Решение № 312 от 16.05.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 468/2022
- Вид
- Решение № 312
- Подписан
- 16.05.2023
- В сила
- 24.04.2024
- Състав
- Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 57, ал. 3 · Закон за банковата несъстоятелност
- § 1, т. 2 · Закон за банковата несъстоятелност
- § 1, т. 2, б. "а" · Закон за банковата несъстоятелност
- чл.237 · Търговски закон
- чл. 237, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 240, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 312 гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла Станимирова
Членове:
Рени Ковачка
Васил Василев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20221001000468 по описа за 2022 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от синдиците на „КТБ“ АД - в несъстоятелност против решение № 260012 от 06.01.2022 г. по т.д.№ 1119/ 2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-21 състав, с което са отхвърлени предявените от синдиците на КТБ АД /н./ искове с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. чл. 240, ал. 2 от ТЗ за осъждане на ответниците Г. Х., О. Р., И. З. и А. П. да заплатят на КТБ АД /н./ солидарно, а в условията на евентуалност - разделно, сумата от 16 152 222,05 лева, представляваща обезщетение за вреди от поведението на ответниците, в качеството им на администратори на банката, изразяващо се във вземане на решение на 16.05.2013 г. за сключване на договор за банков кредит с „Дивал 59“ ЕООД в нарушение на задълженията им по договорите за управление и с което банката е осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 646 088,88 лв.Подържа се,че решението е незаконосъобразно.Неправилно съдът приел,че от действията на ответниците банката не е претърпяла вреди, изразяващи се в несъбрани вземания по процесния договор за банков кредит, а също така липсва причинно-следствена връзка между поведението на ответниците и вредите.Макар съдът да приел,че ответниците, като членове на Управителния съвет на КТБ АД /н/, не са изпълнили вменените им от Правилника за кредитната дейност задължения, тъй като са взели решение за сключване на договор за банков кредит в пълно нарушение на предвидената в Правилника процедура и при липса на изискуемите документа и становища, които да послужат като основа за отпускане на исканите средства,съдът неправомерно приел,че не е налице причинна връзка 1 между противоправното поведение на ответниците, изразяващо се във взетото решение за сключване на процесния договор, и настъпилите за банката вреди, изразяващи се в непогасената и несъбираема главница по кредита. Този извод съдът е направил въз основа на преценката, че предвиждането на обща клауза в решението на УС за учредяване на особен залог върху активи на стойност минимум 120% от размера на кредита, без да е налице конкретизация и оценка на тези активи и без усвояването на кредита да е поставено в зависимост от надлежното учредяване на обезпеченията, е годно да обоснове добросъвестното изпълнение на задълженията на ответниците.В настоящия случай кредитоискателят не е посочил конкретни активи, които ще служат за обезпечение и не е извършена оценка на някакво имущество на дружеството, поради което взетото решение от УС за учредяване на особен залог върху активи на стойност минимум 120% от размера на кредита не почива на достоверна информация относно наличието на конкретни активи, които могат да послужат за обезпечение на кредита, съответно на оценка на тези активи с оглед преценката относно достатъчността на обезпечението, както изисква Правилникът за кредитната дейност.Неправилно съда приел,че дружеството- кредитополучател притежавало имоти тъй като по делото нямало доказателства в тази насока. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен.Претендират се направените по делото разноски.
От въззиваемия И. А. З. е постъпил отговор,в който подържа,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,поради което се иска да бъде потвърдено.
От въззиваемия А. П. е постъпил отговор,с който се оспорва подадената жалба.Подържа се,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.От страна на ищеца по делотонастоящ жалбоподател не били ангажирани доказателства относно размера на вредата и кога е възникнала. Правилно СГС приел,че КТБ АД /н/ се е разпоредила с вземанията по процесния договор за кредит при неясни условия.От заключението на назначената по делото счетоводна експертиза било установено,че вземането на банката по процесния договор за кредит е продадено и отписано на 20.11.2018 г. но не било изяснено за каква сума е продадено същото,поради което и размера на вредата не бил установен.Подържа се ,че вреда за банката не е налице, тъй като банката е разполагала с вземане, което правилно е оценено от съда като актив на банката.Съдът дал указание на ищеца да докаже настъпването на вредата и размера й,но по делото не били ангажирани доказателства в тази насока.
От въззиваемия Г. Х. е постъпил отговор,в който оспорва подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Подържа се,че от страна на жалбоподателя –ищец по делото не са ангажирани доказателства за наличието на вина у ответника за причинената на банката вреда.
От въззиваемия О. Н. по делото не е постъпил отговор.
2
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от синдиците на „КТБ“Ад/в несъстоятелност/ срещу Г. Х., О. Р., И. З. и А. П. при условията на солидарна отговорност, а в условията на евентуалност разделно, искове с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН, вр.чл.240, ал.2 ТЗ за заплащане на обезщетение за причинени вреди в размер на 16 152 222,05 лв. от поведение на ответниците, в качеството им на администратори на банката /членове на управителния съвет/, изразяващо се във вземане на решение на 16.05.2013 г. за сключване на договор за кредит с „Дивал 59“ ЕООД от същата дата в нарушение на задълженията им по договорите за управление, нормативните и вътрешните правила на банката относно анализ и преценка на риска и кредитоспособността на кредитополучателя и относно обезпечаване на задълженията му по договора за кредит.Подържа се от ищеца , че ответниците като членове на УС на КТБ АД/н./ са взели на 16.05.2013 г. по искане на „Дивал 59“ ЕООД решение за отпускане на кредит в размер на 17 000 000 евро за срок до 10.04.2018 г., въз основа на искане, постъпило на датата на вземане на решението на УС.
Ответниците,в качеството на администратори по смисъла на §1, т.2, б.“а“ ДР на ЗБН за периода, в който са били членове на управителния съвет на банката , имали задължение да изпълняват функциите си с грижата на добрия търговец и в интерес на управляваното дружество. Подържа се,че решението за отпускане на кредит на Дивал 59 ЕООД е взето в нарушение на задълженията им, произтичащи от договорите за управление, добросъвестността и Правилника за кредитната дейност на банката, действал към онзи момент, тъй като към искането за отпускане на кредит не са представени изискуемите документи относно правния статут на кредитоискателя и предлаганото обезпечение, финансови документи относно финансовото му състояние, не е направен правен анализ и анализ на кредитния риск, оценка на кредитоспособността на клиента, не са поискани документи относно предлаганите обезпечения. Банката предприела принудително изпълнение по договора за кредит, в рамките на което не било открито никакво имущество на Дивал 59 ЕООД.
Ответниците оспорили предявения иск като подържат,че при вземането на решение за отпускане на кредита не са допуснали претендираните от ищеца нарушения.Оспорват да е налице вреда, произтичаща от решението за отпускане на кредит, като оспорват вземанията по кредита да са несъбираеми, а ако са такива, то това е настъпило в причинна връзка с поведение не на ответниците, а на назначените квестори и синдици на банката, които не са предприели никакви подходящи действия за събиране на кредита и обезпечаване на претенциите.
3
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна следното:Съдът е приел за безспорно по делото,че към 16.05.13г. когато е взето решение за сключване на договор за кредит с Дивал 59 ЕООД ответниците са били членове на управителния съвет на банката и са освободени от тази длъжност с решение на УС на БНБ от 20.06.2014 г.Ответниците, в качеството си на членове на управителния съвет имали задължения, произтичащи от общите правила на чл.237 ТЗ да изпълняват функциите си по управление и представителство на банката с грижата на добър търговец и в интерес на дружеството и неговите акционери, както и задължения произтичащи от сключените договори за управление, които представляват детайлизиране на общо формулираните в закона задължения /т.4 от представените договори за управление/ - да организират и контролират цялостната дейност на банката в съответствие с решенията на Общото събрание на акционерите, Надзорния съвет и Управителния съвет;да упражняват цялостен контрол върху текущата дейност на банката;да решават дали да се сключат и да сключват сделки от името на банката, да управляват имуществото на банката съгласно закона, решенията на органите й,да се разпореждат с финансови средства, да упражняват контрол върху операциите и счетоводството; задължения да участват в заседанията на УС;да представляват банката заедно всеки двама от тях.По делото е представен Правилник за кредитната дейност на банката.В чл. 15 от Правилника е предвидено, че кредитната дейност се основава върху принципите на доходност, ликвидност и сигурност, както и на принципите на икономичност, разделност на функциите и компетенциите по анализа, сключването, управлението и контрола върху кредитните сделки с цел минимизиране на кредитния риск. Определението на кредитен риск е дадено в чл.19 и това е вероятността банката да понесе загуби, водещи до намаление стойността на активите й в резултат на неизпълнение на задълженията на кредитополучателите в съответствие със сключените договори, като целта на банката при управлението на кредитния риск е да се максимизира коригираната с риска възвращаемост чрез поддържането на кредитна рискова експозиция във възприетите рамки по отношение на допустимия риск.В чл.25 от Правилника са посочени органите на управление на кредитния риск и това са Кредитния съвет и Кредитния комитет.Съответно кредитният съвет е постоянно действащ специализиран консултативен орган, който разглежда предложенията на управление „Кредитиране“ и на ръководителите на подразделения за сключване на кредитни сделки и представя обективна оценка на параметрите на предлаганата кредитна сделка на изпълнителните директори или управителния съвет, като числеността му се определя от Управителния съвет, а дейността му се регулира от правила, приети от Управителния съвет и одобрен от Надзорния /чл.26/.Съответно Кредитния комитет е орган за наблюдение, оценка, класифициране и провизиране на рисковите експозиции, в това число и на сключените кредитни сделки, чиито състав, организация и задължения също се установяват с вътрешни актове, чието съществуване и съдържание не се установява по делото.Съдът подробно е разгледал процедурата по отпускане на кредитите от кредитоискателите.Съдът е приел,че от представените по делото доказателства се установява,че предвидената процедура по отпускане на кредити в случая не е спазена, тъй като конкретното искане за отпускане на 4 кредит е разгледано в деня на подаването му, без към него да са представяни каквито и да било документи, освен решението на едноличния собственик на Дивал 59 ЕООД за подаване на искането, за учредяване на обезпечение чрез особен залог на вземания по банкови сметки в КТБ АД и за учредяване на залог/ипотека на активи на стойност минимум 125 %.Липсвали каквито и да било документи относно правен статут, финансово състояние и притежавани, активи, оценка на същите, липсва становище на кредитен специалист, съгласуване с ръководител на финансов център,правен анализ, анализ на кредитния риск и изобщо е неясно в кое точно подразделение е подадено искането, тъй като по никакъв начин не е заведено в регистър.