Разпореждане № 38770 от 14.03.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 38770 гр. София, 14.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.Р. като разгледа докладваното от Б.Р. Частно гражданско дело №

20241110107800 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Със Зявление, вх. № 42559/09.02.2024г. на СРС, заявителят „***********“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу Й. Б. Д., сочени като дължими във връзка с Договор за кредит № 96734/09.09.2015г., сключен с „**********“ АД, вземанията за които са цедирани на заявителя.

С разпореждане № 33520/02.03.2024г. съдът е дал указания за представяне на доказателства по чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР за дадено от потребителя съгласие за сключване на договора. Разпореждането е връчено на заявителя на 06.03.2024г. С Молба, вх. № 75701/07.03.2024г. на СРС, заявителят чрез юрк. И. Н. е посочил, че в заповедното производство съдът не следи за редовността на приложените документи и за подписите на страните. Договорът бил сключен от разстояние, като длъжникът-заемополучател изразил съгласието си с него чрез натискането на съответни бутони в информационна система.

По аргумент от чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на сключен с потребител договор, въз основа на който се претендират сумите по заповедното производство, тъй като, за да се прецени наличието на неравноправни клаузи, то следва преди това да е установено сключването на съдържащия ги договор. Щом съдът може служебно да следи за действителността на отделни клаузи в договор, то на същото основание няма пречка да се преценява наличието и действителността на целия договор. В противен случай биха се обезмислили правилата за засилване на служебното начало в заповедното производство с оглед защитата на потребителите.

По делото е предоставен неподписан от потребителя екземпляр от договор. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР кредиторът, в това число и неговият правоприемник по договор за цесия или на друго основание, е този, който трябва да докаже, че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора. Доказателства, че длъжникът е дал съгласието си за сключване на договора, т.е. че въобще има договор, не са ангажирани. Твърденията на заявителя в тази насока остават само твърдения на страна в производството в нейна полза, поради което нямат доказателствена стойност. Договорът не е подписан с електронен подпис, като липсват каквито и да било доказателства, установяващи дадено по някакъв начин съгласие от страна на длъжника с него. В подкрепа на изложеното е практиката на Софийския градски съд – Определение № 264457/17.11.2020г. по ч.гр.д. № 11102/2020г. на СГС, ГК, Определение № 266301/06.04.2021г. по ч.гр.д.839/2021г. на СГС, І ГО, Определение № 271897/16.07.2021г. по ч.гр.д. № 12552/2020г. на СГС, ГО, Определение № 271718/07.07.2021г. по ч.гр.д.1987/2021г. на СГС-ІV, Определение № 3338/14.10.2021г. по ч.гр.д. № 11621/2021г. на СГС, ЧЖ-І-Г, Определение № 9595/03.10.2022г. по ч.гр.д. № 6876/2022г. на СГС, ЧЖ-І-Ч, и др.

Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

1

ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.

№ 42559/09.02.2024г. на СРС.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Разпореждането да се съобщи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2