Решение № 367 от 24.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20248002103043 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 1105/10.03.2025г. постановено по делото, по касационната жалба на Н. А.

К., до касационно обжалване е допуснато решение № 46/11.03.2024г. по в.гр.дело № 484/ 2023г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ граждански състав, с което след потвърждаване на решение № 921/30.06.2023г. по гр.дело № 807/2022г. на ОС-Пловдив, е отменен на основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД договор за дарение на недвижим имот, оформен с нот.акт № 26, том 2, рег.№ 1265, дело №206 от 30.08.2012г. на нотариус с рег. № * при Нотариалната камара, с който ищецът А. А. К. е дарил на сина си – ответника Н. А. К., апартамент № 20 в [населено място] в[жк]на [улица] [жилищен адрес] поради недаване от дарения на поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивия съд да обсъди доводите и възраженията на страните и да извърши преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност.

Отговор на въпроса е даден в многобройната и непротиворечива съдебна практика на ВКСрешение № 102/09.10.2023г. по гр.дело № 3666/2022г. на III ГО; решение № 101/06.10.2023г. по гр. д. № 4781/2022г. на IV ГО; решение № 50281/11.09.2023г. по гр. дело № 766/2022г. на IV ГО и много др., включително и задължителна такава - ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело 1

№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тази практика задълженията на съда по чл. 12 от ГПК, наред с тези по чл. 235, ал.2 от ГПК са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора. Затова въззивният съд, като инстанция по същество е длъжен в мотивите към решението да обсъди всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи. Съдът следва да обсъди доводите и възраженията на страните, въведени в производството, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ (поотделно и в тяхната съвкупност) на доказателствата, събрани пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивният съд е приел, че по делото са установени трите кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД - дарителят се нуждае от издръжка, поискал я е от надарения и последният е отказал да му я даде. От фактическа страна съдът установил, че ищецът и ответникът са били валидно обвързани от договор за дарение на недвижим имот, оформен с нот.акт 26/2012г., с който ищецът дарил на сина си апартамент заедно с избено помещение в [населено място] на [улица], като не си е запазил правото на ползване върху имота. Ищецът останал да живее в жилището, предмет на договора за дарение; ответникът заплащал консумативните разходи за него, разходите по поддръжка на входа и за ремонт на жилището; връзката между баща и син била лишена от обичайната близост; през годините преди завеждането на делото ответникът полагал грижи за баща си, но без да му осигурява ежедневно храна, лекарства и непосредствени грижи. Въз основа на писмените и гласни доказателства и заключенията на СМЕ и СИЕ съдът приел, че здравословното състояние на дарителя било изключително влошено, налагала се честа хоспитализация и медикаментозно лечение; след м.януари 2023г. за около 4-5 месеца и след м.декември 2023г. имал нужда и от чужда помощ, поради смяна на тазобедрена става и преживян исхемичен инсулт. Установил е, че доходът на ищеца е единствено от пенсия в размер 433,51 лева, получавана след 31.10.2022г. до 30.06.2023г. и в размер 485,53 лева във времето след 01.07.2023г. до момента; ищецът получил целева помощ за отопление в размер 546,95 лева за август 2023г.; получавал и месечна финансова подкрепа по чл.70,т.1 от ЗХУ в размер по 35,28 лева. На ищеца са му били необходими месечно 578 лева за времето от 13.05.2022г. до 01.11.2022г.; поне 144,49 лева за времето от 01.11.2022г. до 31.01.2023г.; поне 988,49 лева за времето от 01.02.2023г. до 30.06.2023г., минимум 57,19 лева за времето от 01.07.2023г. до 31.12.2023г. и минимум 901,19 лева месечно за времето от 01.01.2024г. до 14.02.2024г.

Посочените суми са изчислени, като от общата месечна сума, нужна за издръжка на ищеца, изчислена от СИЕ, е извадена получаваната от него пенсия и средния пазарен месечен наем, изчислен от СТЕ. Съпоставката на получаваната пенсия и необходимите ежемесечно средства за осигуряване на нормален живот на дарителя е обосновала извода, че ищецът е изпаднал в остра нужда от издръжка за покриване на най-елементарни разходи. Ответникът не е предоставял на ищеца суми след 13.05.2022г., нито е поемал негови разходи след 2

17.05.2023г. и до момента (освен осигуреното жилище и плащането на консумативните разноски за ползването му), не му е осигурявал храна, облекло, лекарства и най-вече не е полагал за него непосредствените грижи, от които се е нуждаел. Според въззивния съд предоставянето няколко пъти на дребни суми и на храна без да се твърди и установява да е поето в пълен размер изхранването на дарителя и плащането на всички негови разходи (прехрана, дрехи, медицинско лечение, осигуряване на хигиенни нужди и удобства) не води до извод, че нуждите на дарителя са били обезпечени от надарения. Обобщено съдът е приел, че за дарителя А. К. е била налице трайна нужда от издръжка, която не е била задоволена от ответника, поради което ищецът има право да иска отмяна на дарението, което е извършил в полза на надарения. Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на ответника, че той обективно няма материална възможност да предостави на ищеца исканата издръжка. Приел е за установено, че дареният се издържа от приходите от строителната си фирма (едноличен собственик на капитала и управител е на „Н и М билд“ ЕООД-гр.Пловдив); има съпруга и дете във втори клас, живее в апартамент в „Т.“, който купил с ипотечен кредит, кара „БМВ“, съпругата му работи в счетоводството на търговска фирма. Посочил е, че ответникът не е представил доказателства относно своите доходи, а писмените доказателства (справки за трудови договори от 23.06.2022г. и от 28.06.2022г., справка от ТД на НАП-Пловдив за осигуряването на ответника) не могат да обосноват извод, че това са реалните му доходи като строителен предприемач. Логично според съда е от подобна дейност да се реализира доход от поне 5 000 лева месечно, като ответникът очевидно има и възможност да поеме разходите за ползването на л.а. БМВ, което демонстрира висок стандарт на живот над този на човек с доход в размера на МРЗ; живее в собствено жилище, като не се нито твърди, нито установява от него той да изплаща ипотечен заем; съпругата му работи в счетоводна кантора и следователно също реализира доходи; дължимата от ответника минимална издръжка на малолетното му дете за периода от 1.01.2023г. до 31.12.2023г. е 233,25 лева. Предвид това съдът е приел, че ответникът не е човек, който няма материална възможност да дава на баща си издръжката, от която се нуждае; отказът на надарения да дава на дарителя поисканата необходима му издръжка представлява виновно поведение на надарения, което законът санкционира с последицата по чл. 227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД – отмяна на дарението.

С оглед дадения отговор на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение е постановено в отклонение от цитираната практика на ВКС.

Основателни са касационните оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с обсъждането на ангажираните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и на доводите и възраженията на страните и по специално за допуснати процесуални нарушения във връзка с приложението на чл. 154 ГПК. В резултат на тези нарушения, въззивният съд е достигнал до необоснования извод, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск.

Въззивният съд не е съобразил на първо място, че сключеният с нот. акт № 26/30.08.2012г. договор за дарение между А. К. и Н. К. не е породил никакви задължения за последния, с оглед едностранния характер на дарението, освен морални такива-да е признателен на 3 дарителя за направеното дарение на имота. Предвид това неправилно е приел, че след като ответникът не е осигурявал на баща си храна, облекло, лекарства, не е задоволявал хигиенните му нужди и удобства, и най-вече не е осигурил непосредствени грижи, от които се е нуждаел и не е обезпечил нуждите му. С оглед разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД моралното задължение на надарения по договор за дарение да бъде признателен на дарителя се трансформира в правно такова за даване на издръжка при настъпване на нови юридически факти-дарителят изпадне в нужда и поиска от дарения да му дава издръжка. При отказ на дарения да предостави такава издръжка, законът е предвидил възможността дарението да бъде отменено. На следващо място съдът не е обсъдил в пълнота доводите и възраженията на ответника, направени още в отговора на исковата молба, поддържани и във въззивното производство, че е осигурил на баща си жилище и ежемесечно плаща консумативните разходи по ползването му, което е форма на предоставяне на издръжка; че не е отказвал издръжка на родителя си и винаги при нужда му е помагал, но с оглед злоупотребата на ищеца с алкохол, довела до влошеното му здравословно състояние, е предоставял издръжката предимно в натура; че периодично е предоставял финансови средства, с които е покривал разликата между установения размер на необходимата издръжка и получаваната от баща му пенсия за инвалидност; че ищецът не е доказал твърдението си, че дареният получава месечно сумата 2 500 лева, тоест разполага с финансовата възможност да дава издръжка в размер 1000 лева.

Допуснатите от въззивния съд нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция.

Правилно и обосновано въззивният съд е установил наличието на първите две предпоставки от фактическия състав на чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД. Ищецът-дарител е изпаднал в трайна нужда от издръжка, доколкото събраните по делото доказателства, включително и чрез експертизи, доказват влошеното му здравословно състояние, изискващо продължително лечение, закупуване на медикаменти и необходимост от чужда помощ в ежедневието и бита му, което изисква допълнителни средства, над тези с които той разполага от пенсия. Ищецът е поканил надлежно сина си да му предоставя издръжка с исковата молба, получена от ответника на 13.05.2022г.

Необосновано съдът е приел, че при направеното от дарителя искане за предоставянето й ответникът е отказал да дава такава. За установяване на отказа на дарения да плаща издръжка на дарителя са допустими всички доказателствени средства. Доколкото се касае до отрицателен факт-неполучаване на издръжка, което е равнозначно на отказ да се даде издръжка, в тежест на ответника по иска по чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД е да установи, че я е предоставял на дарителя, чрез предоставяне ползването на подарения имот или на друг имот, заплащане на консумативните разноски на дарителя, заплащане на лечение, даване на парични средства или подпомагане в натура. В случая, въззивният съд не е отдал нужното значение на безспорно установеното по делото обстоятелство, че ищецът, без да е запазил правото си на ползване върху подарения имот, е останал да живее в него. Осигуряването на подслон и нормални жилищни условия на дарителя, чрез предоставяне на собствен на 4 подарения имот представлява форма на издръжка. По този въпрос е налице формирана практика на ВКС - решение № 65/30.05.2018г. по гр. д. № 1498/2017г. на ІV ГО и др., според която чрез използването от дарителя на подарения имот се дава възможност да не заплаща средства за наем, за консумативи за него, което облекчава финансовото му състояние. Съдът не е отчел в достатъчна степен ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, като е обосновал изводите си, че е налице отказ на ответника да дава издръжка, кредитирайки изцяло и давайки превес на показанията на свидетелката З. Д. Д..