Определение № 303 от 11.03.2020, Окръжен съд - Бургас

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 303

Година 2020,11.03. Град Бургас

Бургаски окръжен съд Граждански състав

На единадесети март Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав:

Председател:Антоанета Андонова –

Парашкевова

Членове: ………………………………………

Съдебни заседатели: ……………………………………...

Секретар Цветанка

Арнаудова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 325 по описа за

2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Първа инвестиционна банка“АД,ЕИК

831094393, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Драган Цанков “ № 37 чрез пълномощника юрисконсулт Диана Пашова е предявил обективно и субективно съединени искове за установяване ,че ответниците „А и Л корпорация“ООД,ЕИК

*********,“Виго бийч“ ЕООД,ЕИК ********* и И.Ц.Й. *** й дължат солидарно сумата от 92457,81 евро, представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-L-000207 от 20.12.2010 год.

,изменен с анекс № 1 от 29.03.2013 год.,анекс № 2 от 01.04.2016 год. и договор за встъпване в дълг от 28.11.2012 год., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 04.04.2018 год.-дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПКдо окончателното изплащане на сумата,за които са били издадени заповед за изпълнение от 25.04.2018 год. и изпълнителен лист от същата дата- 25.04.2018 год. по ч.гр.д.№ 22543 по описа за 2018 год. на Софийски районен съд.Претендира присъждане на разноските в заповедното и в настоящото производство. Представя и ангажира доказателства.

Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка в настоящото закрито заседание,включваща процесуалните действия,посочени в този законов текст.

При проверка на редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове на основание чл.374, ал.1 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите обективно и субективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им- установяване на вземания въз основа на договор за банков кредит-абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1,ал.1,т. 7,предл.1 от ТЗ, е въведено нарочно исково производство в глава 32,част ІІІ на ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес на ГПК.Производството по настоящото дело,обаче,е образувано след изпращане на спора за разглеждането му по подсъдност на настоящия съд от Софийски градски съд,където ответникът И.Й. в депозиран писмен отговор след получено съобщение по чл.131 от ГПК е направил възражение по чл.119,ал.4 във вр. с чл.105,предл.1 от ГПК.Писменият отговор на физическото лице е счетен на своевременно подаден-получил е съобщение с указания по чл.131 от ГПК на 26.02.2019 год.,видно от разписката на лист 117 от делото на СГС,отговорът е входиран в канцеларията на СГС на 28.03.2019 год.,но е постъпил по пощата,като от приложения остатък от плик не се установява дата на пощенското клеймо или датата на подаване в пощенска или куриерска служба.В Софийски градски съд делото е образувано като гражданско,като размяната на книжа е проведена само с ответника И.Й.,посочен като такъв в заглавната част на исковата молба.При това положение книжата с този ответник са разменени от Софийски градски съд и извършеното от него на основание чл.118,ал.2,изр.2 от ГПК запазва действието си.С оглед на горното делото е дошло в настоящия съд с приключена размяна на книжа с ответника-физическо лице.Съгласно разпоредбата на чл.366 от ГПК, към исковата молба за парично вземане, страната е длъжна да представи справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на неговия размер. Видно от изложението на обстоятелствата ,такава справка се съдържа в самата искова молба.

При проверка на допустимостта на предявените искове съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: Обективно и субективно съединените искове, предмет на настоящото дело, са подсъдни на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването им пред съда, тъй като се твърди наличие на издадена заповед за изпълнение на основание чл. 417, т.2 от ГПК.

За предявяването на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК, необходима и задължителна предпоставка е по издадена заповед за изпълнение да е подадено възражение от длъжника по чл. 415 ГПК.В исковата молба е налице следното несъответствие: в заглавната й част като ответник е посочено само физическото лице И.Й.,в обстоятелствената част-лист 5 от делото на СГС е записано,че банката в качеството на заявител е уведомена със съобщение по заповедното производство ,за постъпило в срок възражения от длъжник по делото.Същевременно в петитума на исковата молба като ответници,по отношение на които се иска постановяване на съдебен акт за посочени и две търговски дружества,които фигурират като длъжници както в заповедта за изпълнение,така и в изпълнителния лист.Видно от служебно изготвената по разпореждане на настоящия съд папка със заверени копия от всички книжа от досието на заповедното производство, покани за доброволно изпълнение с приложени към тях копия от изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение ,са били изпратени на всеки един от тримата ответници по делото,посочени обаче само в петитума на исковата молба като такива.

Възражение,видно от същата папка, в законния срок ,е депозирано по заповедното производство само от физическото лице И.Й..С оглед на горното заповедта за незабавно изпълнение не е влязла в сила само по отношение на И.Й., като възражение е своевременно депозирано само от него и само то се намира сред книжата по заповедното производство.При това положение съдът намира,че производството по настоящото дело е допустимо само по отношение на ответника-физическо лице.По отношение на ответниците –търговски дружества,посочени в петитума на исковата молба ,делото следва да се прекрати,тъй като заповедта за изпълнение по отношение на тях следва да се счита за влязла в сила-получили са призовки за доброволно изпълнение съответно на дати 14.08.2018 год. и 03.09.2018 год. и не са депозирали възражения.Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл. 105 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на исковата претенция, който е и съд по постоянния адрес ответника –физическо лице. Заповедното производство е образувано по повадено заявление на 04.04.2018 год.,производството по настоящото дело-на 30.11.2018 год. пред СГС,постоянния адрес на ответника Й.,съвпадащ и с настоящия му такъв в гр.Несебър,е вписан от 07.08.2017 год. ,т.е. преди отпочване дори на заповедното производство. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди, че е кредитор въз основа на договор за банков кредит, предприел действия за принудително събиране на вземането си по облекчения ред на заповедното производство, в което обаче един от длъжниците му е подал възражение.

Исковете са насочени срещу длъжника по заповедното производство ,за който се твърди, че нарушава материални субективни права на ищеца,като не изпълнява изискуеми задължения,възникнали към ищеца въз основа на банкова сделка.Искът следва да се счете подаден в законния едномечесен срок,тъй като липсват доказателства в заповедното производство за върната разписка с отбелязана дата на получаване на съобщение с препис от разпореждане 516881 от 26.10.2018 год по заповедното производство. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти и обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки.

С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че книжата по настоящото дело са разменени редовно и предявените искове по отношение на физическото лице са допустими,а по отношение на двете търговски дружества-следва да се постанови прекратяване на производството по делото.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание-на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

Проект за доклад:

Ищецът „Първа инвестиционна банка“АД,ЕИК

831094393, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Драган Цанков “ № 37 чрез пълномощника юрисконсулт Диана Пашова е предявил обективно съединени искове за установяване ,че ответника И.Ц.Й. *** й дължи сумата от

92457,81 евро, представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-L-000207 от 20.12.2010 год.

,изменен с анекс № 1 от 29.03.2013 год.,анекс № 2 от 01.04.2016 год. и договор за встъпване в дълг от 28.11.2012 год., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 04.04.2018 год.-дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата,за които вземания са били издадени заповед за изпълнение от 25.04.2018 год. и изпълнителен лист от същата дата- 25.04.2018 год. по ч.гр.д.№

22543 по описа за 2018 год. на Софийски районен съд.Твърди,че е предоставил кредит на „Търговска къща Й.“

ЕООД,със сегашно наименование „А и Л корпорация“ ООД с размер от 1230000 евро с уговорен краен срок за погасяване 25.12.2013 год. ,като кредитът е бил усвоен до пълния размер на предоставената сума по сметка,открита на името на кредитополуцчателя на няколко транша в периода 30.12.2010 год.-31.01.2011 год.

Посочени са датите и сумите,с които кредитът е бил погасяван по главница, лихви,включително разсрочени такива, и комисионни за управление.Ищецът твърди,че кредитът е в просрочие ,считано от 01.11.2016 год.-общо 518 дни към 03.04.2018 год. включително,като изброява просрочените 14 броя вноски по главница съгласно погасителен план.Заявява,че общият размер на просрочената главница е 92467,81 евро.Изброява и други неизпълнени задължения,като цитира някои разпоредби от договора.Сочи,че падежът на кредита е настъпил на дата 01.01.2018 год. съгласно анекс № 2,както и че договорът е бил изменен с два анекса и договор за встъпване в дълг.Заявява,че с последната сделка-договора за встъпване в дълг, физическото лице и търговско дружество на основание чл.101 от ЗЗД стават съдлъжници наред с кредитополучателя по задълженията му.Сочи,че е инициирал заповедно производство за събиране на част от задълженията по кредита,като по издадената заповед за изпълнение ,един от длъжниците е депозирал възражение,с което обосновава правния си интерес от предявяване на иска по чл.422 от ГПК. Претендира присъждане на разноските в заповедното и в настоящото производство. Представя и ангажира доказателства

Предявените искове са с правни основания в чл.422 от ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79,ал.1 от