Решение № 407 от 03.10.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. гр.Несебър, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20232150100024 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 309а, ал. 1 от ТЗ.

От ищеца „********” АД срещу Д. М. С. са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 309а, ал. 1 от ТЗ. С тях се иска да бъде установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 12 442,36 лв., представляваща главница за периода 17.02.2020г. – 05.01.2022г. по Договор за кредит № ***** от 28.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.01.2022г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2089,23 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 17.03.2020г. – 04.11.2021г., сумата от 1303,70 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.05.2020г. – 05.01.2022г., сумата от 340 лв., представляваща такси и разноски за периода 19.02.2020г. – 05.01.2022г., от които 280 лв. – ежемесечни такси по тарифа и 60 лв. – разходи за изготвяне и изпращане до длъжника на покана за доброволно изпълнение. Твърди, че на 28.05.2018г. между ищеца и ответницата бил сключен Договор за кредит № *****. Излага се, че ответницата преустановила плащанията на 17.02.2020г. – за главницата и на 17.03.2020г. – за лихвата. Сочи се, че кредитът е направен от банката изцяло предсрочно изискуем на дата 04.11.2021г. с връчване на покана до длъжника. Навежда се, че посочените суми са дължими от ответницата. Акцентира се, че са начислени такси по следните пера: за ограничаване на негативни последици при забава на плащанията по потребителски кредит и за обслужване на разплащателна сметка (посочени в таблица на л. 32 – л. 33 от делото). Излага се, че е начислена и сума от 60 лв. – за връчване на покана за изпълнение. С тези доводи от съда се иска да уважи претенциите. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата Д. М. С., с който се развиват съображения за нарушена процедура по чл. 47 ГПК. Акцентира се върху липса на посочване от страна на банката 1 на погасените вноски. С тези доводи от съда се иска да отхвърли претенциите на ищеца.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ:

В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответницата е бил сключен договор Договор за кредит № ***** от 28.05.2018г., по който ответницата е усвоила съответната сума, че е настъпила предсрочна изискуемост на претендираните суми за главница, редовна изискуемост на сумите за възнаградителна лихва, изискуемост на начислените такси, както и размерът им. В тежест на ответницата, при доказване на горните обстоятелства, е да установи, че е изпълнила задълженията си по договора.

Видно от Договор за кредит № ***** от 28.05.2018г., ведно с погасителен план към него (на л. 5 – л. 16 от делото) „********” АД отпуснало на кредитополучателя Д. М. С. сумата от 15 300 лв., която следвало да бъде върната (ведно с договорна лихва) на 84 вноски в периода 17.06.2018г.

– 17.05.2025г.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза (на л. 102 – л. 106 от делото) се установява, че сумата от 15 300 лв. била усвоена на 28.05.2018г., като на 17.02.2020г. ответницата изпаднала в просрочие в плащанията.

Съгласно чл. 14 от договора за кредит при непогасяване в уговорения срок (до 17-то число на съответния месец по смисъла на чл. 8 от договора) на една или повече вноски по кредита, банката има право да го обяви за изцяло предсрочно изискуем. От покана за изпълнение (на л. 18 от делото) се установява, че на 17.09.2021г. от банката били предприети действия по уведомяване на ответницата за дължимите суми по кредита, като в посочената покана било вписано и уведомление до Д. С., че банката се възползва от правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. От връчител при ЧСИ Делян Николов са оформени надлежни документи, в които е вписано, че на 21.10.2021г. на адреса на ответницата е залепено уведомление. Отразено е (в разписка за извършени действия на л. 19 от делото), че регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответницата били посетени на 23.09.2021г., 10.10.2021г. и 21.10.2021г., като били събрани данни (от съседи, бащата и дъщерята на ответницата), че същата пребивава трайно в Германия.

При така събраните данни на 21.10.2021г. е залепено уведомление и в предвидения срок не се е явило лице, което да получи книжата, а от ЧСИ били извършени нужните справки за работодател и адреси, като не се установили други актуални адреси на лицето. Съдът намира, че с цитираните доказателства се установява надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на ответницата на сочената в исковата молба дата – 04.11.2021г.

В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГКТ на ВКС е предвидено, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства, правото на кредитора следва да е упражнено чрез уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Т.е. предпоставка за изискуемост на вземането е волеизявлението на кредитора за обявяване кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника. Тази предпоставка е налице дори и в случаите, когато в договора настъпването на предсрочната изискуемост не е обвързано със задължение на кредитора да уведомява длъжника. Впрочем в този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, след цитираното тълкувателно решение – напр. Решение № 123 от 09.11.2015г. по т. дело № 2561/2014г. на II т.о. на ВКС и др. Същевременно за надлежното 2 уведомяване на длъжника следва да са предприети всички действия за откриването му, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността, като съдът следва да осъществи преценка дали връчването на уведомлението е осъществено по надлежния ред. В този смисъл Решение № 40 от 17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. по описа на I т.о. на ВКС и цитираното в него Решение на Съда на ЕС по дело С-327/10 от 17.11.11г. В случая тези предпоставки са спазени, като съдебният връчител при ЧСИ (на който е дадена изрична компетентност за това по смисъла на чл.

18, ал. 5 вр. чл. 43 от ЗЧСИ) е спазил всички изисквания на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено надлежно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 04.11.2021г.

Съдът намира, че дори да се приемат за основателни възраженията на особените представители за липса на обявена предсрочна изискуемост на 04.11.2021г., то предсрочната изискуемост е съобщена надлежно най-късно в рамките на настоящото дело, тъй като волеизявление на ищеца за обявяването й е инкорпорирано в текста на исковата молба и приложените към нея доказателства. Видно е, че исковата молба, ведно с доказателствата към нея, е връчена на особените представители на 06.06 и 09.06.2023г. В Решение № 169 от 17.01.2017г. по т.дело № 1272/2015г. по описа на II търг. отделение на ВКС и Решение № 86 от 17.10.2020г. по т.д.

№ 2118 от 2019г. по описа на I търг. отделение на ВКС е прието, че исковата молба безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с връчване на препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя. Ето защо с оглед цитираната съдебна практика и след като съобрази разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че след предявяване на иска отново е обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение за главница по договора за кредит.

При тези изводи на съда (дори и да се приеме, че предсрочната изискуемост е обявена в хода на процеса) следва да се обърне внимание на задължителните постановки на Тълкувателно решение № 7/2017г. от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС, според които допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. Постановките на посоченото тълкувателно решение са доразвити в практиката на ВКС, като с Решение № 10 от 25.02.2020г. по т.д. № 16/2019г. по описа на II търг. отделение на ВКС и Решение № 60009 от 02.06.2021г. по т.д. № 2891/2019г. по описа на II търг. отделение на ВКС е прието, че ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.

Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, 3 изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.

От всички тези постановки, заложени в съдебната практика, могат да се направят следните изводи, относими за настоящия спор: 1. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем още към сочената в исковата молба дата – 04.11.2021г., с надлежно връчване на уведомление за това; 2.

Кредитът е обявен за предсрочно изискуем и в рамките на настоящия процес, чрез връчване на исковата молба и приложенията на особен представител на ответницата, като и на това основание обявяването на предсрочната изискуемост следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и се кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна, дължимата и неплатена главница по кредита (включваща непогасени вноски и предсрочно изискуема главница) е в общ размер от 12 442,36 лв., а дължимата възнаградителна лихва за периода 17.03.2020г. – 04.11.2021г. е в размер на 2089,23 лв.

Ето защо исковете за главница и възнаградителна лихва следва да бъдат уважени изцяло.

Що се отнася до претендираните такси по договора, следва да се обърне внимание (видно и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза), че са начислени за плащане 280 лв., от които общо 63 лв. – месечни такси за обслужване на сметка в периода 17.05.2020г. – 17.10.2021г. и общо 217 лв. – такси за ограничаване негативните последици от забавата в периода 19.02.2020г. – 31.12.2021г. Първата група такси са дължими по договора за кредит и относно тях искът следва да бъде уважен, тъй като са изрично уговорени (по 3,50 лв. на месец) в чл. 5, ал. 1, т. 2 от договора.