Решение № 111 от 06.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Велико Търново, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА Административно наказателно дело № 20254110200321 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН Производството е образувано по жалба на В. Х. Н. от гр. ***, депозирана чрез адв. С. Л. от ВТАК, който не е съгласен с Наказателно постановление № *** от *** г. на Началник РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200,00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца. В жалбата се иска отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и издадено в нарушение на административнонаказателните правила и в противоречие с действителната фактическа обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника адв. С. Л., заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения за 1 неправилност и постановление. незаконосъобразност на издаденото наказателно

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му и моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана с издаване на Наказателно постановление *** от *** г. на Началник РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, за това, че на *** г., около 11,56 часа, на ПП ***, км. ***, в посока гр. ***, управлявал товарен автомобил „***“, рег. № ***, собственост на „***“ ООД, ЕИК ***, което МПС не е регистрирано по надлежния ред /МПС е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на *** г./ нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200,00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца.

Наказателното постановление е издадено във връзка с Постановление от *** г. на ВТРП по преписка № *** г. за отказ да се образува досъдебно производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Наказателното постановление е връчено на Н. на дата *** г. и е обжалвано от него в законоустановения срок /жалба от дата *** г./.

По делото като доказателства са приети материалите по преписка № *** г. по описа на ВТРП, както и са разпитани полицейските служители П. К. и Х.

М. – актосъставител и свидетел по АУАН Серия GA № *** от *** г., и П. К. – майка на жалбоподателя и купувач на процесното МПС съгласно Договор за покупко-продажба от *** г., с нотариална заверка на подписите.

От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят неколкократно е наказван за извършени нарушения по ЗДвП.

При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

2

Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

В настоящото производство, въз основа на събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че жалбоподателят Н. е извършил вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото на *** г., около 11,56 часа, на ПП ***, км. ***, в посока на движение гр. ***, е управлявал нерегистриран по надлежния ред товарен автомобил „***“, рег. № ***.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Не се спори от страните в хода на производството, че жалбоподателят се е движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване. На следващо място, в хода на съдебното дирене от събраните гласни доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал, се установи по безспорен и категоричен начин, че МПС не е било регистрирано по надлежния ред, като в законоустановения едномесечен срок не е било пререгистрирано, след промяна на собствеността върху МПС. Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В конкретния случай управляваното от Н. МПС е нерегистрирано, тъй като от *** г. служебно е прекратена регистрацията му на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради факта, че купувачът – свидетелката К., майка на жалбоподателя, не е изпълнила задължението си в двумесечен срок от придобиването на товарния автомобил да регистрира превозното средство, видно от приложените по преписката на ВТРП писмени доказателства /лист 14/. Обстоятелство, неоспорвано нито от свидетелката К., нито от въззивника.

Без правно значение за субективната страна на нарушението е обстоятелството дали водачът е знаел или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила, т. е. дали му е бил известен фактът, че 3 моторното превозно средство е с прекратена регистрация. Управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която предвижда служебна дерегистрация на МПС от страна на службите за контрол, в случаите на неизпълнение на задължението на собственика да го регистрира в законоустановените срокове за това. Служебното прекратяване на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, без да е необходимо да се уведомява собственика на МПС, по аргумент на противното от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата.

Жалбоподателят като водач, притежаващ СУМПС, е следвало да знае дали автомобилът, който управлява е с валидна регистрация или не, още повече, че приобретателят П. К. е негова майка. От изявленията на самия Н. става ясно, че същият е бил наясно, че управлявания от него товарен автомобил не е регистриран на името на новия собственик, т. е. не е изпълнено задължението да бъде регистриран закупения автомобил съобразно изискванията на закона, поради което незнанието му за последващото прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство не прави деянието му несъставомерно поради липса на вина. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелката К., която заяви, че „откакто е закупена колата, тя се управлява от сина ми… Повече от пет години не управлявам автомобил… В рамките на месец май 2024 г. закупихме автомобила и в този месец упълномощих сина ми да го кара. При предоставянето на автомобила на сина ми да го управлява, предоставих и документите на автомобила – двата талона /свидетелство за регистрация част 1 и част 2/“. Налага се извод, че от месец май 2024 г. до датата на извършване на проверката от контролните органи – *** г. жалбоподателят е бил наясно, че управлява превозно средство, придобито от неговата майка, което не е регистрирано в законовия срок по надлежния ред пред съответното звено „Пътна полиция“ /в свидетелството за регистрация част 1 и част 2 е вписан собственикът - „***“ ООД, ЕИК ***/.

Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина.

Управлявайки автомобила, след като е знаел, че не е изпълнено задължението да бъде регистрирано в законоустановения срок за това, Н. е бил длъжен и е 4 могъл да предвиди настъпването на предвидените в закона последици, свързани със служебната дерегистрация на МПС, поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна под формата на непредпазливост.

С оглед изложеното следва да се приеме, че той е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно административнонаказващият орган го е санкционирал на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като са му наложени наказанията глоба и лишаване от правоуправление на МПС в предвидените в закона /към датата на осъществяване на нарушението/ минимални размери.

На следващо място, не са налице материалноправните последици случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение е типично за вида си, същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с обичайните нарушения от този вид. В настоящия случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с регистрационния режим на МПС и с осъществяване на контрол на дейността, свързана с безопасността на движение на пътните превозни средства, като това нарушение е формално - самото деяние, осъществено от водача е обявено за наказуемо по административен ред, без да е необходимо от него да са произтекли други вредни последици, поради което тяхното наличие/липса или незначителност не следва да бъдат обсъждани при преценка дали случаят е маловажен.

Налага се извод от всичко гореизложено, че административнонаказващият орган е извършил правилна квалификация на деянието и е наложил съответните за извършеното нарушение наказания, в предвидените от закона минимални размери, поради което обжалваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от *** г., издадено от Началник РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с което на В. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания "Глоба" в размер на 102,26 евро /200,00 лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6