Решение № 428 от 10.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 604/2025
- Вид
- Решение № 428
- Подписан
- 10.06.2025
- В сила
- 10.06.2025
- Състав
- Величка Маринкова, Дора Запрянова Илиева, Атанас Николаев Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 428 гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Величка Маринкова
Членове:
Атанас Н. Атанасов
Дора З. Илиева при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100600604 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от подсъдимия Б. А., чрез защитникът му – адв. В. В., срещу Присъда от 17.06.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 14440 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, НО, 9 - и състав, с която подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 162, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година, чието изтърпяване било отложено по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от 3 /три/ години, „парична глоба“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, както и „обществено порицание“, изпълнимо, чрез прочитане на диспозитива на присъдата, след влизането й в сила в Централните емисии новини на Българската национална телевизия.
Подсъдимият е осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК, сумата от 170 лв., по сметка на СДВР, представляваща разноските, сторени в досъдебното производство, ведно със сума в размер на 5 /пет/ лева, в полза на СРС, за служебно издаден изпълнителен лист, сумата от 1268,45 лв., по сметка на СРС, представляваща разноски, сторени в съдебната фаза, сума в размер на 60 лв, представляваща ДТ от 4 % върху размера на уважения граждански иск, ведно с 5 лева, в полза на СРС, за служебно издаден изпълнителен лист. Както и сумата от 1100 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за повереник на частния обвинител и граждански ищец.
1
Настоящото въззивно производство е второ по ред, а първоинстанционната присъдата, в гражданско-правната си част, е влязла в сила, поради което е извън обхвата на настоящата въззивна проверка.
В депозираната въззивна жалба и допълнително писмено изложение защитата излага подробно съображенията си за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, за наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, поради липсата на мотиви, както и допуснати нарушения на материалния закон. Поддържа се, че обжалваната присъда е постановена при липса на доказателствена обезпеченост и превратно тълкуване на доказателствата, поради което подсъдимият моли за нейната отмяна и постановяването на нова така – оправдателна по характер. В условията на евентуалност, претендира, че така наложеното наказание е явно несправедливо и моли за изменението му. В сезиращият документ липсват искания за попълване на доказателствената съвкупност.
В производството не са постъпили възражения от останалите страни.
Настоящият съдебен състав в свое определение от 21.03.2025г., след проверка на въпросите по чл. 327 НПК прецени, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове подлежащи на инстанционен контрол пред въззивния съд по съответния ред, както и че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото следва да бъде допуснат до разпит частният обвинител Г. Р. М..
В проведеното открито съдебно заседание, подсъдимият Б. А., чрез защитника си отбелязва дългата продължителност на производството, за което не би могло да му се вмени вина. Насочва вниманието към допуснато от първия съд нарушение на правилата за събиране и проверка на доказателствата, което според защитата довело до неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че не са налице еднопосочни доказателства досежно авторството и вината на подсъдимия, като намира, че свидетелските показания на С.В. не следва да се ползват с доверие, доколкото последната не била очевидец на случилото се, като възприема аналогична позиция и по повод на останалите гласни доказателствени средства. Поддържа, че липсват доказателства, от които по безпротиворечив начин да бъде прието, че поведението на подсъдимия е продиктувано от етническата принадлежност на пострадалия. По тези причини намира, че първоинстанционната присъда почива на предположения.
Пред въззивният съд, представителят на държавното обвинение оспорва въззивната жалба и претендира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Счита, че са събрани всички необходими доказателства, от които районният съд е извел правилни правни и фактически изводи. По тези причини намира присъдата за правилна и предлага тя да бъде потвърдена.
Частният обвинител М. моли за потвърждаване на осъдителната присъда.
В рамките на предоставеното му по закон право на последна дума, подсъдимият А. моли да бъде оправдан.
Съдът като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото по отделно и в съвкупност и в пределите на проверката по чл. 314 НПК, намира следното:
Въззивната жалба е постъпила в рамките на законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на ревизия съдебен акт, 2 поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Софийски градски съд, съобразявайки доказателствената съвкупност установява сходна на възприетата от Софийски районен съд фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият Б. А. А. е роден на ****г. в гр. София. Същият е българин, с българско гражданство, със средно образование и е неосъждан. Понастоящем живее в гр. София, ж.к. „Дружба", бл. ****.
Частният обвинител Г. М. е от ромски произход и през 2013г. обикалял кофите за смет и събирал вестници, за да се прехранва.
На 03.11.2013 г. подс. Б. А., заедно със св. К.С. – М. и св. Н.М. около 13:00 – 14:00 ч., участвали в организиран протест срещу нелегалните емигранти, в гр. София, с начало – пред църквата „св. Неделя“ и завършващ пред сградата на Министерски съвет на бул. „Дондуков“, като подсъдимият Б.
А. през цялото време вървял начело на протеста.
На същата дата, частният обвинител Г. М., заедно с 8-9 годишния Б.лав – син на негов приятел, обикаляли кофите за смет в центъра на гр. София.
По същото време, на детската площадка в парка до НДК, около бул.
„Витошва“ и бул. „Патриарх Евтимий“, в близост до ул. „Фротьоф Нансен“, се намирали св. С.В., Ю.М., св. И.Ц., св. Д.П. заедно с децата си. В. и Ю.М. отивали да купи сладолед за децата.
Около 14 – 14:30ч., частният обвинител М. и малолетното дете се намирали на кръстовището на бул. „Витоша“ и бул. „Патриарх Евтимий“, като детето поискало от частния обвинител М. да му купи царевица от павилионите, находящи се в градинката от страната на НДК, в близост до кръстовището с „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“. Двамата пресекли и се насочили към количката, от която продавали варена царевица.
В този момент св. М. забелязал група от мъже, които му заприличали на скинари, поради това, че били облечени с черни дрехи и кубинки.
Групата от 7-8 човека била забелязана и от св. В., която заедно с Ю.М. тъкмо щели да пресекат на светофара на бул. Витоша. На св. В., направило впечатление, че групата мъже имала сходни белези с оглед на облеклото им, стила им – облечени в черно.
Подсъдимият Б. А. и Б. С. също били част от тази група. Мъжете, приближили М. и започнали словесно да го нападат с думите: „Ей, **** какво правиш тук, кой ти каза да идваш тук, тук не е за ****, ****те на сапун.“. В този момент, св. В., възмутена от случващото се, решила да се намеси в съприкосновението, в опит да измъкне малкото дете, придружаващо М., от центъра на случката. Свидетелят М. незабавно избутал детето, а св. В. го дръпнала и го скрила при приятелката си Ю., за да го предпази от групата мъже. Лице от групата казал на св. В., че е „по – долна от ****те щом ги защитава“.
Част от групата, започнали да дърпат М., да го блъскат и го повалили на земята, след което всички започнали да го бият и ритат. Подсъдимият А. основно давал наставления на групата мъже. М. успял да стане от земята и взел в ръце парче от намираща се в близост до него счупена плочка, като я размахал, с цел да уплаши нападателите си. В този момент в побоя се включил и подсъдимият А., който се появил зад гърба му го хванал за гушата, като му казал: „Спри да чупиш, ****“ и изблъскал парчето плочка от ръката му.
3
Частния обвинител започнал да се задушава от приложената хватка и паднал отново на земята, а групата мъже подновили побоя над него. Св. М. бил зашеметен, до степен, в която за наблюдателите изглеждал като припаднал, което изплашило групата мъже, нанасящи му побоя и последните избягали.
Двете жени се погрижили за М., като го поливали с вода и се уверили, че не си е глътнал езика.
Св. В. се върнала на детската площадка, за да вземе мобилния си телефон, без да споменава нищо за случващото се на останалите жени, но св. Д.П., усетила, че нещо не е наред и я последвала обратно към местопроизшествието.
Св. С.В. се обадила на телефон 112 и помолила за съдействието на полицейските и медицинските екипи.
След като били сезирани, на подадения сигнал били изпратени св. С.С. и св. Д.А. – полицейски служители при 04 –РУ – СДВР. Около 14:40 те пристигнали на местопроизшествието, където установили св. С.В., която им посочила, частния обвинител М.. Пристигнала още и линейка. След като медицинските специалисти се уверили в здравословното му състояние, напуснали местопроизшествието. Тръгнал си и М.. Последният отказал да бъде отведен в болнично заведение, защото се притеснявал за финансовата възможност да заплати медицинската помощ, както и да не загуби количката си, с която събирал вестници.
След като развилата се ситуация деескалирала, В., М. и П.а се върнали при св. И.Ц. на детската площадка, но се засекли с част от групата момчета – облечени в черно, която също се движела по алеите в парка до НДК, а друга част от групата, свидетелите видели позиционирана на терасата на билетния център на НДК, поради което се насочили към заведение „Кълчър Бийт“, където да се скрият. Свидетелят Д.П. позвънила отново на полицията, като се опитвала да ги насочва относно местонахождението на групата младежи, в която се намирали подсъдимият А. и Б. С.. Докато вървял по алеята, подсъдимият А. обърнал лицевата страна на якето си откъм зелената й страна, с цел да заблуди виделите го свидетели.
Около 15:35 в полицията постъпил нов сигнал, че лицата, причинили побоя по – рано, са забелязани около главния вход на НДК, а св. В. наблюдава посоката им на движение. Към този момент, групата мъже се била разделила и заедно били останали подсъдимият А. и Б. С.. На място били изпратени св.
Н.Г. и В. М., които на пресечката на бул. „Витоша“ с ул. „Доспат“, спрели няколко лица, отговарящи на описанието, дадено от В., като едно от тях било облечено със зеленикаво горнище и имало брада, а друго по – слабо, по ниско и с белег на челото. На мястото пристигнали и свидетелите Г. и С., както и свидетелката В., която разпознала заловените лица като част от извършителите на побоя, който наблюдавала по – рано.
Полицейските служители установили лицата като подсъдимия Б. А. и като Б. С., които в 15:50 ч. били задържани от св. В. М..
На 07.11.2013г., частният обвинител М. посетил УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД, за извършването на медицинско освидетелстване.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което е събрал както непосредствено, така и чрез приобщаването по предвидения в НПК ред следните доказателства: гласните 4 доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите: Д. Г., непосредствено пред СРС и приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 1, т. 4, НПК, /л. 70/; К.С.-М., приобщени непосредствено пред първия съд /л. 928/ и приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, /л.231/; С.С., приобщени непосредствено /л. 1022/ и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /л. 70 ДП/; Н.Г. /л. 1024/, непосредствено пред съдебния състав и приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2, пр. 2 НПК /л. 72 ДП/; С.В. – непосредствено пред първия съд /л. 1025, том 2/ и приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК /л.