Решение № 17744 от 31.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 29098/2023
- Вид
- Решение № 17744
- Подписан
- 31.10.2023
- Състав
- Калина Венциславова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 17744 гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Калина В. Станчева при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110129098 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „фирма“ ООД, чрез адв. М., срещу „фирма“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ за осъждане на ответника за заплати на ищеца сумата от 3. 835,72 лева, представляваща главница за непогасени задължения за доставка на вода и начислени такси „канал“ и „пречистване“ за периода от 14.03.2022 г. до 14.03.2023 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 334,26 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за непогасени задължения за доставка, отвеждане и пречистване на водата за периода от 14.05.2022 г. до 20.03.2023 г.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационна връзка по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията между страните по начина, установен в Общите условия, приети с Решение № ОУ09/11.08.2014 г. на ДКЕВР и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. Сочи, че ищцовото дружество в качеството си на оператор на (фирма) услуги е предоставяло услугите – доставка, отвеждане и пречистване на питеина вода на ответника за период от 1 година (14.03.2022 г. до 14.03.2023 г.). За посочения период са издадени 13 бр. фактури. В сроковете, установени от ОУ на (фирма) ООД, длъжникът не е извършил плащане. Обяснява, че от страна на ответното дружество няма изразено несъгласие относно ОУ, приложими за потребителите на (фирма) услуги. Заключва, че ответникът следва да е запознат, че 1 всеки месец дължи погасяването на формираното към ищецa парично задължение с оглед изразходеното количество вода. Mоли съда да постанови решение, като съобрази направеното плащане от ответника. Претендира направените в хода на производството разноски, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Ответникът „фирма“ АД в отговора си излага, че е налице липса на задължение за заплащане на доставена, отведена и пречистена вода. Всички задължения за доставка, отвеждане и пречистване на вода за процесния период са изцяло погасени от страна на ответника, за което към отговора са представени писмени доказателства.
Възразява се, че е налице недоказано доставяне, отвеждане и пречистване на вода за процесния период. Отделно, ищецът не сочи конкретни факти и доказателства, на които основава иска си. Оспорва представеното извлечение, тъи като последното няма никаква доказателствена стоиност. Счита, че ищецът не е доказал претенциите си.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете с оглед погасяване в цялост на исковите суми. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, като обръща внимание, че с поведението си не е станал повод за завеждане на делото.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, във вр. с чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а и се установява от договор № ***/29.05.2014 г. за доставка, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, че между ищеца „фирма“ ООД – (град), от една страна, в качеството му на оператор, и ответника „фирма“ АД, от друга, в качеството му на потребител, е възникнала облигационна връзка по повод предоставяне на (фирма) услуги за недвижим имот, находящ се в (град), (адрес) – производствен цех. Неразделна част от договора представляват и приложимите Общи условия за предоставяне на (фирма) услуги на потребители от оператор „фирма“ ООД – (град).
От справка-извлечение за дължимите суми към „(фирма)“ ООД – (град) към дата 20.03.2023 г. се установява, че дружеството „фирма“ АД има задължения към оператора, както следва: 4 271,95 лева – главница и 398,03 лева - лихва, за които суми са издадени 13 броя фактури.
По делото са представени също електрофотографски (ксерографски) копия на квитанция към приходен касов ордер № *** от 15.03.2023 г., касов бон от 15.03.2023 г., установяващи разплащане в полза на ищцовото дружество за сумата от 500 лева; 3 бр. фискален касов бон от 26.06.2023 г., от които се констатира плащане в полза на ищеца на следните суми: 83,78 лева; 244,56 лева и 234,07 лева; 2 бр. фискален касов бон от 01.08.2023 г., от които се установява погасяване на задължения на ответника към ищеца за сумите, както следва: 395,94 лева и 406,69 лева., както и 6 бр. фискален касов бон от 13.09.2023 г., удостоверяващи плащания в полза на ищеца, както следва: за сумата от 357, 36 лева; за сумата от 315, 29 лева; за сумата от 236, 48 лева; за сумата от 490, 63 лева; за сумата от 451, 88 лева; за сумата от 530,07 лева.
От приложено по делото споразумение № **** от 17.12.2021 г. се установява, че ответното дружество „фирма“ АД се задължава да заплати задължението си в размер на 4 907,04 лева на разсрочено плащане според погасителен план, сочещ погасяване на първа вноска в размер на 1 472, 11 лева в деня на подписване на споразумението, а остатъка в размер на 3 434,53 лева – на 5 равни месечни вноски по 686,99 лева.
Плащанията, в това число и за начислените вноски по текущото задължения, следва да се извършват най-късно до (не се чете конкретна цифра) число на следващия месец.
Ръкописно върху самия документ са нанесени плащания от 16.12.2021 г., от 17.01.2022 г., от 03.02.2022 г., от 25.02.2022 г. от 17.03.2022 г. от 07.06.2022 г., от 01.07.2022 г., от 2
22.12.2022 г. и от 07.02.2023 г.
Други относими доказателства в хода на първоинстанционното производство не са събрани.
В изготвения проекто-доклад по делото, обективиран в определение за насрочване на делото от 21.09.2023 г., съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1ЗЗД, вр. чл.
203 ЗВ следва да докаже количеството на реално доставена на ответника вода, нейната цена и размера на претендираното вземане, както и настъпване на изискуемостта му, а по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно: настъпването на изискуемостта на предявеното главно вземане и размера на мораторната лихва.
Осъществяването на всички елементи от фактическия състав, както на главната претенция, така и на акцесорната такава за лихва, се извежда от целокупния анализ на събраните по делото доказателства. Прочие поведението на ответника, изразяващо се в заплащане на дължимите към ищеца суми, на най-голямо основание индикира на действителността на задълженията. Именно поради това и в окончателния си доклад по делото, изготвен на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът е извел като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице плащане от страна на ответника.
С оглед извършеното от страна на ответника плащане, за което признава и самият ищец в молба вх. № ******/11.10.2023 г., съдът намира, че страните не спорят по факта на погасяване на исковите суми, предмет на разглеждане в настоящия процес.
Последното обстоятелство обуславя и изхода на спора по същество относно двата предявени иска – главен и акцесорен, а именно тяхната неоснователност, поради настъпило в хода на процеса обстоятелство по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК плащане. В този случай признатите от ответника вземания запазват безспорния си характер, но исковете за заплащането им подлежат на отхвърляне поради удовлетворения интерес на ищеца, затова съдът е длъжен да посочи в решението, че отхвърлянето е постановено поради плащане.
Инвокираното от ответника възражение относно недопустимост на производството предвид неизпълнено от страна на ищеца задължение по прецизиране на исковата претенция, в който смисъл съдът му е дал указания, на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, респ. необходимостта от прекратяване на делото, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е неоснователно. Според съда указанията, дадени на ищеца, в определение за насрочване на делото от 21.09.2023 г., са имали за единствена своя цел детерминиране и прецизиране на отделните пера от главното задължение, представляващо доставка на (фирма) услуги, ако същото изначално се дели на отделни подзадължения, а именно уточняване дали главното вземане съставлява сбор от отделни, самостоятелни задължения за доставка на вода, такси „канал“ и „пречистване“ или те всички неразделно съставляват главницата за (фирма) услуги. В ситуация като процесната, съдът неминуемо следва да посочи какви са последиците по смисъла на чл. 129, ал. 3 от ГПК. При липса на нарочно уточнение обаче в настоящата конкретика, съдът приема, че главната претенция представлява сбор на всички горепосочени задължения, единни в основанието за своето възникване – процесния договор за предоставяне на (фирма) услуги. В този смисъл и макар съдът да е указал принципното приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК – връщане на исковата молба при неизпълнение на указанията, намира че предпоставките за това не са налице.
Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал.
1, т. 4 и т. 5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на 3 постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал.
1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по ал. 3 на същия текст (така прието и в Решение № 98 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 5788/2013 г., III г. о., ГК). Съдът счита, че процесните указания нямат характер на такива, уточняващи основанието на претенциите на ищеца, нито самото искане на последния. Дължимите по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК реквизити на исковата молба са налични в случая, като съдът само с оглед изрядност и прецизност е дал допълнителни указания, чието неизпълнение обаче, не може и не е редно да компрометира допустимостта на цялото производство. При тези доводи, съдът намери възражението на ответника за връщане на исковата молба и прекратяване на производството за неоснователно.
Предвид горепосоченото, съдът счита, че основният спорен момент по делото се явява въпросът с гражданската отговорност на страните за разноски и по-специално приложимостта и относимостта на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК в настоящия случай.
По разноските:
От съдържанието на новелата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е видно, че възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно поведението на ответника. Ищецът, който има право на иск, не може да бъде задължен да защити правата си по друг ред. Кредиторът не е длъжен да упражни преди завеждане на иска това свое право, за да иска присъждане на разноските. От значение е извънпроцесуалното поведение на длъжника, който не е платил една или няколко вноски, чиято изискуемост е настъпила, изпаднал е в забава и е станал причина кредиторът да заведе делото (така и решение № 185 от 29.05.2014 г.по гр. д. № 5196/2013 г. на IV ГО и определение № 111 от 14.03.2016 г. по ч. гр. д. № 815/2016 г. на III ГО.).