Решение № 17470 от 30.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17470 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛО. като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20221110135818 по описа за 2022 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството по делото е образувано по искова молба на М. К. Ж., ЕГН **********, срещу М. Н. П., ЕГН **********, и И. Н. П., ЕГН **********, в качеството им на наследници на Н. И. П., починал на 16.10.2020 г., с която са предявени при условията на пасивно субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН, за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата по ½ от сума в общ размер на 20 000 евро /по 10 000 евро всеки един поотделно/, представляваща главница по неформален договор за заем от 16.01.2009 г., с падеж до 30.05.2018 г., предоговорен впоследствие до 30.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2022 г., до окончателното плащане.

В исковата молба, уточнена с писмена молба от 10.10.2022 г., се твърди, че на 16.01.2009 г. наследодателят на ответниците Н. И. П. е получил от ищцата М. К. Ж. в заем сумата от 20 000 евро, във връзка с техни облигационни отношения и уговорки, която се задължил да върне в срок до 30 май 2018 г. и след прехвърляне на имот в село Л., област П.. Предвид близките отношения между Н. П. и М. Ж. договорът за заем помежду им не бил обективиран в писмена форма, а единствено Н. П. подписал разписка в присъствието на свидетел – Р. А., която удостоверявала предаването на заетата сума. Ищцата твърди, че многократно приживе Н. П. е потвърждавал получаването в заем на процесната сума и е обещавал нейното връщане след прехвърляне на имот в село Л., област П.. Тъй като от пролетта на 2009 г. ищцата не живеела в България, тя поддържала връзка с Н. П. чрез мобилното приложение Whats Арр. През годините той неведнъж искал от нея продължаване на срока за връщане на заема. В проведено по делото на 26.04.2023 г. открито съдебно заседание ищцата уточнява, че разписката от 16.01.2009 г. е била съставена лично от нея, вкл. че тя собственоръчно е изписала добавките в нея, касаещи падежа на задължението /което обстоятелство се преповтаря и в съдебно заседание, проведено на 27.09.2023 г./.

Поддържа, че Н. П. поискал процесната сума в заем, за да я предостави на своя приятелка, тъй като към онзи момент не бил могъл да разпорежда със средствата по банковата си 1 сметка, тъй като тя била обща със съпругата му, с която се намирал в процедура по развод.

Излага, че въпреки че имотът в село Л. бил прехвърлен на 17.07.2009 г., заемната сума не е била върната. Твърди, че след смъртта на Н. П. е поканила неговите наследници да върнат заемната сума, като покана за доброволно изпълнение им била връчена на 16.08.2021 г., но плащане не последвало. При тези фактически твърдения моли за уважаване на исковете. Претендира сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали общ писмен отговор на исковата молба, с който оспорват изцяло предявените искове. Поддържат, че представената от ищцата разписка не е била написана и подписана от техния наследодател, освен това същата била с множество добавки и дописвания, за които не ставало ясно кой и кога ги е извършил. Твърдят, че ръкописният текст би изписан с почерк, близък до този на ищцата, както и че частта от него, която е изписана след думата „евро“, е била добавена след полагане на подписа. Поддържат, при условията на евентуалност, че дори и да се установи, че процесната разписка е била подписана от наследодателя на ответниците, същата не обективира договор за заем, който, като реален договор, се считал за сключен с предаване на заемната сума. Липсвали доказателства за постигнато между страните съгласие за връщане на заемната сума. Позовават се на забраната със свидетелски показания да се установяват договори на стойност над 5 000 лева. Изразяват становище, че използваната в текста на документа фраза „съм задължен да преведа“ не сочи на поемане на задължение за връщане, нито представлявала изявление за получаване на суми. Поддържат, че в изпратената им покана от ищцата като краен падеж била посочената датата 31.05.2021 г., а не 31.05.2022 г.

Навеждат твърдение, че между техния наследодател и ищцата са съществували облигационни отношения, но не такива по повод на договор за заем, а такива във връзка с покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който Н. И. П. е закупил от ищцата и други лица недвижим имот, находящ се в село Л., област П.. В нотариалния акт, обективиращ посочения договор за покупко-продажба, била посочена цената от 17 700 евро, но в действителност Н. И. П. заплатил сумата от 54 000 евро, от които на ищцата се следвала сумата в размер на 36 000 евро, а на останалите продавачи – 18 000 евро. Ищцата изявила воля да надари останалите продавачи със сумата в размер на 12 000 евро, като процесната разписка била съставена, за да отрази съгласието на наследодателя на ответниците да заплати на ищцата и на останалите продавачи по договора действителната продажна цена, уговорена между тях. Ищцата подписала декларация от 10.04.2010 г., в която потвърдила, че е получила от Н. И. П. всички пари, уговорени по продажбата, и нямала претенции за нищо. Отделно от горното се навеждат твърдения, към датата на съставяне на разписката, Н. И. П. е разполагал със суми на срочен влог в размер на около 432 000 евро, което обстоятелство опровергавало твърденията на ищцата, че последният се нуждаел от заемната сума. Твърдят, при условията на евентуалност, че ако се установи автентичността на процесната разписка, същата представлява привиден договор за заем, който е нищожен на основание чл. 26 ал. 2, вр. чл. 17 ЗЗД. В проведеното на 26.04.2023 г. първо по делото открито съдебно заседание навеждат възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Молят да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират сторените по делото съдебни разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено и прието Удостоверение за наследници изх. № /24.04.2023 г., издадено от Столична община – район „О.“ /л. 58 СРС/, видно от което Н. И. П. е починал на 16.10.2020 г., като е оставил за свои единствени наследници по закон своите деца, както следва: М. Н. П., ЕГН **********, и И. Н. П., ЕГН ********** /ответници в настоящото производство/.

По делото е представен в оригинал и приет като писмено доказателство документ от 16.01.2009 г. /л. 56/, в който е вписано, че Н. П., ЕГН **********, се задължава, след прехвърляне на имота в с. Л., област П., да преведе на М. Ж., ЕГН: **********, сумата от 20 000 евро заем, които е получил от М. Ж до 30.05.2018 г., последно до 2022 г. - 30.05. В документа е посочено, че свидетел за сключването на договора за заем е Р. А..

2

По делото е представен и приет като писмено доказателство договор от 16.01.2009 г.

/л. 34/, сключен между М. К. Ж. и Н. И. П., по силата на който всички съсобственици, сред които и М. К. Ж., желаят да продадат на Н. И. П. следния свой недвижим имот: имот с пл.

№ , в кв. 42 по плана на село Л., област Пловдивска, ул. „Г. И.“ № , за който е отреден парцел .-, който регулиран се състои от 790 кв. м., ведно със застроената в него масива двуетажна жилищна сграда върху 140 кв. м. , за окончателна и пълна сума от 54 000 евро. Съгласно договора, за прехвърлянето на собствеността върху гореописания имот М. Ж. е следвало да получи сумата от 36 000 евро /27 000 евро за притежаваните от нея 3/6 идеални части от сградата и терена и 9 000 евро за притежаваната от нея 1/6 идеална част от общата част/, като с договора Ж. признава, че е получила въз основа на него сумата от 5 000 евро – стоп-капаро, и изразява воля със същия договор от следващия се остатък от 31 000 евро да дари на останалите продавачи, както следва: 1 000 евро на А. Ж., 1 000 евро на наследниците на А. Ж., 10 000 евро за С. Ж., или дължима за нея да остане сумата от 19 000 евро. За крайна дата за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на описания имот страните определят 31.05.2009 г. Съгласно пункт 9 от договора стоп-капарото от 5 000 евро се заплаща на М. Ж. в брой в деня на подписването му, като договорът има характер на разписка за получаване на сумата. Договорът е саморъчно подписан за продавач от М. Ж. и за купувач от Н. П., чиито подписи не се оспорват в настоящото производство.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за продажба на недвижим имот № , том ., рег. № , дело № /2009 г. на нотариус В. Г., с рег. № . в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – района на гр. П. /л. 31/, съгласно който на 17.07.2009 г. М. К. Ж. – лично и като пълномощник на А. Д. Ж. и на Т. И.

Д.а, и Ч. И. Д. – лично, продават на Н. И. П. следния недвижим имот: УПИ в кв. 64 по плана на село Л., област П., с площ от 836 кв. м. графично измерена, а по нотариален акт с площ от 790 кв. м., ведно с построената в имота двуетажна масива жилищна сграда с площ от 140 кв.м., за сумата от 17 700 лева, която продавачите заявяват, че са получили изцяло от купувача преди подписване на договора. По делото не се оспорва наличието на идентичност между имотите, описани в горепосочения писмен договор от 16.01.2009 г., и имотите, предмет на разпоредителната сделка от 17.07.2009 г., поради което, а и с оглед на тяхната индивидуализация в двата договора, съдът приема, че такава съществува.

По делото е приета като писмено доказателство декларация от 10.04.2010 г. .л. 29/, носеща параф „М. Ж.“, неоспорена от ответницата, съгласно която М. Ж. удостоверява, че всички пари, за които са се договорили с Н. П. по продажбата на вилата и мебелите, е получена и няма никакви претенции към него. Посочено е още, че М. Ж. е получила от Н. П. сумата от 1000 евро.

По делото е представена и приета декларация без дата /л. 38/, с която И. А. Д., Ч. И.

Д., Т. И. Д.а и А. Д. Ж. декларират, че след изпълнение на сделката за продажба на идеалните части от общата ни собственост – недвижим имот с пл. № . в кв. 42 по плана на село Л., обл. П., ул. „Г. И.“ № , са получили от Н. И. П. следните суми: от Ч. И. Д. и Т. И. Д.а – 10 000 евро, от А. Д. Ж. – 10 000 евро.

По делото са представени и приети 3 броя договори за срочен влог с капитализиране на лихвата, сключени между „Обединена българска банка“ АД и Н. И.

П., като вложител, както следва: 1./ от 15.02.2008 г. – с който Н. И. П. внася сумата в размер на 400 000 евро за срок от 12 месеца; 2./ от 16.01.2009 г. – с който Н. И. П. внася сумата в размер на 100 412.50 евро за срок от 1 месец; 3./ от 09.03.2009 г., изменен с анекс от 16.03.2009 г. – с който Н. И. П. внася сумата в размер на 331 180.49 евро за срок от 7 дни.

Представени са и банкови извлечения от сметката на Н. И. П. и М. С. П..

В производството пред настоящата съдебна инстанция е изслушано и прието експертното заключение на вещото лице инж. С. Ц. по допуснатата съдебно-почеркова експертиза /СПЕ/. Съгласно констатациите на вещото лице Ц. в оригинала на документа от 16.01.2009 г., находящ се на л. 56 от делото, се установяват поправки, както следва: 1./ на цифрите от ЕГН: **********, които са повторени; 2./ повторение на буквите по думите „М.

…Н.…М.…30 май…Последно…заема…София „О.“; 3./ поправка на цифрата 8, която е преправена на 6 – относно посочената за дата на изготвяне на документа; 4./ преправка в датата 30 май 2010 г., като последната цифра от годината е преправена от 0 на 8 /като е направено заключение, че първоначално посоченият падеж на задължението е бил 30 3 май 2010 г./; 5./ допълване на елементи и прерисуване на цели букви от името Р. А..