Определение № 4304 от 30.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4304 гр. София, 30.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20248002100788 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Бюджетна дейност „Спортни имоти“, [населено място], представлявана от директора Д. К. С., подадена чрез процесуален представител адв.

С. Г. срещу решение № 672/13.12.2023г., постановено по в.гр.д. № 1069/2023г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 624/27.09.2023г., постановено по гр.д. № 443/2023г. по описа на Районен съд – Благоевград и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл.

225, ал. 1 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на И. Д. С. с ЕГН [ЕГН], извършено със Заповед № 6/09.01.2023г. на директора на БД “Спортни имоти“, [населено място] на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ поради съкращаване на щата; И. Д. С. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Охрана“ в БД “Спортни имоти“, [населено място], Булстат 0000246950258 и работодателят е осъден да заплати на И. Д. С. с ЕГН [ЕГН] сумата от 4924.80 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 09.01.2023г. - 09.07.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.03.2023г. до окончателното й плащане.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова 1 претенция да бъде отхвърлена.

Касационният жалбоподател поддържа, че разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ в случая е неприложима, а предварителна закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ не е налице. Съгласно чл. 17, ал. 1 от сключен КТД от 10.05.2021г. работодателят следва да направи само предварителна консултация при уволнението, а не и да взема предварително съгласие на синдикалния орган в предприятието, поради което предварителната закрила при уволнение на служител по чл.

333, ал. 4 от КТ не е налице. Ето защо счита, че ищецът не се ползва от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 и ал. 4 от КТ, а оспорената заповед е законосъобразно постановена.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация И. Д. С., чрез процесуален представител адв. Н. Б. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

За да постанови решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 50/31.07.2017г., по силата на което ищецът заемал длъжността „охрана“ в БД „Спортни имоти“ при Община Благоевград. Съгласно утвърдено от Кмета на Община Благоевград длъжностно разписание считано от 12.09.2022г. щатната численост на бюджетната дейност е 37 броя. От съпоставката на приетите по делото старо и ново длъжностно разписание, съответно в сила от 01.09.2022г. и от 12.09.2022г. установил, че при съществуващи по първото общо 6 щатни бройки за длъжността „охрана“, при действието на новото длъжностно разписание общият брой на щатните бройки е намален с 6 броя.

Съкращаването на щата с шест щатни бройки съответно е засегнало длъжността „охрана“ в бюджетни дейности, за която по длъжностно разписание в сила до 01.09.2022г. са предвидени 6 бройки, а в същото в сила от 12.09.2022г. – щатните бройки за тази длъжност са премахнати. С писмо изх. № 84/04.10.2022г., директорът на БД „Спортни имоти“ – Благоевград отправил искане до СО на ФНСДУО – КНСБ при БД „Спортни имоти“ – Благоевград за предварително писмено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на С. Б. Д. и на ищеца И. Д. С., и двамата заемащи длъжността „Охрана“, при работодателя. По искането е постъпило становище с изх. № 01-331/08.11.2022г. от председателя на ФНСДУО, в което изрично е заявено, че синдикатът не дава съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. На 08.12.2022г. на ищеца е връчено предизвестие, че трудовото му правоотношение ще бъде 2 прекратено, с изтичане на уговорения срок. С оспорената заповед № 6/09.01.2023г. и на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, работодателят прекратил трудовото правоотношение на ищеца, считано от 09.01.2023г., поради съкращаване на щата. Заповедта е връчена на ищеца на същата дата. Съгласно Удостоверение изх. № 2/23.01.2023г., издадено от председателя на СО в БД „Спорни имоти“ при ФНСДУО, ищецът е избран в синдикалното ръководство за секретар на СО на 07.09.2022г. От заключението на ССЕ е установено, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение е в размер на 820.80 лв., като за шест месеца дължимото обезщетение възлиза на 4924.80 лв.

В исковата молба уволнението е било оспорено с доводи за немотивираност на заповедта, с която е прекратено ТПО на работника, както и поради неспазена закрила относима към ръководството на синдикална организация по чл. 333, ал. 3 от КТ.

При тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че в предприятието на работодателя е извършено реално съкращаване на щата, засегнало заеманата от ищеца длъжност, както и че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на работника е мотивирана.

По спорния между страните въпрос дали към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът се е ползвал от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ, респ. по чл. 333, ал. 4 от КТ и дали КТД е предвиждал такава закрила съобразил установеното по делото, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е бил секретар на синдикалната организация на Федерацията на независимите синдикати от държавното управление и организации при БД „Спортни имоти“ – [населено място], както и че преди уволнението съответната синдикална организация изрично отказала даване на съгласие за съкращаването на ищеца. С този извод обосновал незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като с нея е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, въпреки изричното предварително изразено несъгласие от председателя на ФНСДУО, което е адресирано и получено от работодателя. Посочил в тази връзка, че разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ поставя императивно изискването, че в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, какъвто е процесният, работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, през времето докато заема съответната синдикална длъжност, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Приел за доказано по делото, че ищецът е секретар на синдикалната организация и в този смисъл е член на синдикалното ръководство /§ 1, т. 6 от ДР на КТ/ в предприятието към момента на уволнението му, поради което се ползва от тази закрила. Неспазването й е нарушение на чл. 333, ал. 3 от КТ, обуславящо незаконосъобразност на заповедта за уволнение, поради което същата подлежи на отмяна.

Като ирелевантни в тази връзка отчел разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ, както и тези на КТД, предвиждащи предварителна закрила. Изтъкнал, че ищецът е секретар на синдикалната организация, поради което се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ, която изисква задължително предварително съгласие на синдикалния орган. Съобразил, че предвиденото в чл. 17, ал. 2 от представения по делото КТД е в същия смисъл, а разпоредбите на чл. 333, ал. 4 от КТ и на чл. 17, ал. 1 от КТД изискваща само предварителна 3 консултация, не са приложими в конкретния случай, доколкото касаят уволнение на служители, извън синдикалното ръководство, което ръководство по дефиницията на закона включва председател и секретар. С тези решаващи мотиви обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и като краен извод признал уволнението за незаконно и го отменил, уважавайки и обусловените конститутивен и осъдителен искове.

Касаторът БД „Спортни имоти“ при община Благоевград обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК поставяйки, следните материалноправни въпроси:

1/ Какви са правните последици ако в КТД е предвидено работодателят да отправи „предварителна консултация", а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието съгласно чл. 333, ал. 4 от КТ?

2/ Ако в клауза на КТД е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, налице ли е предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ?

3/ Ползват ли се от предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ председателите и секретарите на вътрешните секции на създадената в предприятието синдикална организация или тази закрила обхваща само председателя и секретаря на синдикалната организация в предприятието?

4/ Когато е налице хипотезата на чл. 333, ал. 4 от КТ отпада ли закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ?

5/ След като е предложена друга длъжност при съкращаване на щата и лицето е отказало преназначение, ползва ли се то от закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ?

6/ Към кой момент следва да се преценява законността на уволнението, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие – към момента на отправянето на предизвестието или към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, предшестваща изтичане срока на предизвестието?

Повдигнатите материалноправни въпроси твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, конкретно с ТР № 4 от 17.12.2013г. по тълк.д № 4/2013г. на ОСГК на ВКС и с Решение № 375 от 24.10.2014г. по гр.д. № 4318/2013г. на ВКС, IV ГО, както и с Решение от 11.02.2010г. по в.гр.д. № 992/2009г. по описа на Окръжен съд – Плевен и в същото време, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното:

Поставените въпроси са във връзка с поддържаното касационно основание за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон във връзка с доводите за неприложимост на закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ в случая, както и на тази по чл. 333, ал. 4 от КТ. Въпросите в този контекст са включени в предмета на делото и са обусловили крайните решаващи изводи на въззивния съд. Не е налице обаче твърдяното противоречие с практиката на ВКС, съответно специалното селективно основание за достъп 4 до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Първите два въпроса са свързани с приложението на предварителната закрила по чл. 333, ал.

4 от КТ, която съдът е приел, че не намира приложение по отношение на ищеца.