преведени на ответника за заплащане на цената, а остатъкът е заплатен с кредит.

Твърди, че ответника никога не се е грижела за домашния уют и чистотата в дома, като за това била наета домашна помощница. Сочи, че до навършване на пълнолетие, децата им са били гледани от бавачка. Отглеждането на децата основно било извършвано от ищеца.

Ответника А. Г. П. е оспорила основателността на исковете. Посочва, че цената на притежавания от страните апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“ е заплатена с лични средства на ответника и изтеглен от нея кредит. Сочи, че вложените парични средства са били нейно лично имущество, получени от продажбата на наследствен имот. Кредитът е бил отпуснал на ответника в лично качество. Оспорва доводите за ангажирането на домашна помощница. Твърди, че ищецът не е работил в „Петробалк“ ООД независимо, че бащата на ответника безвъзмездно му е прехвърлил дялове от дружеството, като това е направено, за да се създаде чувство в него, че се грижи за семейството. Относно апартамента, находящ се в гр. София, ул. „Любен Каравелов“ посочва, че макар да е бил придобит по време на брака, това е станало по договор за издръжка и гледане, сключен с оглед личността на ответника, която е била в близки отношения с прехвърлителя – бивша съпруга на нейния баща. Излага, че този имот впоследствие е бил дарен на общата им дъщеря по общо съгласие на страните.

Сочи, че се е наложило да се изнесе от дома им през 2018 г. поради нанесен от ищеца побой. Твърди, че ищецът никога не е полагал грижи за децата им.

Пред първоинстанционния съд страните не са оспорили, че са били в брачно правоотношение, а гражданският брак е сключен на 05.12.1998 г. и е прекратен с влязло в сила решение № 73561/16.04.2020 г. по гр.д. № 68672/2019 г. на СРС, 83-ти състав.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 116, том V, рег. № 14211, дело № 823/2013 г. от 23.07.2014 г. на И.Д. – нотариус, с рег. № 039 на НК, страните са придобили в собственост апартамент № 16, находящ се в гр. София, 3 район „Триадица“, ж.к. ****, 3-ти етаж, със застроена площ от 108.64 кв.м., ведно с избено помещение № 2 с площ от 2.88 кв.м., ведно с припадащите се общи части на сградата и правото на строеж.

С договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 89, том I, рег. № 1154, дело № 67/2016 г. от 23.06.2016 г. на Ю.К. – нотариус, с рег. № 646 на НК се установява, че М.П.Р. е прехвърлила на А. Г. П. собствеността върху апартамент № 14, находящ се в гр. ****, 5-ти етаж, със застроена площ от 66.46 кв.м., ведно със зимнично помещение и прилежащите части от сградата и правото на строеж срещу задължение на приобретателя да полага грижи и предоставя издръжка на прехвърлителката до края на живота .

От договор за банков кредит № 94414/18.07.2014 г. се установява, че кредитодателят „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е предоставило на А. Г. П. кредит в размер на 100 000 лв. за закупуване на апартамент, находящ се в гр. София, район „Триадица“, ж.к. ****, 3-ти етаж. Като съдлъжници по кредита са А. М., С. М., Г.П. и „Петробалк“ ООД.

С договор от 11.02.2019 г. А. М. е придобил в собственост на апартамент в гр.

****. По делото е представен брачен договор между А. Г. П. и А. М., сключен в Беларус и удостоверен от нотариус на тази държава, с който страните уговарят, че апартамент, намираш се в гр. **** е собственост на А. Г. П.. Представен е и договор за покупко-продажба по силата на който А. Г. П. е продала посочения апартамент на А.А.С. за сумата от 103 000 щатски долара.

От договор за покупко-продажба на транспортно средство от 10.05.2014 г. се установява, че А. Г. П. е продала на Л.А.Г. лек автомобил марка и модел „Мазда Милениа“, рег. № 3911А07 за сумата от 43 000 000 рубли, заплатени в брой.

Представено е решение № 1 от 03.02.2006 г. на СГС, Фирмено отделение, за извършената регистрация на „Петробалк“ ООД, със съдружници А. Г. П. и Г.Д.П..

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, изготвено от вещото лице И.Д.П., кредитирано от съда, като обективно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че доходите на А.

Г. П. за периода от 01.01.2007 г. до 20.04.2018 г. са били 763429.55 лв., а на А. М. са 308841.01 лв. за периода от м. 04.2012г. до м. 09.2018г.

Пред първата съдебна инстанция е разпитан свидетелят С. А.евич М. – син на страните, който заявява пред съда, че неговите родители са живели заедно до 2018 г.

Майка му е работела, като обикновено тя е готвела и чистела, а от 1998 г. до 2003 г. са имали домашна прислужница, която помагала в домакинството и при отглеждането на малката му сестра. Свидетелства, че първоначално само баща му работел, а майка му започнала да работи след 2012 г., когато учредили фирма за търговия на вино. Дава показания, че семейството се установили в България през 2014 г. и купили апартамент в гр. София, кв. Манастирски ливади. Заявява, че първоначалната вноска за жилището била заплатена от баща му, а за остатъка бил изтеглен кредит. Посочва, че парите за първоначалната вноска били с произход продажбата на апартамент в Беларус. Излага, че ответника го е осиновила, за което е разбрал когато родителите му се разделили, но не е имала различно отношения спрямо него и сестра му.