Решение № 114 от 05.05.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Варна , 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Даниела И. Писарова при участието на секретаря Албена И. Янакиева като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Търговско дело № 20203100901093 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 във вр. с чл.608 ТЗ.

Образувано е по молба на Й. БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК 200414277 , Варна, представлявано от управителя Ангел Гочев, за откриване производство по несъстоятелност на молителя поради състояние на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.

В молбата се твърди, че дружеството развива търговска дейност, но показателите за ефективност, рентабилност и финансова автономност намаляват, загубите нарастват, намаляват приходите от дейността.

Дружеството изпитва затруднения в ликвидността и посрещане на финансовите си задължения; няма възможност да се разплаща с търговските си партньори, доставчици и кредитори; спряло е разплащанията и не обслужва кредитите си. Налице са просрочени публични задължения в значителен размер. Твърди се, че тези затруднения не са временни, а от друга страна дружеството не разполага с имущество за покриване на задълженията си. Поради това молителят претендира, че са налице предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, така и поради свръхзадълженост на търговското дружество. Претендира се постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл.630, ал.2 ТЗ и за прекратяване на дейността едновременно с откриване на производство по несъстоятелност.

При преценка редовността на молбата, съдът констатира, че същата е подадена от материално легитимирана страна съгласно чл.625 ТЗ като се твърдят съществените за производството обстоятелства. Молбата е подадена от длъжника чрез законния му представител, приложен е ГФО и баланс към датата на подаване на молбата, уведомление до НАП за предприетото производство съгласно чл.78 ДОПК, поради което са изпълнени 1 предпоставките за редовно сезиране на съда по чл.628 ТЗ.

В производството, образувано по молба на длъжника, не се дължи предварително внасяне на държавна такса съгласно чл.620, ал.1 ТЗ. С допълнителна молба от 29.10.2020г. молителят чрез упълномощен с изрично пълномощно съгласно чл.626 ТЗ, адв.Т.И. от САК, е представил уведомление да НАП съгласно чл.78 ДОПК, ревизионен акт от 30.01.2017г. на ТД на НАП –София и ГФО за 2019г. в цялост – баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал, отчет за паричните потоци по прекия метод, приложение към ГФО. Въведени са допълнителни твърдения относно обстоятелствата по изпадане на длъжника в неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост. В молбата се излага, че от 2016г. до 2019г. се откроява ясна тенденция на намаляване коефициента на платежоспособност, което се дължи на намаляване на собствения капита на дружеството – молител. През 2016г. започва натрупване на значителни публични задължения, които намират отражение в счетоводните книжа на дружеството – през 2019г. достигат 1 278 хил. Посочени са и задълженията към контрагенти на молителя – ВТ Тойота България ЕООД с последно плащане към м.08.2017г. и КАРИ АГ ЕООД, с последни плащания към 2012г.

Образувано е изп.дело на публичен изпълнител №160006935/2016г. като през 2020г. са продадени активи на длъжника и частично е погасен дълг за 130 000 лева.

В съдебно заседание молителят чрез пълномощника си адв.Т.И. поддържа молбата и не възразява по изготвения от съда проектодоклад.

Съдът констатира, че към настоящия момент е отпаднала причината за спиране на производството поради прекратяване на образувано паралелно производство по чл.625 ТЗ, по молба на кредитор на длъжника Старт Трейдинг ЕООД, по т.дело №1273/2020г. на ВОС, ТО. С определение от 14.01.2021г., влязло в сила на 10.02.2021г., производството по това дело е било прекратено, поради което и с определение 17.02.2021г. производството по ТД №1093/2020г. е възобновено. По отношение на молителя- кредитор Старт Трейдинг ЕООД е постановен отказ за присъединяването му към настоящото производство.

Въз основа на твърденията на молителя, събраните доказателства, вкл. служебно от съда по несъстоятелността съгласно чл.621а ТЗ, съобразно приложимите разпоредби на закона и по вътрешно убеждение, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625, чл.631, съотв. чл.742 ТЗ фактически състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице, молителят да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца, съотв. последният да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно. Съгласно цит.разпоредба на чл.608 ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по 2 основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Въведеното в евентуалност основание за откриване на производство по несъстоятелност съгласно чл.742 ТЗ изисква установяване от молителя, че цялото имущество на дружеството не е достатъчно за покриване на паричните му задължения.

В случая, с оглед качеството на молителя -търговско дружество, е налице първата от посочените по-горе материални предпоставки за откриване на производството съгласно чл.1, ал.2 от ТЗ. Молбата е подадена от легитимирано лице, представляващо по силата на закон дружеството, а поддържането в открито заседание чрез надлежно упълномощен адвокат с изрично пълномощно. Въведените с молбата твърдения попадат в обхвата на приложение на чл.608 и чл.742 от ТЗ.

При преценка въведените от законодателя презумпции съдът констатира, че презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ е неприложима за търговеца – молител, тъй като същият е обявявал надлежно ГФО на дружеството, вкл. за три поредни предходни години преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ.

Съгласно ал.3 на разпоредбата, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Молителят твърди наличието на тези обстоятелства – спиране на плащанията още към края на 2019г. /молба на л.35 по делото/.

С оглед характера на настоящото производство, инициирано по молба на длъжника, последната хипотеза в чл.628, ал.4 ТЗ не намира приложение при преценка по същество на основанието неплатежоспособност. Налице е предвидената в ал.3 хипотеза на спиране на плащанията като същата следва да бъде преценявана и с оглед обективното икономическо състояние на търговеца, а последното е предмет на поставена от молителя счетоводна експертиза.

Съгласно презумпцията на чл.603, ал.3

ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като съгласно изр. второ, спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Въведена е т. нар. "оборима презумция", като се акцентира не само върху конкретното правоотношение и произтичащите от него права и задължения, но върху действителното състояние на търговеца и възможността му да плати изцяло или частично вземания на отделни кредитори. Релевантен е фактът на неплатежоспособност, която представлява обективно състояние на невъзможност да се посрещат текущите задължения. Молителят сам твърди, че е налице спиране на плащанията и затруднения в погасяване на задълженията с начало още през 2016г. Считано от този момент до декември 2019г. се твърди, че дружеството изпада в трайно състояние на невъзможност да посреща задълженията си. /вж.молба на л.35 по делото/ Извършените частични плащания през 2019г. не са помогнали за възстановяване на платежоспособността на дружеството и неговата рентабилност. Тези обстоятелства са детайлно разгледани в приетата счетоводна експертиза, в която предмет са предпоставките на въведеното евентуално основание – свръхзадълженост на търговеца.

Съгласно постоянната съдебна практика, неплатежоспособността е обективно икономическо състояние, при което търговецът не може да изпълнява изискуеми парични задължения към кредиторите си. За да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да се изследва неговото цялостно финансово - икономическо състояние към момента на 3 приключване на устните състезания по делото и да се отговори на въпроса дали с притежаваните краткотрайни активи той може да погаси краткосрочните/текущи задължения към кредиторите на база реалната ликвидност на активите. Според решение №71/30.04.2015г. по т.д.

№4254/2013г. на ВКС, І т.о., от значение относно преценката за неплатежоспособността са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните/текущи задължения на предприятието, тъй като именно с тях търговецът посреща текущите си задължения. Водещ е коефициентът на обща ликвидност, но само при действителна ликвидност на всички елементи на краткотрайните активи, участващи в неговото формиране (материални запаси, краткосрочни вземания и финансови активи, налични парични средства). Липсва ликвидност на активите, когато на пазара няма търсене на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. В тази хипотеза водещ ще е този от показателите за ликвидност (бърза, незабавна, абсолютна), при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства, и състоянието на неплатежоспособност да се приеме за установено, ако с тях не се покриват текущите му задължения. Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуалното настъпване на това състояние в бъдеще.

В решение по т.д.№ 685/2012г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че за отразяване действителното финансово - икономическо състояние на търговеца е недостатъчно простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност. За целта съдът дължи комплексна преценка на структурата на актива, неговата реализируемост и ликвидността на включените в съдържанието му компоненти. Тъй като от значение е обективното, реално икономическо състояние на търговеца, при съпоставяне на активи спрямо парични задължения, аналогично на разрешението в решение № 71 по т. д. № 4254/2013 г. на I т. о. на ВКС, следва да се съобрази действителната ликвидност на активите, при това с реалната им пазарна /а не балансова/ стойност. Недоказаност на съществуването и/или ликвидността на съответен вид актив изключва съобразяването му при формиране общата стойност на актива на търговското предприятие.

В молбата си молителят е посочил като активни само няколко кредитори – НАП, Старт трейдинг ЕООД, Енерсис АД, Й. Ю. матириалс хендлинг и Вертикал позишънинг груп, със задължения в общ размер от 1 705 018.12 лева. Срещу тях молителят е декларирал с подаване на молбата, че има вземания в размер общо на 243 383.40 лева, при това от трети лица.