Определение № 16329 от 29.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16329 гр. София, 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110149793 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „.“ АД против Л. Н. П., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК. Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове - допустими.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.

Ищеца е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Основателно се явява искането за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, поставени в исковата молба, които са относими и необходими за изясняване на правния спор. Съдът намира, че на вещото лице следва да бъдат поставени и служебно следните задачи: 1. Какъв е размерът на възнаградителната лихва, която е следвало да бъде начислявана съгласно договореното между страните в процесния договор за кредит за периода от 09.01.2007г. (датата на сключването на договора) до 01.04.2025г., като бъде посочен в табличен вид за всеки месец по отделно и като сбор за целия период при съобразяване на подписваните между страните анекси и споразумение?; 2. Какъв е размерът на реално начислената възнаградителната лихва за периода от 09.01.2007г. (датата на сключването на договора) до 01.04.2025г. и каква част от нея е била заплатена от кредитополучателя, като бъде посочена в табличен вид за всеки месец по отделно и като сбор за целия период?; 3. Съществува ли разлика между договорената и начислената възнаградителна лихва за посочения период и каква е тя, съответно - на какво се дължи несъответствието?.; 4. Със заплатените от кредитополучателя сума какви вземания по кредита са били погасени, като информацията бъде представена в табличен вид, от който да е видно датата на плащането?; 5. При подписване на отделните анекси към договора и при подписване на споразумението от 27.06.2016г. били ли са включени задължения за лихви в 1 главницата и съответно начислявана ли е лихва върху лихва? и 6. Сумата от 4000 лева, посочена в споразумение от 27.06.2016г като натрупани лихви от какви вземания е формирано /възнаградителни лихви, мораторни лихви, наказателни лихви, такси/ и върху тази сума от 4000 лева след подписване на споразумението от 27.06.2016г начислявани ли са лихви, какви и в какъв размер?

Следва да се приложи и ч.гр.д.№23077/2025г по описа на СРС, 153 състав.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА приложеното към исковата молба документи като писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № № 23077/2025 г. по описа на СРС, 153 състав.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, поставени в исковата молба и служебно поставени от съда съгласно мотивите на настоящото определение, при депозит в размер на 400 евро, вносими от ищеца, в едноседмичен срок от съобщаването по сметка на СРС, в който срок следва да се представи и доказателство за внасянето на депозита.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ., което да бъде уведомено за поставените задачи след представяне на доказателства за заплащане на депозит.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.06.2026г от 10.45 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищцовото дружество да се изпрати препис и от отговора на исковата молба.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

Предявени са от „.“ АД против Л. Н. П. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за сумата в размер на 3670.78 евро/7179,43 лева, представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта № ./09.01.2007г. и сключените към него анекси и споразумение от 27.06.2016г, ведно със законна лихва за период от 17.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 922.19 евро/1803,64 лева, представляваща договорна лихва за период от 31.01.2022 г. до 01.04.2025 г. начислена на основание раздел II, чл. 4 от споразумение от 27.06.2016г. към договора, сумата 941.36 евро/1841,14 лева, представляваща обезщетение за забава за просрочените плащания начислена на основание раздел II, чл. 5 от споразумение от 27.06.2016г. за период от 30.03.2020 г. до 01.04.2025 г., сумата 1243.57 евро/2432,22 лева, представляваща разсрочена непогасена лихва, дължима на основание раздел II, чл. 2 от споразумение от 27.06.2016г за период от 30.01.2020 г. до 01.04.2025 г., сумата 951.68 2 евро/1861,32 лева, представляваща непогасена лихва съгл. чл.7, вр. чл.2.2 от споразумение от 27.06.2016г. за период от 08.03.2013 г. до 26.06.2016 г., сумата 19.81 евро/38,74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за период от 02.04.2025 г. до 16.04.2025 г., сумата 30.68 евро/60,00 лева, представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 23077/2025 г. по описа на СРС, 153 състав.

В исковата молба се твърди, че между ищеца като кредитор, и Л. Н. П. като кредитополучател, е сключен договор за издаване на кредитна карта № ./09.01.2007г., изменен с анекси от 12.02.2008г, от 19.02.2008г. и от 25.04.2012г. По силата на сключения между страните договор се поддържа, че ищецът е предоставил на ответника кредит овърдрафт в размер на 8 000 лева с краен срок за ползване и погасяване 09.01.2009г. съгласно Общите условия на банката. Твърди се, че е била издадена международна кредитна карта. Сочи се, че между страните във връзка с процесния договор е било сключено и споразумение от 27.06.2016г., съгласно което банката се е съгласила дългът на ответника да бъде погасяван на месечни вноски, съгласно погасителен план, който е неразделна част от споразумението. Изплащането на дълга съгласно посоченото от ищеца е следвало да се извършва до 30.06.2026г. Подчертава се, че в споразумението от 2016г е признато, че дължимите от ответницата суми са 8000 лева – просрочена главница и 5861.32 лева – просрочени лихви и такси, но съгласно чл. 2 от същото страните са се съгласили кредитополучателят да заплати само 8000 лева – главница и 4000 лева договорна лихва за периода от 27.06.2016г. до 30.06.2026г. Ищецът поддържа, че в споразумението от 2016г било постигнато съгласие, че върху главницата ще се начислява фиксирана договорна лихва на годишна база в размер на 16.50 %. При забавено плащане било уговорено, че кредитополучателят ще дължи лихва образувана като сбор от годишния лихвен процент и надбавка от 10 пункта. Сочи се, че плащания от страна на ответницата били преустановени, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. С оглед всичко изложено се моли предявените искове да бъдат уважени, като в полза на ищеца се присъдят и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Й., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Признава се, че между страните е съществувало облигационно отношение по договор за издаване на кредитна карта от 2007г. с кредитен лимит от 8000 лева, но подчертава, че ответницата не е спирала да плаща дължимите суми, но вместо задълженията да намалявт са се увеличавали. Изтъква се, че претенцията на ищеца се основава на договорни клаузи, които се явява неравноправни по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Подчертава се, че общите условия и договора съдържат клаузи предоставящи възможност на банката едностранно да променя и изменя лихвения процент, да начислява допълнителни лихви и такси без ясна и предварително установена методика. Поддържа се, че потребителят бил поставен в понеблагоприятно положение спрямо кредитора, поради което подобни клаузи се явяват нищожни и не пораждат правни последици. Процесните вземания се оспорват и по размер, 3 като се изтъква, че липсва ясна аргументация относно начина, по който сумите са начислявани. По отношение на претендираните лихви се въвежда възражение за нищожност на клаузите, въз основа на които са начислявани, както и се твърди наличие на анатоцизъм.

Релевирано е възражение за изтекла давност – тригодишна по отношение на процесните вземания. Предвид посочено се моли, предявените искове да бъдат отхвърлени, като в полза на ответника се присъдят сторените разноски.

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание с чл.

430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ е да докаже, че между ответницата П. и „.“ АД е възникнало валидно правоотношение по договор за издаване на кредитна карта № ./09.01.2007г., изменен с анекси от 12.02.2008г, от 19.02.2008г. и от 25.04.2012г. и със споразумение от 27.06.2016г., по силата на което е предоставена на Л. П. сума в 8000 лева, а последната се е задължила да я върне в посочения срок заедно с възнаградителна лихва в твърдения от ищеца размер, както и че вземанията са станали изискуеми, в това число и че надлежно е упражнено на правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, както и възраженията си за нищожност и за наличие на анатоцизъм.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга на падежа, като същата не излага твърдения в тази насока и не сочи доказателства за това.

По направеното от ответника възражение за погасяване на задълженията по давност в тежест на ищеца е да установи наличието на основания, водещи до спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК отделя за безспорно между страните, че между ответника П. и „.“ АД е сключен процесния договор за издаване на кредитна карта № ./09.01.2007г., изменен с анекси от 12.02.2008г, от 19.02.2008г. и от 25.04.2012г. и със споразумение от 27.06.2016г.

Съдът указва на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, сключен с потребителя и при установяване на такива, ще се произнесе относно тяхната валидност.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички 4 съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

Определението не подлежи на обжалване.