Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1409 от 04.01.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2149/2021
Вид
Решение № 1409
Подписан
04.01.2022
Състав
Диана Коледжикова, Камелия Първанова, Димитър Мирчев

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 427 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1 т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 492 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 507 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.508, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 512 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 1409 гр. София, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20211000502149 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 263026/12.05.2021г., постановено по гр.д.№ 6564/2020г по описа на СГС, I ГО, 20 с-в, са отхвърлени предявените от Е. И. Д. против „ОТП Факторинг България” ЕАД искове за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от 116 351 лева – главница по договор за кредит от 03.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 09.04.2010 г. до окончателното плащане, сумата от 15 184.04 лева – лихва по договор за кредит от 03.07.2008 г., за периода от 03.07.2009 г. до 08.04.2010 г., сумата от 829.04 лева – заемни такси по договор за кредит от 03.07.2008 г., както и сумата от 2647.30 лева – държавна такса и 1773.65 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми в производството по ч.гр.д. № 16 734/2010 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав, на 27.04.2010 г. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Осъдена е Е.

И. Д. да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 300 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано от Е. И. Д., чрез адв.В.Ц. от САК, с доводи, че е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения. Счита за неправилен извода на съда, че действията на съдебния изпълнител по молбите на взискателя са ирелевантни за течението на давностния срок.

Поддържа, че не е изяснено коя е била първата продан на дворното място, дали е извършена втора продан, след обявяването на която за нестанала, ГПК е поставил императивни изисквания какво следва да извърши взискателя и какво в рамките на този избран изпълнителен способ да се приеме за валидно. Сочи, че след 5.02.2015г са били налагани запори върху трудовото възнаграждение на длъжника-ищец, но не се установява да са постъпили плащания по изп. дело № 20148640400267, кога са били връчени съобщенията и работодателите на ищцата да са изпълнили задължението си по чл.508, ал.1 ГПК.

1

Сочи, че последното валидно изпълнително действие по преобразуваното два пъти изпълнително дело, изграждащо изпълнителен способ, е било извършено на 30.03.2011г., когато с Постановление за възлагане имотът, предмет на публична продан, е бил възложен на лицето, обявено за негов купувач. От тази дата всички предприети след 30.03.2013г действия по принудително изпълнение са без правно значение за погасителната давност, тъй като са невалидни изпълнителни действия, а извършените преди 30.03.2013г са се обезсилили с обратна сила. Поддържа, че погасителната давност за вземането, посочено в изпълнителния лист от 27.04.2010г, следва да се счита, че е започнала да тече от 30.03.2011г като петгодишният давностен срок е изтекъл на 30.03.2016г.

Изтъква, че единствено предприетите изпълнителни действия от съдебния изпълнител имат прекъсващ давността ефект, а не и искането за тяхното извършване.

Предприетите изпълнителни действия са валидни докато изпълнителното производство е висящо, тъй като от момента на прекратяването му се обезсилват с обратна сила, а наложените запори и възбрани се вдигат, всички изпълнителни действия се обезсилват по право.

Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искови претенции.

Ответната страна-„ОТП Факторинг България” ЕАД, представлявано от юрисконсулт Н.Ш., е оспорила въззивната жалба. Възразява срещу доводите на въззивницата, че са валидни само тези действия, довели до определен резултат, удовлетворяващ взискателя.

Поради това поддържа, че наложените запори и вписани възбрани по изпълнителните дела са валидни действия, както и, че не се заличават с обратна сила, включително и поради перемпция. Цитира съдебна практика, че перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но не заличава предприетите принудителни действия, с които се прекъсва давността за изпълняемото право, че перемпцията е без правно значение за давността и след настъпването й при направено искане за изпълнително действие съдебният изпълнител следва да образува ново изпълнително дело, като новото искане прекъсва давността, независимо дали е образувано в ново изпълнително дело. Относно цитираната съдебна практика от въззивника сочи, че е неотносима. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба, потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноски.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищцата по делото Е. И. Д. е посочила в исковата молба, че на 17.06.2020г е узнала от покана за доброволно изпълнение, че срещу нея е образувано изп. дело № 20208640400023/2020г по описа на ЧСИ В.Н., с район на действие СОС, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.04.20210г по ч.гр.д.№ 16 743/2010г по описа на СРС, II ГО, 54 с-в, с взискател „ОТП Факторинг България” ЕАД. На 11.06.2020г по искане на взискателя ЧСИ е наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на Ц. П. Н.ипотекарен длъжник. Изпълнителният лист е бил издаден по ч.гр.д.№ 16 743/2010г, образувано по описа на СРС, II ГО, 54 с-в, след констатиране, че заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 27.04.2010г подлежи на изпълнение, с която е разпоредено да се заплати на „Банка ДСК” АД сумата от 116 351 лв.-главница, сумата от 15 184.04лв.-лихва за периода 3.07.2009г до 8.04.2010г и сумата от 829.04лв.-такси, съгласно извлечение от счетоводна сметка по договор за кредит от 3.07.2008г, ведно със законната лихва върху главницата от 9.04.2010г до изплащане на вземането, както и сумата от 2 647.30лв.-държавна такса и 1 773.65лв. юрисконсултско възнаграждение. С договор за цесия от 25.01.2012г „Банка ДСК” АД е прехвърлила вземането си по изп.лист от 27.04.2010г на ответника „ОТП Факторинг България” ЕАД.

2

Посочила е, че не дължи сумите, посочени в изпълнителния лист от 27.04.2010г, тъй като правото на принудително изпълнение е било погасено поради изтекла петгодишна погасителна давност за периода 25.04.2010г до 25.04.2015г.

Претендирала е да се приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 16 734/2010г по описа на СРС, въз основа на който е било предприето принудително изпълнение по изп. дело № 20208640400023/2020г по описа на ЧСИ В.Н..

Ответникът по делото-„ОТП Факторинг България” ЕАД е ангажирал становище, че исковите претенции са неоснователни. Заявил е, че не оспорва, че по гр.д.№ 16 734/2010г на СРС в полза на „Банка ДСК” ЕАД е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за посочените от ищцата суми, че банката е прехвърлила вземанията на ответника с договор за цесия от 25.01.2012г, както и, че въз основа на изп. лист, издаден по делото, е било образувано изп. дело № 20208640400023. Заявил е, че между „Банка ДСК” ЕАД и Е. И. Д. е бил сключен договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на ищцата кредит в размер на 119 500лв, като задължението било обезпечено с договорна ипотека върху два недвижими имота и, че ищцата не е изпълнила задълженията си по договора за кредит и банката предприела действия по събиране на вземането си по съдебен ред и била издадена заповед в полза на банката за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по образувано гр.д. № 16 734/2010 г. на СРС, ІІ ГО, 54 състав. Било образувано изпълнително дело с извършени изпълнителни действия-връчване на покана за доброволно изпълнение, продажба на ипотекиран имот, разпределение на сумата от публичната продажба.

На 02.05.2012 г. в АВп бил вписан договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 25.01.2012 г., по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД прехвърлила на „ОТП Факторинг България” ЕАД вземанията, произтичащи от договора за кредит от 03.07.2008 г., за което ищцата била надлежно уведомена, като цесионерът бил конституиран като взискател по изп. дело. Били предприемани редица изпълнителни действия, всяко от което прекъсва давността, а след образуване на изпълнителното дело не тече давностен срок.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искови претенции като е приел, че не е изтекла петгодишна погасителна давност, тъй като е била прекъсвана с изпълнителни действия по изпълнителните дела, като последното прекъсване е на 20.07.2020г.

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и е следната:

На 03.07.2008 г. между Е. И. Д., като кредитополучател, и „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор, е бил сключен договор за ипотечен кредит, съгласно който кредиторът се задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 119 500 лева, като кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху следните недвижими имоти:

- апартамент № 45, находящ се в гр. ***, р-н „***“, ж.к. „***“, в жилищна сграда на блок № 701, със застроена площ от 67.15 кв.м., заедно с избена помещение № 45 с площ от 3.11 кв.м., ведно с 1.169% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото

-дворно място в землището на с. ***, община Правец, област Софийска, махала „Чекотин“, заедно с построените в него жилищна сграда (къща) и второстепенна сграда (плевня) (наричано по-долу за краткост „Дворно място в с. ***“).

На 27.04.2010 г. по ч.гр.д. № 16 734/2010 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 116 351 лева – главница по договор за кредит от 03.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 09.04.2010 г. до окончателното плащане, сумата от 15 184.04 лева – лихва по договор за 3 кредит от 03.07.2008 г., за периода от 03.07.2009 г. до 08.04.2010 г. и сумата от 829.04 лева – заемни такси по договор за кредит от 03.07.2008 г., както и за разноските по ч.гр.д. № 16 734/2010 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп. дело № 20138730400085 по описа на ЧСИ с рег. № *** от КЧСИ.

С молбата си от 30.06.2010 г. за образуване на изпълнителното дело, взискателят „БАНКА ДСК“ ЕАД е направил искане да бъде извършен опис и продажба на апартамент № 45 в гр. София, както и да бъде наложена възбрана на дворното място в с. *** (т. 1, л. 1 от ИД).

На 07.07.2010 г., по образуваното изп.д. № 20108430400121 по описа на ЧСИ с рег.

№ *** от КЧСИ, до Е. И. Д. са изпратени покана за доброволно изпълнение и подлежащия на принудително изпълнение акт (л. 62 и т. 1, л. 19 от ИД), които са й били връчени на 07.07.2010 г.

На 16.07.2020 г. ЧСИ с рег. № *** е съставил протокол (, т. 1, л. 30), в който е посочил, че Е. И. Д. се е явила при ЧСИ и е заявила, че до 30.09.2010 г. ще изплати дълговете си по посочените изп.дела в размер от 30 % до 100 %.

С молба от 21.07.2010 г., взискателят „БАНКА ДСК“ ЕАД е направил искане да бъде насрочен ден и час за извършване на опис на апартамент № 45 в гр. София (т. 1, л. 35 от ИД).

На 14.09.2010 г. съдебният изпълнител е извършил опис на ипотекирания имот (апартамент № 45 в гр. София) и е насрочил публична продан на имота – видно от Протокол за опис от 14.09.2010 г. и Протокол от 15.09.2010 г. по изп. дело № 20108430400121 (т. 1, л.

45-48 от ИД) и съобщения за насрочена публична продан по изп. дело № 20108430400121 (т.

1, л. 49 и 52 от ИД).

На 28.10.2010 г. Е. И. Д. е депозирала молба по изп.дело с искане да бъде пренасрочена продажбата на ипотекирания апартамент в ***, тъй като очаква в 15-дневен срок задължението по делото да бъде изплатено. С разпореждане от същата дата, ЧСИ е пренасрочил публичната продан от 16.11.2010 г. до 16.12.2010 г. (т. 1, л. 60), която поради липса на постъпили наддавателни предложения е обявена за нестанала.

На 12.01.2011 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД е депозирала молба по изпълнителното дело да бъде насрочена нова продан на недвижимия имот на основание 494 ГПК (т. 1, л. 80 от ИД), като съдебният изпълнител е удостоверил, че Е. И. Д. е уведомена по телефона за насрочената продан (т. 1, л. 82 от ИД).