Решение № 707 от 05.11.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. Враца, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Р. Скорчовска Петкова при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело № 20251420101173 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба депозирана от М. С. Д. с ЕГН:********** от гр.В. ж.к.”Д.”********** чрез адв.Д. Г. от АК С. гр.Л., служебен адрес:гр.Т., ул.”З. С.”* против “Ф. Б.“ЕООД,Е И К *****,със седалище и адрес на управление гр.С. район М. бул.“А. М.“********* Ищцата предявява иск за обявяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит №***********г.,доколкото в него не бил посочен реално дължимия годишен процент на разходите/ГПР/ и в него не било включено възнаграждението за поръчител. Ищцата твърди,че по силата на сключения между страните договор,ответникът й бил предоставил в заем сумата от 4 500 лв.,при фиксирани ГЛП 23.33% и ГПР 49.66%. Ищцата следвало да внесе общо 6 075.00 лв. главница и лихва. На същата дата,ищцата била задължена да сключи договор за предоставяне на поръчителство с Multitude Bank,което дружество следвало да обезпечи задълженията й по договора за потребителски кредит.Било уговорено възнаграждение от 4 770.00 лв.,разсрочено на вноски,дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът бил овластен да приеме плащанията.И този договор бил недействителен,доколкото с него се предвиждало 1 кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта,което противоречало на добрите нрави,водело до неравноправност,липсвало основание за сключването му и бил сключен като обезпечение на недействителна сделка.

Клаузата за обезпечение реално увеличавала печалбата на 1 кредитора.Посоченият в договора ГПР не отговарял на действителните разходи,доколкото не включвал сумата за обезпечението.Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР.Договорът за поръчителство само формално представлявал отделна сделка.Двете дружества били свързани лица по смисъла на закона,очевидно бил формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,с който отговор се оспорва иска: Поръчителството не било задължително условие за сключване на договора за кредит.Потребителят сам избирал обезпечението.Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение,по което ответникът не бил страна.Разходът за гаранцията не се включвал в ГПР,тъй като услугата не била задължителна. Съдът намира,че следва да се направи предварителен доклад по делото и да се произнесе по доказателствените искания на страните/на ищцата/.

Предявен е насрещен иск от ответника срещу ищцата за заплащане на сумата 232.00лв. неизплатена главница по договора, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от предявяване на иска-10.07.2025г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК ответницата/ищца по първоначалния иск/ е депозирала писмен отговор,че при условие,че процесния договор бъде прогласен за нищожен насрещния иск е основателен.

Ищцата поддържа следните въведени твърдения за нищожност на договор за кредит: 1. противоречие със закона - чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.1 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП; 2. заобикаляне на закона – чл. 19 ал.4 от ЗПК . Съдът приема,че е сезиран с два отделни иска – по чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК и чл.146 от ЗЗП и по чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата,на които се позовава ищецът в исковата молба.Ето защо,след като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда,то именно съдът,разглеждащ спора,извършва и преценка за съотношението,в което се 2 намират помежду си съединените искове,като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното им съединяване/в този смисъл са и решение №527/21.06.2010 г. по гр. дело №1363/2009 г. на ВКС,IV г.о. и решение №97/08.02.2013 г. по т. дело №196/2011 г. на ВКС,I т.о.,както и др./. Доколкото по отношение на начина на съединяване на искове за недействителност на сделка е налице задължителна съдебна практика,според която съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредността от най-тежкия през по-леките,а не от начина на подреждане на претенциите в исковата молба/в този смисъл са: решение №97/08.02.2013 г. по т. дело №196/2011 г. на ВКС,I т.о.,решение №106/ 01.03.2011 г. по гр. дело №1460/2009 г. на ВКС,IV г.о., решение №199/12.07.2016 г. по гр. дело №583/2016 г. на ВКС,IV г.о.,както и др./,настоящият съд приема,че е сезиран с главен иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД и в условията на евентуалност с иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД. Т.е.,предявени са следните искове: 1. иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК във връзка с чл.146 от ЗЗП за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит поради противоречието му със закона - чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал. 1 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. В условията на евентуалност: 2. иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит поради заобикаляне на закона - чл.19 ал.4 от ЗПК. По иска с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД, в тежест на ищцата е да докаже,че сключеният между страните договор за потребителски кредит противоречи на закона – чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.1 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. По иска с правно основание чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже,че сключеният между страните договор за потребителски кредит 3 заобикаля законовата разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК.

Предявен е и насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр.с чл.86 ЗЗД.,по който ищеца следва да докаже,че ответницата по този иск не му е изплатила остатъка от главницата предмет на претенцията, ответницата признава като размер това неиздължение.

На основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК,съдът признава за безспорни между страните обстоятелствата,че: 1. между страните са били налице облигационни правоотношения по валидно сключен договор за потребителски кредит за 3 сумата от 4 500 лв.която сума ищцата е усвоила; 2. между ищцата и М.б. са били налице облигационни правоотношения по валидно сключен договор за предоставяне на поръчителство,по който договор ищцата е следвало да заплати 4 770 лв. възнаграждение; 3. при добавяне на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство към ГПР по договора за потребителски кредит се получава ГПР,надвишаващ законоустановения максимален. 4.че ищцата не е погасила гравница в размер на 232.00лв.

При така установените факти се налагат следните правни изводи: Предвид момента на договаряне и факта,че кредита е предоставен на физическо лице,като не са налице данни то да е действало като професионалист,респективно кредитополучателят се явява потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК,процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна потребителска закрила.Наред с това, договорът е сключен от търговско дружество,което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност,като приложението на ЗПК е признато и от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, съдържанието на договора формално отговаря на изискванията на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.т.1-9,11 и 1 2 о т ЗПК – сключен е в предписаната от закона форма,съдържа дата и място на сключването,вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните,срок на договора,общия размер на кредита и начина на усвояването му,размер на лихвен процент,информация относно размера,броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и пр.. Съгласно чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същият не е посочен годишен процент на разходите и общата сума,дължима от потребителя.Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК,годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,настоящи или бъдещи/лихви,други преки или косвени разходи,комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,в т.ч. тези,дължими на посредниците за сключване на договора/,изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,които трябва да заплати длъжникът,а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява 4 кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай е посочено,че ГПР е 49.66%,но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.Нещо повече,възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено в полза на кредитодателя по договора за кредит,доколкото чрез сключване на процесния договор последното постъпва в неговия патримониум,като се заплаща ведно с месечните погасителни вноски по договора за кредит.Съгласно чл.5 от договора,кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на ищеца,като с одобряване на обезпечението от кредитора предоставеното обезпечение не може да се отмени нито от кредитополучателя,нито от лицето,предоставило обезпечението.Дължими вноски по договора за поръчителство не са посочени в преддоговорната информация,изпратена на клиента,нито пък е посочено в ОУ,че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит.

Следва да се отбележи,че възнаграждението по договора за гаранция,макар и сключен с лице,различно от кредитора, е пряко свързан с договора за потребителски кредит разход и следва да бъде включено в общите разходи по кредита при изчисляване на годишния процент на разходите.В този смисъл сключването на договор за поръчителство е допълнителна услуга за потребителя,която е пряко свързана с договора за кредит и разхода за него следва да бъде включен в общите разходи по кредита при изчисляване на годишния процент на разходите.Независимо от горното, доколкото самият договор за кредит,сключен между страните,не предвижда дължимост на сума в размер на 4770 лв. за банкова гаранция,то превеждането на такава по сметка на ответника се явява недължимо при липса на установено основание.Без значение се явява обстоятелството,че сумата се зачислява за друго лице.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. За да е спазена и разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР,но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.В конкретния случай,това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл.3 от 5 договора като обща сума за заплащане от потребителя е посочена сумата от 6 075.00лв.В тази величина обаче не е включена дължимото по договора за предоставяне на гаранция възнаграждение в размер на 4 770.00 лв.Чрез прибавянето на последната,общата сума,която следва да заплати потребителят,възлиза на 10 845 лв,което е над два пъти размера на получения в заем финансов ресурс.Тоест,налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР,дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Така и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,че при изчисляването на ГПР в размера на 49.66% са включени главницата,срока на договора и договорирания лихвен процент.Действителният обаче ГПР,изчислен при параметри на кредита – главница-,договорна лихва, такса за гаранция сума,е с 41.01% по-голям от договорирания ГПР или реален 90.67%.