Решение № 80 от 19.03.2024, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Нови пазар, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20233620101079 по описа за 2023 година

Производството по делото е по предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 415 от ГПК, както следва:

1/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 800 лв.главница – неплатени задължение по Договор за паричен заем К.

№*/* г. между „С.“ ЕАД и ответника, ведно със законна лихва за периода от 21.07.2023 г. до изплащане на вземането;

2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 219,58 лв. договорна лихва върху главница за периода от 15.10.2018 г. до 15.10.2019 г. и 3/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от сумата 148,07 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.10.2019 г. до 20.07.2023 г.

Ищецът сочи, че съгласно Договор за потребителски кредит №*/* г. между „С.“ ЕАД и ответника, на последния е бил предоставен кредит в размер на 800лв., който да върне на 12 месечни вноски по 174лв. за срок до 15.10.2019 г.

Ищецът сочи, че крайният срок за изпълнение на договора за кредит е настъпил и заемът е падежиран.

Съгласно Приложение №1 към договора, уговорен бил ГЛП в размер на 40,08 % и ГПР от 47,83 %.

1

Ищецът сочи, че на 13.01.2022 г. бил сключен между „С.“ и „АПС Бета Б.“ ЕООД договор за прехвърляне на вземания, за който ответникът бил уведомен на 21.03.2022 г. със СМС на посочения от него телефонен номер.

Посочено е, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответника, че вземанията му за претендираните по заповедта за изпълнение суми съществуват и се дължат. Това са сумите за от 800 лв.главница; за сумата 219,58 лв. договорна лихва върху главница за периода от 15.10.2018 г. до 15.10.2019 г. и за сумата от сумата 148,07 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.10.2019 г. до 20.07.2023 г.

Ищецът претендира направените по делото разноски и тези по заповедното производство.

От името на ответника, назначеният му особен представител е постъпил писмен отговор. С него се оспорва твърдението, че кредита бил усвоен, както и че ответникът бил уведомен чрез СМС известяване за извършената цесия на 21.03.2022 г.

Предвид на горното моли съда да отхвърли предявените искове.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По приложеното ч. гр. д. № 708/2023 г. на НПРС, по което е издадена Заповед за изпълнение № 317/21.07.2023 г. срещу ответницата за сумите от 800лв.- главница; 219,58 лв.

-договорна лихва за периода от 15.10.2018 г.до 15.10.2019г.; 134,81лв. -мораторна лихва за забава за периода от 15.10.2019 г. до 20.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 21.07.2023 г. до окончателното плащане.

Присъдени са и разноски в размер на 25,00лв. за ДТ и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу издадената заповед е било подадено възражение от длъжника на основание чл.

414 ГПК, в резултат на което заявителят е предявил настоящите искове на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение.

От представените по настоящето дело доказателства се установява, че ответника по 2 делото е сключил в електронна форма Договор за паричен заем „К.” №*/* г., л. 37-38 от делото със „С.“ ЕАД, съгласно който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 800лв., който да върне на 12 месечни вноски с различен размер всяка (3х26,72 и 9х104,38лв.) за срок до 15.10.2019 г.

Съгласно посоченото в договора, между страните е бил уговорен бил ГЛП в размер на 40,08 % и ГПР от 48,18 %.

Посочена е общата сума на дължимите по договора парични суми в размер на 1019,58 лв.

Съгласно т. 6.1 от договора, заемополучателят се задължава в 3 дневен срок от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение, отговарящо на условията по чл.

33, ал.1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Посочено е в т.

6.2, че при неизпълнение на посоченото в т.6.1 условие, заемополучателят дължи неустойка в размер на 1068,42 лв.

Съгласно посочения погасителния план по т. 4 от договора, размерът на посочената неустойка формира общ размер на погасителната вноска, наред с тази за главница и лихва в размер от 174,00 лв. и обща стойност на вземането по договора в размер на 2088,00 лв.

Така сключеният между страните договор за паричен заем К., отговаря на критериите на чл. 9 ЗПК, а от своя страна ищецът притежава качествата на кредитор по смисъла на чл.

9, ал.4 ЗПК, който е сключил договора с физическо лице, което по см.на §13, т. 1 от ДР към ЗЗП е потребител.

Съдът намира, че преди да прецени дали поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, претендираните от ищеца суми се дължат, така както са присъдени по заповедта за изпълнение, то следва да се извърши преценка дали договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложими съгл. чл.

24 ЗПК. Обстоятелството, че ищецът по настоящето дело предявява искове по чл. 415 ГПК само за установяване на съществуването на вземанията му по издадената заповед за изпълнение, доколкото съда в заповедното производство с Разпореждане № 1109/21.07.2023 г., по ч.гр.д. № 708/2023 г. на НПРС, е отхвърлил исканията му за присъждане на сумите от 387,78 лв. неплатени дължим такси, 1068,42 лв. неустойка по чл. 6.2 от договора, не освобождава настоящия съд от цялостна проверка на действителността на сключения договор за заем.

Това следва от разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК, вменяваща на съда служебното извършване на преценка за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребителите.

Относно действителността на сключения договор за паричен заем, съдът 3 установи следното:

Договорът за паричен заем „К.” №*/* г.,, съдържа изискуемите по чл. 11, ал.1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от ЗПК данни, доколкото в него са посочени датата на сключването му 15.10.2018 г., вида на предоставения кредит - паричен заем „К.”; името и ЕГН, постоянния и настоящия адрес на потребителя; срока на договора за кредит – 12 месеца; общия размер на кредита – 800 лв.и условията за усвояването му – за срок от 12 месеца, при следните месечни вноски: 3х26,72 и 9х104,38лв. за срок до 15.10.2019 г.

Сред останалите задължителни реквизити на договора, особено тези от него, които обуславят и евентуалната му недействителност по см.на чл. 22 ЗПК, са и тези относно изискуемите по чл. 11, ал.1, т. 9, предвид посоченото в договора за лихвен процент от 40,05 %. Посочен е съгл. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит –48,18 % и обща дължима сума 1091,58 лв. Посочен е в чл. 4 от договора, съгл. чл.

11, ал.1, т. 11 ЗПК погасителен план, включващ и суми за неустойка.

В договора не са посочени задължително изискуемите, съгласно чл. 11, ал.1, т. 9а и т.

12, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а, както и съответно информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

Съгласно т. 6.1 от договора, заемополучателят се задължава в 3 дневен срок от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение, отговарящо на условията по чл.

33, ал.1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Посочено е в т.

6.2, че при неизпълнение на посоченото в т.6.1 условие, заемополучателят дължи неустойка в размер на 1068,42 лв.

Начислената в погасителния план по т. 4 от договора неустойка формира общ размер на погасителната вноска, наред с тази за главница и лихва в размер от 174,00 лв. и обща стойност на вземането по договора в размер на 2088,00 лв.

Съгласно чл. 33, ал.1, т.1 и т.2 от ОУ, обезпечението, което заемополучателят следва да предостави на заемателя е следното: 1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер 4 на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; или 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Съгласно посоченото в чл. 37, ал.3 от ОУ, в случай че Заемодателят поиска, а Заемателят не предостави каквото и да е годно обезпечение на договора за заем съгласно настоящите общи условия, в срок до три дни, считано от подписване на договора за заем, същият дължи на Заемодателя неустойка, индивидуализирана в договора за заем.

От посочената в чл. 6 от договора формулировка, съдът приема, че заемодателят е сключил представения договор при задължителното изискване от негова страна на представяне на обезпечение, което заемателят следва да му представи в 3 дневен срок от усвояването на заема. Тези разходи, които имат задължителен характер, обаче не са посочени, като част от задължителните по чл. 11, ал. 1 ЗПК данни от съдържанието на договора, описани в т. 3 от него.

Съгласно договора, годишния процент на разходите е 48,18%. Посочен е фиксиран лихвен процент от 40,05 % (ГЛП) . Посочена е общата сума на дължимите по договора парични суми в размер на 1681,86 лв.

Разпоредбата на §1 от ДР на ЗПК сочи, че „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да е предвидена като неустойка в договора при неизпълнение, сумата по чл. 6, ал.2 не е включена в посочения от кредитора ГПР.