Решение № 2372 от 25.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2372 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330115824 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от М. Д. В. срещу „Магнети“ ЕООД за прогласяване за недействителен на договор за предоставяне на гаранция № *** от *** г., поради противоречие с добрите нрави, поради липса на правно основание, като неравноправен и поради това, че обезпечава нищожен договор.

В исковата молба се излагат твърдения, че между ищцата и „Лайт Кредит“ ООД е сключен договор за кредит от *** г., по силата на който на ищеца е предоставен заем.

Излагат се твърдения, че във връзка с договора за кредит и с оглед отпускането му, ищцата била задължена да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Магнети“ ЕООД, който да обезпечи задълженията й по договора за кредит. В договора било уговорено възнаграждение за поръчителя. Счита, че този договор е недействителен , поради противоречие с добрите нрави, поради липса на правно основание, като неравноправен и поради това, че обезпечава нищожен договор.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск по чл.26, ал.1, пр.3 и ал.2 ЗЗД и чл.138, ал.2 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи твърдението си за недействителност на договора. В тежест на ответник а е да докаже , че е обвързал ищцата с валидно правоотношение.

Ответникът е изразил становище в открито съдебно заседание, проведено на *** г. за неоснователност на иска, доколкото не били представени доказателства, че договорът за гаранция е сключен чрез пълномощник на ответника, липсвало пълномощно. Не е 1 направено изрично оспорване на представителната власт, а единствено, че липсват доказателства за такова пълномощно.

В съдебното заседание съдът е приел, че дори и да се прави възражение за липса на представителна власт, то е преклудирано, не е направено до изтичане на срока по чл.131 ГПК, поради което не е открил производство по чл.193 ГПК.

Наред с това договорът е подписан от лице, което се е представило като пълномощник на ответника, договорът носи печат на ответното дружество и с него е създадено впечатлени у ищеца – потребител, че е обвързан с ответника от подписания договор за гаранция. Наред с това единствено мнимо представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Другата страна по договора, която не разполага с право да го потвърди, няма и право, респективно – правен интерес, да се позове на недействителността. Освен това ответникът не се е противопоставил изрично, че договорът е подписан от лице без представителна власт и че не го приема. Това не е направено и от лице, притежаващо представителна власт да потвърждава или отрича правни сделки от името на ответника. Пълномощното на процесуалния представител на ответника касае представителна власт по исковото производство и предоставя процесуални права, но не и такива, с които да влия на материалното правоотношение.

С оглед изложеното съдът приема, че ищцата има правен интерес да иска да бъде обявен за недействителен договора за кредит спрямо нея, доколкото я обвързва.

Видно от договор за предоставяне на гаранция oт *** г. /***/, между ищеца, като потребител и ответника е възникнало правоотношение с предмет обезпечаване на задълженията на ищеца по договор за кредит, сключен с „Лайт Кредит“ ООД, като ответникът се задължава да отговаря солидарно с потребителя по договора за кредит и да заплати задълженията му при неизпълнение от негова страна. За предоставената гаранция потребителя дължи възнаграждение в размер на 314.16 лева.

Съдът като разгледа съдържанието на договора за кредит и договора за гаранция намира, че сключването на договора за гаранция има за цел единствено да създаде допълнително задължение за потребителя без практически да се предоставя полезна услуга за последния. Това е така доколкото договорът за гаранция е почти толкова обременяващ потребителя колкото и договора за кредит. Гарантът е поел задължение, в случай че жалбоподателят забави плащанията си по договора за паричен заем в продължение на 14 дни, той да плати вместо него. Длъжникът дължи връщане на гаранта на платената от него сума в 7-дневен срок, като при просрочие на това свое задължение дължи и неустойка в размер от 0,05 % на ден, но не повече от 30 % от дължимата сума, включително дължи лихва за забава и за възнаграждението за гаранта.

Горното прави очевидно обстоятелството, че сключването на договора за гаранция не е по желание на потребителя, а е условие за сключване на договора за кредит, доколкото е житейски нелогично потребителят да пожелае да поеме допълнително задължение, наред с това по договора за заем, което практически няма да доведе до обозрима полза за него.

С оглед изложеното, съдът приема, че сключването на договора за гаранция единствено има за цел гаранта да се обогати неоснователно за сметка на потребителя, като получи възнаграждение за услуга, от която практически няма полза за потребителя, а и е покрита като риск от самия закон – чл.143, ал.1 ЗЗД. Размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство в сравнение с размера на дълга, който обезпечава, е абсолютно необоснован и несъответен на този риск.

С оглед изложеното съдът приема, че договорът е сключен в противоречие с добрите нрави, предвид нееквивалентност на насрещните престации по него и като такъв е недействителен.

2

По отговорността за разноските:

Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат за ищеца.

Ищецът доказа разноски в размер на 50 лева – платена държавна такса, която на основание чл.78, ал.1 ГПК ще му се присъди изцяло.

По делото ищецът се е представлявал от адв. Г. М., който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.

Представен договор за правна помощ и съдействие /л.12/, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Г. М.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към датата на сключване на договора.

На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Г. М. в размер на 300 лева.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен договор за предоставяне на гаранция № *** от *** г., сключен между М. Д. В., ЕГН ********** и „Магнети“ ЕООД, ЕИК 202247019, поради противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА „Магнети“ ЕООД, ЕИК 202247019 ДА ЗАПЛАТИ НА М. Д. В., ЕГН ********** сумата в размер на 50 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА „Магнети“ ЕООД, ЕИК 202247019 ДА ЗАПЛАТИ НА а д в . Г. М., БУЛСТАТ ***, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 3