Решение № 200 от 04.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Пловдив, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Александър Стойчев Въззивно търговско дело № 20265001000172 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срок въззивна жалба вх.№ 345/21.01.2026г. о т Ш. Ш. М. с ЕГН: **********, Е. Ш. М. с ЕГН: ********** и Р. Ш. М. с ЕГН: **********, и тримата с адрес: с. К., общ. Ч., обл. К. действащи, чрез пълномощник адвокат Я. М. С. член на *АК с личен номер ********** против Решение № 44 от 29.12.2025 г. постановено по т. дело № 20255100900017 от 2025 год. по описа на ОС - Кърджали, в отхвърлителната му част за разликата от 140 000 лева (71 580,86 евро) до размер от по 160 000 лева (81 806,70 евро) обезщетение за всеки един от въззивниците за претърпените неимуществени вреди.

Счита се от жалбоподателите, че постановеното решение е правилно и прецизно мотивирано с изключение на присъдения размер на обезщетенията за неимуществени вреди, в която част се твърди, че същото е неправилно. В обжалваната /отхвърлителна/ част постановеното от първоинстанционният съд решение е неправилно поради нарушения на материалния закон по 1 приложението на чл. 52 от ЗЗД. Счита се, че присъденото в полза на ищците застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди е занижено и не кореспондира с реалният обем от вреди, като съдът не е съобразил съвкупността от всички факти и обстоятелства, имащи значение за определяне на справедлив размер на обезщетение. При определяне на размера на обезщетението първоинстанционния съд не е съобразил трайната съдебната практика на ВКС и съдилищата по подобни казуси, която е за значително по висок размер в сравнение с присъдения по настоящото дело.

Предвид изложеното се моли настоящия съд да отмените Решение № 44 от 29.12.2025 г. по Търговско дело № 20255100900017 от 2025 год. по описа на ОС - Кърджали в частта, в която са отхвърлени предявените искови претенции за обезщетение за неимуществени вреди на тримата въззивника над 140 000 лева (71 580,86 евро), като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, и вместо него се постанови решение по същество на спора, като бъдат уважи исковите претенции за обезщетение за неимуществени вреди до размера от по 160 000 лева (81 806,70 евро) за всеки един от ищците, както и присъдите законна лихва върху същите суми от датата на предявяването на застрахователната претенция - 29.12.2023 год. до окончателното и изплащане.

Претендират се разноски.

По повод на въззивната жалба на ищците е постъпил отговор от ответника ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джеймс Ваучер" № 87, в който се взема становище, че същата е неоснователна и липсват посочените в нея пороци на окончателния първоинстанционен съдебен акт.

Също така е постъпила и въззивна жалба от ответника ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Джеймс Ваучер" № 87 вх.№ 691/10.02.2026г. против Решение № 44 от 29.12.2025 г., постановено от Кърдалийския окръжен съд, по т.д.

№20255100900017 по описа за 2025 г., в частта му, с която ответникът е осъден да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 70 000 лева /35 790,43 евро/ до присъдените 140 000 лева /71580,86 евро/, ведно със законна лихва, считано от 29.12.2023 г. Счита се, че решението обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалния закон и необоснованост.

2

Оспорват се като изцяло необосновани фактическите констатации на КОС, с които от една страна съдът е приел за установени факти, които не са се осъществили, а от друга страна не е приел за установени факти, които са се осъществили. Оспорват се фактическите констатации на съда, с които необосновано не е приет за установен факта, че пострадалата при ПТП С. М. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат - за получените от нея травматични увреждания, станали причина за нейната смърт, въпреки, че по делото са налице категорични доказателства /КСМЕАТЕ/, че този факт се е осъществил. В жалбата се твърди, че в конкретния случай съдът е преиначил заключението на приетата по делото комплексна експертиза. Преиначаването на заключението се изразява в това, че съдът е обсъждал избирателно само една част на това заключение, а други части на заключението, включително и отговорите на вещите лица в съдебно заседание, са били изцяло игнорирани.

Също и относно свидетелските показания се твърди, че съдът ги е преиначил.

Твърди се, че решението в обжалваната му част е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, установяваща задължение съдът да обсъди и да се произнесе по всички наведени от страните твърдения, възражения, доводи и аргументи, като съдът изобщо не е обсъждал и не се е произнесъл по наведеното още с исковата молба признание на ищците за наличие на допринасяне за настъпване на вредите от С. М. в размер на 20%.

От мотивите на обжалваното решение не може да се установи след преценка на кои точно доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извода, че с поведението си С. М. не е допринесла за получените от нея травматични увреждания, станали пряка причина за нейната смърт, а също така не става ясно какво приема съдът за установено относно фактическите положения, тъй като липсва посочване след обсъждане на кои доказателства съдът приема тази фактическа обстановка. На следващо място се твърди, че решението в обжалваната му част противоречи на установения в чл.52 ЗЗД и задължителната съдебна практика по прилагането на принципа на справедливост. В обжалваната му част решението е постановено в противоречие с ППВС №4/68 г. и задължителната съдебна практика, установяваща задължение съдът да посочи как прилагането на всеки един от общите и индивидуални критерии за справедливост се е отразило на формиране на вътрешното му убеждение да определи точно такъв размер на обезщетението. Също се твърди, че в обжалваната му част решението е 3 постановено в противоречие със съдебната практика на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Ето защо се моли настоящия съд да отмени Решение № 44 от 29.12.2025 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд /КОС/ по т.д.

№20255100900017 по описа за 2025 г., в частта му, с която „БУЛ ИНС" АД е осъдено да заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 70 000 лева /35 790,43 евро/ до присъдените 140 000 лева /71 580,86 евро/, ведно със законна лихва, считано от 29.12.2023 г.; като се постанови в тази част решение по същество, с което се отхвърлят исковете на ищците за присъждане обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 70 000 лева /35 790,43 евро/ до присъдените 140 000 лева /71 580,86 евро/.

Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба на застрахователя от ищците Ш. Ш. М. с ЕГН: **********, Е. Ш. М. с ЕГН: ********** и Р. Ш. М. с ЕГН:

**********, и тримата с адрес: с. К., общ. Ч., обл. К., в който по подробни съображения се взема становище за неоснователност на жалбата на ответника.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

Делото е образувано по искова молба вх. N 2140/09.05.2025г., с която от всеки един от ищците Ш. Ш. М., Е. Ш. М. и Р. Ш. М., всички от с.К., общ.Ч., обл.К., действащи чрез представител по пълномощие, предявява срещу ответника „ЗД „Бул Инс““ АД, гр.София осъдителен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата съответно от 200 000 лв. за първия ищец и по 192 000 лв. за втория и за третия ищец, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата на първия и майката на втория и на третия ищец, настъпила в резултат на престъпление - ПТП на 02.09.2022г., причинено от водач на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите автомобил при ответника, ведно със законна лихва от 29.12.2023г. - дата на предявяване на застрахователна претенция, на основание чл.429, ал.3 от КЗ.

След събиране на релевантните и допуснати доказателства първоинстанционният съд е постановил обжалвания съдебен акт, от който са останали недоволни и двете страни. В решението съдът, след като е установил, че всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя са налице е приел, че справедливия размер на дължимите обезщетения за неимуществени вреди е в размер на 140 000 лева за всеки от 4 ищците. Прието е от правораздавателния орган, че възражението за съпричиняване на вредите от страна на починалата направено от застрахователя е неоснователно.

Преценявайки служебно правния статут на обжалваното съдебно решение се констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт.

Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество. В случая и тези предпоставки не са налице.

Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.

Съобразно съдържанието на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба очевидно атакуваното решение частично е влязло в сила, поради което и е налице сила на пресъдено нещо относно наличието на изискуемия фактически състав обосноваващ отговорността на застрахователя. Ето защо и 5 не следва да се обсъждат правно релевантните факти извън повдигнатия правен спор относно размера на дължимото обезщетение и възражението за съпричиняване на вредите от починалата.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в настоящия случай е, че стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалия и е част от неговия психо- емоционален статус, който няма как да бъде обективно установен. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието ми следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищците болки и страдания. Въпреки липсата на възможност за пряко съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

Това предполага отчитане на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, както и на всички онези неудобствата емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на всеки от ищците /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и т.н./.